Откъде идват легендите за вампири
От деца сме запленени от страшни истории за вампири. Тези създания на нощта участват в митовете, литературата, а киноиндустрията постоянно ги употребява като сюжет за разнообразни продукции.
Но от кое място водят началото си тези вледеняващи кръвтта истории за мъртви същества, които със спускането на нощта излизат, с цел да пият кръв от хора? Учените се пробват да дават най-различни пояснения за появяването на тези суеверия.
Неотдавна италианският археолог Матео Борини сформулирал доктрина за произхода на легендите за вампири. Той счита, че античните суеверия са зародили, тъй като хората не са познавали процеса на разлагане на труповете.
Борини е разкопавал братска могила на жертви на чума, поразила Венеция през осемнадесети век. При разкопките е открит женски череп с тухла, запушваща устата.
Според археолога това бил един от обичайните ритуали, които се употребявали в Европа през Средновековието, за ликвидиране на вампири.
Ученият допуска, че венецианските гробари при следващото разкопаване на всеобщото гробище, с цел да положат новите тела, са забелязали, че устата на полуразложения мъртвец е изцапана с кръв.
Освен това в устата имало и парче от саван, като че ли било нагризано. Решавайки, че дамата се е трансформирала във върколак, венецианците отстранили кучешките зъби и запушили устата й с тухла, с цел да не може да се затваря челюста.
Всъщност кръвотечението от устата и носа на натрупа има здравно пояснение: при разлагането кръвта губи клетъчната си конструкция, става по-рядка и в резултат на гравитацията изтича.
Ако главата е в по-ниска позиция, което е постоянно при всеобщите погребения поради безразборното нахвърляне на телата, кръвта може да изтече през устата и носа. Саванът може да залепне за нея и да се прокъса. Всичко това може да сътвори усещане, че трупът е оживял и е нагризал савана и е почнал да пие човешка кръв.
