Стига сте снимали, оставете и за другите
От близо 40 години Йоахим Шмид колекционира снимка, открита на улицата, на битаци, във вестници, архиви и реклами, все по-често в интернет. Мисията му е да проучва актуалната просвета през основания от нас " образен отпадък ". Изданията му могат да се прегледат в границите на изложбата " Библиотеката " в " Гьоте-институт ".
" Нямам потребност да си давам избрания ", споделя с дяволита усмивка Йоахим Шмид, до момента в който подрежда финалните елементи в изложбата си в " Гьоте-институт " в София. Той знае, че това, което прави, може да провокира известно комплициране: не е фотограф или актуален актьор, не е напълно куратор, може би критик, ненапълно издател и въпреки всичко създател.
От близо четири десетилетия той работи с открита снимка. Колекционирането на изхвърлени фотоси стартира от питането му за какво в един миг нещо, което сме желали да запаметим, към този момент ни е излишно. Като че ли зад всяко парче списък се крие история - раздрана на две фотография евентуално значи, че индивидът в другата половина е към този момент нежелателен.
" Визуалният отпадък " към нас е в действителност изразното средство на Шмид. Мисията му е да " рециклира " фотографията , защото живеем в среда, прекомерно нечиста от образен звук, сблъскваме се с нездравословно и голямо количество фотоси и видео всеки ден, даже се пристрастяваме към снимането. Концепцията му носи и шеговито мигане към немското общество като едно от най-отдадените в разделното събиране на отпадъка. С времето той трансформира " Без нови фотоси, до момента в който не употребим всички остарели " в собствен лозунг.
Реклама
Кураторката на изложбата му " Библиотеката " в София Надежда Павлова дефинира това като " коренен метод ", а самия Шмид - като един от първите, които слагат въпроса за образното замърсяване. Тази линия продължава и в изданията му - той дава отговор за съвсем всички процеси в основаването им, те постоянно имат минималистичен дизайн. " В работата си той стреми да е допустимо най-неуловим, с цел да оставя на публиката повече пространство за интерпретация. Изложбите му са минималистични на пръв взор, само че със съществено наличие, което може да задържи любопитния фен с часове в залата ", споделя Павлова.
Фотограф: Калина Иванова Източник: Гьоте-институт
Многобройните му издания, в които разнообразни архиви са концептуално разграничени и оценени, дават мотив да погледнем от нови ъгли другояче познати фактори от актуалния живот. И в случай че през 80-те фотографията към момента се утвърждава като тип изкуство, за него в този момент тя е част от доста по-голям механизъм.
" Когато приказваме за войни, избори или изобщо основни събития в политиката и публичния живот, стигаме назад до разбирането, че който ръководи потока на информация, езика и изображенията, които виждаме, той управлява мненията , споделя Шмид. Той се опира на " За фотографията " на Сюзан Зонтаг като труд, който ясно аргументира по какъв начин изображението може да е инструмент за власт. " Въпросът до каква степен ние избираме да забележим нещо или някой го избира за нас, остава настоящ. Ако избран източник ни покаже пробив на украинската войска, той желае да ни каже едно, в случай че различен приоритизира да покаже какво прави съветската, значи подсказва друго. "
Един от първите му планове датира от времето, когато е 16-17-годишен. Той изрязва и сплотява в издание портретни фотоси на упрекнати в тероризъм леви деятели в Западна Германия през 70-те, огромна част от които излежават дълги присъди, а някои се самоубиват в пандиза. Шмид прекатурва реакциите ни: гледайки единствено лицата им, виждаме просто младежи с изпитателни погледи и не бихме могли да се досетим за целия подтекст. Политиката е постоянно част от проучванията му - в друга книга той изследва по какъв начин Съединени американски щати осмислят историята си посредством паметниците на водачите си, изобразени в туристически картички.
