Що за избори ще организира ЦИК, ако самата тя нарушава закона?!
От години у нас се приказва, че страната се нуждае от професионална изборна администрация. Колкото повече време минава, толкоз по-малко обаче това звучи като постижима цел. Всеки избор го потвърждава – с камарите организационни нарушавания и отчайващо нескопосаната работа на изборните комисии по места.
Лошото е, че неналичието на професионализъм се усеща напълно осезаемо в единствената институция, от която чакаме да демонстрира подобен – Централната изборна комисия (ЦИК). За малко време – в границите на няколко дни в края на януари, членовете й направиха поредност от неточности, провокирали тежки кавги, които съществено опетниха нейната известност в навечерието на парламентарните избори. Нещо повече – комисията оставя усещането, че се подава на политически въздействия, както и че е вътрешно разцепена на враждуващи лагери.
Първо пристигна гафът с, определящо разпоредбите за регистрация на партии и обединения за изборите. По предложение на ръководителя й Александър Андреев се одобри, че наименованието на една коалиция може да съдържа единствено името на една или няколко партии, влизащи в обединението. Мотивът – да не се объркат гласоподавателите, когато сортират за кого да гласоподават. Решението имаше резултата на избухнала бомба. Първа скочи водачът на „ Изправи се.БГ ” Мая Манолова, която гръмогласно упрекна комисията, че работи в интерес на партиите на статуквото като възпира извънпарламентарната съпротива. Не остана сама – за нула време ЦИК беше затрупана от тъжби от знайни и незнайни политици, надушили комфортен миг да се изпъчат пред обществеността като съперници на властта. Стреснати, комисарите, още повече, че съвсем единомислещо бяха подкрепили предлагането на шефа си Андреев.
Грешките и противоречивите решения продължиха, а с тях излязоха нескрито и раздорите в ЦИК, другояче скрити за публиката. Буквално ден след абсурда с обединенията множеството членове на комисията на Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ да бъде официално извадена „ Атака ” от обединението „ Обединени патриоти ”. По този метод на процедура ЦИК лиши партията на Волен Сидеров от опцията да разполага със свои представители в изборните комисии – а това е скъпо предимство за една политическа мощ при избори. „ Взимаме едно решение в услуга на една част от ръководещата коалиция, в прорез с всевъзможни правила на Изборния кодекс, давайки им опция субектите, които са решили, да си назначат секционни комисии и да носят същото название – неща, които по принцип са неразрешени ”, Ивайло Ивков – един от малцината комисари, дали своят вот срещу. Подкрепи го Ерхан Чаушев: „ Значи оттук-нататък волунтаристично ЦИК, без значение от съществуване на правни учредения, може да прави каквото си ще. ”
Предупрежденията им, че
правото не е страната на ЦИК,
се оказаха оправдани. Хората на Сидеров нападнаха решението пред съда, който поддържа жалбата им. Тяхната победа беше унизително проваляне за комисията. Не единствено излезе, че членовете й нарушават законите, по които работят, а от горната страна на всичко се получи по този начин, че са работили в полза на партии, участващи в държавното управление. Това беше тежък имиджов удар, в случай, че Изборният кодекс дефинира ЦИК като „ самостоятелен държавен орган ”.
По същото време в комисията се зароди различен проблем, който не стигна до публиката, само че изпокара грубо членовете й. Става въпрос за заявките за гласоподаване, подадени на хартия от български жители в чужбина в нашите посолства и консулства. Мнозинството в ЦИК одобри, че задграничните ни задачи не могат да изпращат сходни заявки непосредствено на комисията, а на външното ни министерство, което да ги обработи, заключи и препрати на изборната администрация – с претекста, че по този начин се улеснява работата й. Срещу това решение изригна Ерхан Чаушев (издигнат от ДПС), който подсети, че Изборният кодекс изисква от посланиците и консулите да изпращат неотложно на ЦИК постъпилите при тях заявки. Чаушев разгласи, че в предишното над 3000 заявки били „ филтрирни ” и върнати от чиновниците на Министерство на външните работи: „ Просто да не се даде на жителите да си заявят желанието да гласоподават, а най-много да не им се разкриват секции в чужбина. ” Така сподели и къде го стяга чепикът – че следеното от ГЕРБ дипломатическо ведомство получава
по-сериозно въздействие върху организацията на изборите в чужбина,
откъдето Движение за права и свободи обичайно чака доста гласове. В последна сметка, за първи път партията на Бойко Борисов непосредствено приготвя парламентарен избор.
