Митовете, легендите и истините за вампирите
От древността се приказва за духове и същества, сходни на вампири. Легенди за вампири могат да се намерят в разнообразни столетия и култури, кето ги е трансформирало в едни от най - забавните истории изобщо.
Вампирите и вампирските митове играят значима роля в доста култури по света. Тези кръвопийци са най-често срещани при културите на Източна Европа, макар че можем да намерим сходни създания в някои азиатски и антични култури.
Първата стъпка към разбирането на вампирите е да се срещнем с някои от биологичните аргументи за сходни вярвания. Едно от най-възможните пояснения за митовете за вампири е болест, наречена порфирия, постоянно срещана в Трансилвания. Порфирията е болест на кръвта, при която се изгубва витално значима функционалност на кръвните кафези. Резултатът от това е бързо разваляне на тъканите, което придава на болния изключителна бледност и увеличаване на зъбите в резултат от вреждания на венците. Симптомите на порфирия се утежняват от излагане на слънце, което кара жертвите да го заобикалят непременно. Смята се също, че някои случаи на порфирия се свързват и с неврологични увреждания, които водят до полуда. Това заболяване изяснява и пиенето на кръв, защото тази хора пиели животинска кръв като лек срeщу анемията, присъща за порфирията. Друго пояснение за легендата може да бъде заболяването бяс, защото тя води до свръхчувствителност, необикновени часове за сън и увеличена половост. Бясът се свързва и с готовност да хапеш други хора и излизане на кървава пяна по устата. Тези две заболявания могат да обяснат източниците на легендите и за какво те са толкоз публикувани.
Ахраку са кръвопиещи демони, за които научаваме от писмени източници от времето на Шумерите. Древните китайци пишат за „ подскачащи трупове ”, които изсмукват живота на жертвите си (или Чи). Дори и античните египтяни имали история за богината Сахмет, която била кръвопийца. От най-ранни времена вампирите са доминирали фолклора на разнообразни култури.
Най-известната версия на мита за вампирите е тази на славянската и румънската култури, които заради географската си непосредственост съвсем съответстват. И двете показват няколко аргументи за човек да стане върколак като неестесвена гибел, рожденни недостатъци или забременяване на особени дни. От румънските митове идва вярването, че ухапването от върколак значи, че самият ухапан ще се трансформира в кръвопиец след гибелта си. И славянските и румънските легенди поддържат вярването, че с идването на върколак ще има гибел измежду добитъка и фамилията на вампира. За да убиеш върколак, съгласно тези легенди, би трябвало да го прободеш с прът в сърцето, да го обезглавиш или в случай че би трябвало да го нарежеш на части. Славянските и румънски легенди са в основата на множеството истории и визии за вампирите.
Легендите за вампири имат огромна роля във фолклора на доста райони по света още от времето на античните Шумери и ще продължат да участват в културата ни посредством медии като филми, книги и видео игри.
