От десетилетия солта е наричана със зловещото прозвище бялата смърт.

От десетилетия солта е наричана със злокобното название „ бялата гибел ”. В същото време кръвта – изворът на живот в нашия организъм, съдържа същото това съединяване. И тук изниква същински абсурд – натриевият хлорид е толкоз „ нездравословен ”, че без неговото съществуване бихме умрели. Каква е истината?

Малко история
Солта била най-стратегическата суровина в Древния свят. Тя била по-ценна от златото, а дефицитът й се дължал на обстоятелството, че хората към момента не били разкрили опцията за рандеман на натриев хлорид от морска вода и единственият му източник били залежите от каменна сол. Поради това постоянно я употребявали като платежно средство – в Китай търгували с монети от сол, а в Римската империя бойците я получавали като заплата (откъдето идва и думата „ солдат ”). Така някои градове като Рим, Залцбург (град на солта) и Мюнхен благоденствали от съществуването на тази скъпа суровина, до момента в който за жителите на Северна Европа всяка щипка сол била същински разкош.

Защо е жизненоважна
Да се твърди, че солта не е нужна на човешкия организъм и я прибавяме към храната си от чиста алчност, е несериозно. Всички животни се нуждаят от сол – тревопасните търсят находища от веществото, а посредством тяхното месо сол си набират и хищниците. Човекът хапва и растителна храна и мръвки, само че за разлика от множеството месоядни губи доста сол с потта и урината си. Затова е належащо да приема малко количество от веществото всеки ден.

На процедура без сол животът ни би бил неосъществим. Всички знаем, че човешкия организъм се състои от 70 % вода, само че малко от нас са се замисляли, че ни е нужна сол, с цел да я съхраним в тялото си. Тя се съдържа в най-жизненоважните телесни течности – кръвната плазма, стомашния сок, без който не можем да разградим храната, майчиното мляко, секретите от жлезите. При загуба на натриев хлорид организмът ни стартира да губи и вода. Да се опитате да компенсирате тази загуба с приемането на повече течности не е по никакъв начин рационално. Загубата на соли води до т. н. водно отравяне – течностите навлизат гладко в кръвните кафези и ги раздуват. Симптомите са главоболие, световъртеж, гърчове, а в най-тежките случаи и гибел. Сигурно ви звучи парадоксално да се отровите с вода, само че това постоянно се случва след спортна подготовка или в огромни горещини, когато човек щедро се изпотява и в това време изпитва мощна жадност.

Кога е нездравословна
Солта е нездравословна за здравето ни, когато я одобряваме в огромни количества. Тогава непотребният натриев хлорид поврежда бъбреците, покачва кръвното налягане и води до формиране на оттоци. И въпреки всичко дефицита на натриев хлорид в организма е доста по-фатално от излишеството му. Затова се придържайте към златната среда - 4-5 гр. сол дневно, което е една чаена лъжичка.

Да направляваме обаче количеството на солта в храна напълно не е елементарно. Истината е, че здравословните проблеми със солта се появяват едвам през 70-те години, дружно с ерата на готовите храни и полуфабрикатите. Всички салами, сирена, пакетирани артикули, чипсове и ядки в магазините са препълнени със сол, а точно те доминират в менюто ни. Дори и да се опитаме ги откажем обаче, към този момент сме попаднали в омагьосания кръг – привикнали сме със мощния солен усет и прясната храна ни се коства блудкава.

Как да се храним
Най-добре изцяло да изключите или най-малко намалите готовите храни и саламите. В месото, изключително когато е печено или пържено, също има задоволително количество сол и не е належащо да добавяте в допълнение. Соленето е наложително единствено, когато приготвяте растителна храна, супи или ястие със сос.