Тук още веднъж се намеси Ивайло Ивков (подкрепен от някогашния Реформаторски блок), който напряко упрекна болшинството в комисията, че: „ ЦИК стартира да издиша още в началната фаза на тези избори. И то не поради неведение или нещо друго, а поради скрити комплоти, поради лъжливи дейности и поради явно отвращение да се съблюдава Изборният кодекс в услуга на един или различен. ” „ Ние сега явно вършим по този начин, че всичко в ЦИК да бъде затруднено, да се сътвори едно обръщение и едно подстрекателство, че изборите няма да бъдат създадени законосъобразно, и че ние, видиш ли, вършим някакви нарушавания ”, обиди се колежката му Йорданка Ганчева (номинирана от ГЕРБ). А Александър Андреев изсъхнало подсети на гневящия се Чаушев, че в предишното е подкрепял същата мярка, от която в този момент се възмущава.
Всичко това са единствено линии от проблемите на ЦИК. Всеки, който следи съвещанията й, може да усети
извънредно неприятната атмосфера, в която протичат
– непрестанни кавги и заяждания, очевидно забележими личностни вражди, едвам прикрити обвинявания в обслужване на партийни ползи. Обстановката замязя съвсем на Народното събрание – с арогантни ръководещи, които си гласоподават каквото изискат, и враждебна съпротива, която подскача настръхнала против всичко.
Въобще изборните комисари не оставят усещането, че са на равнището на поставената им задача. А това е неприятно предвещание. Половината състав на ЦИК кара втори (някои и трети) мандат. Тоест, това са най-опитните „ изборджии ”. Ако мозъкът на изборната администрация е в такава неприятна форма, човек напряко се плаши от мисълта какво ли е ситуацията в останалите й елементи.
Лошото е, че неналичието на професионализъм се усеща напълно осезаемо в единствената институция, от която чакаме да демонстрира подобен – Централната изборна комисия (ЦИК). За малко време – в границите на няколко дни в края на януари, членовете й направиха поредност от неточности, провокирали тежки кавги, които съществено опетниха нейната известност в навечерието на парламентарните избори. Нещо повече – комисията оставя усещането, че се подава на политически въздействия, както и че е вътрешно разцепена на враждуващи лагери.
Първо пристигна гафът с, определящо разпоредбите за регистрация на партии и обединения за изборите. По предложение на ръководителя й Александър Андреев се одобри, че наименованието на една коалиция може да съдържа единствено името на една или няколко партии, влизащи в обединението. Мотивът – да не се объркат гласоподавателите, когато сортират за кого да гласоподават. Решението имаше резултата на избухнала бомба. Първа скочи водачът на „ Изправи се.БГ ” Мая Манолова, която гръмогласно упрекна комисията, че работи в интерес на партиите на статуквото като възпира извънпарламентарната съпротива. Не остана сама – за нула време ЦИК беше затрупана от тъжби от знайни и незнайни политици, надушили комфортен миг да се изпъчат пред обществеността като съперници на властта. Стреснати, комисарите, още повече, че съвсем единомислещо бяха подкрепили предлагането на шефа си Андреев.
