Сладко нещо е властта, ама не е по мяра всекиму…
От дребна душа се пази, чадо! Такъв на слепия очите ще извади, на босия цървулите ще вземе. На мишка наподобява, че мишката е алчна, все гризе, все чопли. Доверие няма никому. И мира няма, така щото и насъне страхотии види. Страх го е тоя човек да го не оберат, да му не вземат благото и драгото. Загледаш ли се, ще схванеш, че тоя и от живота си пести. По малко яде, ризата си без потребност кърпи и дребни букви написа, та мастило и книга да хартисат. И на приказки се скъпи. Думата си за жълтица я брои. Мълчи ли, да знайш, крои нещо. По душа е бедняк и дълбае тя, свитата му душица бунар, мъчи се, но до жива вода не мож стигна. С ръкавица на ръка ще се здрависа с тебе, ей така едвам, едвам, на око ще те претегли, сетне, с подправена усмивка на уста, ще опита нещо да ти вземе, нещо ще изпроси. Не дадеш ли, повече няма да го видиш.
Сладко нещо е властта, но не е по мяра всекиму. На дребни души власт не би трябвало да се дава! Тя приляга повече на необятна, богатства душа. Голяма като земята, що тъпчем. Щото нея я носи човек, дето се е учил на самообладание, на дисциплинираност и знае половината от туй, що има, Господово е. Половината от здраве, имане, разум, красота и благодат Господ е турил на своя сметка. Та научил си е урока великодушният и добрува, и нашироко живее. На дребно не може, инак линее. Нему кожата чак теснее, та в случай че я поискаш и нея ще ти даде. Той е роден стъпала към звездите да зида. Нему имай религия!
Из „ Обич “, Ивелина Радионова
