Възникване и възход на Османската империя
От близо двеста години насам учените се пробват да открият предпоставките за основаването на Османската страна. Продължават различията в научните среди и по отношение на аргументите за бързия ѝ напредък. Същевременно е общо мнението, че османските турци са възприемали и ползвали в областта на законодателството и държавното ръководство всичко, което са смятали за рационално и потребно, без значение дали е основано в Централна Азия, Рим, Византия или в Ислямския свят.
Днешна Турция е относително млада страна, съпоставена с нейните съседи. За начална година на нейното битие се приема 1302 година. Именно тогава се слагат основите на Османското бейство, което за малко време ще се трансформира в международна империя. Малкото погранично притежание, основано от Осман бей, поражда измежду руините на Византия и Селджукския султанат.
До ден сегашен редица международни историци към момента изследват изискванията за бързия напредък на османците. Известният историк от Австрия Хамър в труда си акцентира, че османските турци са се възползвали в построяването на своята империя от образеца на анадолската селджукска страна в Анадола.
Той счита, че след завладяването на Константинопол и оповестяването му за столица с името Истанбул османските турци са възприели доста и от държавния опит на сасанидите, абасидите и Византия.
Фуат Кьопрюлю в труда си от 1953 година написа, че тюркменските племена, недоволни от монголските репресии в Централна Азия и Хорасан, се заселват в Анадола. Сред емигрантите нямало единствено номади, а и поданици на градове, възприели заседналия метод на живот и притежаващи познания и занаятчийски опит.
Според Кьопрюлю точно тези образовани среди измежду турците са обезпечили обединяването и консолидацията на тюркските племена и родове и са сложили основите на Османската страна.
В друго проучване - на историческия анализатор Витек, се твърди, че под водачеството на религиозни водачи от селджукските градове стичащите се тук воини стартират да водят войни с Византия и с другите немюсюлмански страни. Това води до бързо разширение на границите на Османската страна в Битиния и на Балканите.
Антропологът Линднер отбелязва в труда си от 1983 година, че значима роля за основаването на Османската страна има светогледът на тюркмените. Той твърди, че племенната конструкция на тюркмените се разграничава радикално от племенната конструкция в другите региони по света.
Турците, заселили региона Битиния, не са се изолирали от света чрез кръвно и расово роднинство, само че са били открити за всички нечленове на племето, които ще са от изгода за рода и са приемали като свои членове чужденци, които са подготвени да работят за богатството на рода.
Затова с изключение на преселилите се от Хорасан и Централна Азия тюркмени те са привлекли на своя страна и огромна част от локалното население. Именно по тази причина за доста къс интервал от време дребното Османско бейство се трансформира в международната Османска империя.
Възходът на османците стартира през 1371 година с първата им териториална облага в Европа – крепостта Цимпе, и продължава в идващите близо 300 години, до окончателния им погром под стените на Виена през 1683 година.
В течение на 600 години Османската империя е властвала на Балканите и в Анадола.
Прочутият английски историк Арнолд Тойнби акцентира, че Римската империя, Османската империя и Британската империя са трите най-велики страни в историята на човечеството.