Грешките и противоречивите решения продължиха, а с тях излязоха нескрито и раздорите в ЦИК, другояче скрити за публиката. Буквално ден след абсурда с обединенията множеството членове на комисията на Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ да бъде официално извадена „ Атака ” от обединението „ Обединени патриоти ”. По този метод на процедура ЦИК лиши партията на Волен Сидеров от опцията да разполага със свои представители в изборните комисии – а това е скъпо предимство за една политическа мощ при избори. „ Взимаме едно решение в услуга на една част от ръководещата коалиция, в прорез с всевъзможни правила на Изборния кодекс, давайки им опция субектите, които са решили, да си назначат секционни комисии и да носят същото название – неща, които по принцип са неразрешени ”, Ивайло Ивков – един от малцината комисари, дали своят вот срещу. Подкрепи го Ерхан Чаушев: „ Значи оттук-нататък волунтаристично ЦИК, без значение от съществуване на правни учредения, може да прави каквото си ще. ”
Предупрежденията им, че
правото не е страната на ЦИК,
се оказаха оправдани. Хората на Сидеров нападнаха решението пред съда, който поддържа жалбата им. Тяхната победа беше унизително проваляне за комисията. Не единствено излезе, че членовете й нарушават законите, по които работят, а от горната страна на всичко се получи по този начин, че са работили в полза на партии, участващи в държавното управление. Това беше тежък имиджов удар, в случай, че Изборният кодекс дефинира ЦИК като „ самостоятелен държавен орган ”.
По същото време в комисията се зароди различен проблем, който не стигна до публиката, само че изпокара грубо членовете й. Става въпрос за заявките за гласоподаване, подадени на хартия от български жители в чужбина в нашите посолства и консулства. Мнозинството в ЦИК одобри, че задграничните ни задачи не могат да изпращат сходни заявки непосредствено на комисията, а на външното ни министерство, което да ги обработи, заключи и препрати на изборната администрация – с претекста, че по този начин се улеснява работата й. Срещу това решение изригна Ерхан Чаушев (издигнат от ДПС), който подсети, че Изборният кодекс изисква от посланиците и консулите да изпращат неотложно на ЦИК постъпилите при тях заявки. Чаушев разгласи, че в предишното над 3000 заявки били „ филтрирни ” и върнати от чиновниците на Министерство на външните работи: „ Просто да не се даде на жителите да си заявят желанието да гласоподават, а най-много да не им се разкриват секции в чужбина. ” Така сподели и къде го стяга чепикът – че следеното от ГЕРБ дипломатическо ведомство получава
по-сериозно въздействие върху организацията на изборите в чужбина,
откъдето Движение за права и свободи обичайно чака доста гласове. В последна сметка, за първи път партията на Бойко Борисов непосредствено приготвя парламентарен избор.
Тук още веднъж се намеси Ивайло Ивков (подкрепен от някогашния Реформаторски блок), който напряко упрекна болшинството в комисията, че: „ ЦИК стартира да издиша още в началната фаза на тези избори. И то не поради неведение или нещо друго, а поради скрити комплоти, поради лъжливи дейности и поради явно отвращение да се съблюдава Изборният кодекс в услуга на един или различен. ” „ Ние сега явно вършим по този начин, че всичко в ЦИК да бъде затруднено, да се сътвори едно обръщение и едно подстрекателство, че изборите няма да бъдат създадени законосъобразно, и че ние, видиш ли, вършим някакви нарушавания ”, обиди се колежката му Йорданка Ганчева (номинирана от ГЕРБ). А Александър Андреев изсъхнало подсети на гневящия се Чаушев, че в предишното е подкрепял същата мярка, от която в този момент се възмущава.
Всичко това са единствено линии от проблемите на ЦИК. Всеки, който следи съвещанията й, може да усети
извънредно неприятната атмосфера, в която протичат
– непрестанни кавги и заяждания, очевидно забележими личностни вражди, едвам прикрити обвинявания в обслужване на партийни ползи. Обстановката замязя съвсем на Народното събрание – с арогантни ръководещи, които си гласоподават каквото изискат, и враждебна съпротива, която подскача настръхнала против всичко.
Въобще изборните комисари не оставят усещането, че са на равнището на поставената им задача. А това е неприятно предвещание. Половината състав на ЦИК кара втори (някои и трети) мандат. Тоест, това са най-опитните „ изборджии ”. Ако мозъкът на изборната администрация е в такава неприятна форма, човек напряко се плаши от мисълта какво ли е ситуацията в останалите й елементи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