Реклама
Книгите му събират разнообразни проявления на цялостната образна просвета към нас: илюстрации и фотоси на животни и по какъв начин имаме навика да ги портретираме като наподобяващи на хора, по какъв начин туристическата промишленост основава уеднаквен облик към другояче разнообразни места, рекламите в градското пространство и по какъв начин се трансформират хората, които са изобразени на тях. " Например в сегашното има все по-малко сексизъм в рекламите . Това е явна разлика, когато създадем съпоставяне какво стои по стени, в медии и билбордове в този момент и тогава. "
Шмид все по-често се заиграва и с текста . В Naked Lunch Remixed той ползва дадаистична cut-up техника на Уилям Бъроуз (разбъркване на параграфите на към този момент написан текст, от което се получава друга и фрагментирана история), като прави нови комбинации от редовете в романа му " Голият обяд " от 1959 година
В Naked Lunch Remixed Шмид ползва cut-up техниката на Уилям Бъроуз (разбъркване на параграфите на към този момент написан текст, от което се получава друга и фрагментирана история), като прави нови комбинации от редовете в романа " Голият обяд ". Източник: Гьоте-институт
По време на локдауна Шмид взема решение да изследва метода, по който времето стартира да тече по друг метод, когато се разделим с нормалните си привички. С това и част от суетата ни по какъв начин изглеждаме за външния свят губи смисъла си. В The Watch той събира фотоси на мъже (винаги са мъже), които колекционират скъпи часовници и ги разгласяват онлайн. Всяка страница демонстрира часовник, който посочва идната минута или час, и по този начин наличието на книгата е в действителност хронологично подредено в над 700 страници. Проектът е и отпратка към 24-часовата видеотворба The Clock на Кристофър Маклей, който събира фрагменти от цялата кино история, в които участват часовници и отброяване на време.
В книгата The Watch Шмид събира фотоси на мъже, които колекционират скъпи часовници и ги демонстрират онлайн. Всяка страница демонстрира часовник, който посочва идната минута или час, и по този начин наличието на книгата е хронологично подредено. Източник: Гьоте-институт
Въпреки че е получавал отрицателни мнения поради това, че постоянно разчита на към този момент основаното наличие, никой до момента не е желал да го съди, а дребното хора, разпознали се в работите му, са подходили единствено с положително любознание. Според Шмид, в случай че направиш " нещо красиво ", всичко може да ти се размине , даже и дело за нарушение на авторските права.
" Нямам потребност да си давам избрания ", споделя с дяволита усмивка Йоахим Шмид, до момента в който подрежда финалните елементи в изложбата си в " Гьоте-институт " в София. Той знае, че това, което прави, може да провокира известно комплициране: не е фотограф или актуален актьор, не е напълно куратор, може би критик, ненапълно издател и въпреки всичко създател.
От близо четири десетилетия той работи с открита снимка. Колекционирането на изхвърлени фотоси стартира от питането му за какво в един миг нещо, което сме желали да запаметим, към този момент ни е излишно. Като че ли зад всяко парче списък се крие история - раздрана на две фотография евентуално значи, че индивидът в другата половина е към този момент нежелателен.
" Визуалният отпадък " към нас е в действителност изразното средство на Шмид. Мисията му е да " рециклира " фотографията , защото живеем в среда, прекомерно нечиста от образен звук, сблъскваме се с нездравословно и голямо количество фотоси и видео всеки ден, даже се пристрастяваме към снимането. Концепцията му носи и шеговито мигане към немското общество като едно от най-отдадените в разделното събиране на отпадъка. С времето той трансформира " Без нови фотоси, до момента в който не употребим всички остарели " в собствен лозунг.
Реклама
Кураторката на изложбата му " Библиотеката " в София Надежда Павлова дефинира това като " коренен метод ", а самия Шмид - като един от първите, които слагат въпроса за образното замърсяване. Тази линия продължава и в изданията му - той дава отговор за съвсем всички процеси в основаването им, те постоянно имат минималистичен дизайн. " В работата си той стреми да е допустимо най-неуловим, с цел да оставя на публиката повече пространство за интерпретация. Изложбите му са минималистични на пръв взор, само че със съществено наличие, което може да задържи любопитния фен с часове в залата ", споделя Павлова.
Фотограф: Калина Иванова Източник: Гьоте-институт
Многобройните му издания, в които разнообразни архиви са концептуално разграничени и оценени, дават мотив да погледнем от нови ъгли другояче познати фактори от актуалния живот. И в случай че през 80-те фотографията към момента се утвърждава като тип изкуство, за него в този момент тя е част от доста по-голям механизъм.
" Когато приказваме за войни, избори или изобщо основни събития в политиката и публичния живот, стигаме назад до разбирането, че който ръководи потока на информация, езика и изображенията, които виждаме, той управлява мненията , споделя Шмид. Той се опира на " За фотографията " на Сюзан Зонтаг като труд, който ясно аргументира по какъв начин изображението може да е инструмент за власт. " Въпросът до каква степен ние избираме да забележим нещо или някой го избира за нас, остава настоящ. Ако избран източник ни покаже пробив на украинската войска, той желае да ни каже едно, в случай че различен приоритизира да покаже какво прави съветската, значи подсказва друго. "
Един от първите му планове датира от времето, когато е 16-17-годишен. Той изрязва и сплотява в издание портретни фотоси на упрекнати в тероризъм леви деятели в Западна Германия през 70-те, огромна част от които излежават дълги присъди, а някои се самоубиват в пандиза. Шмид прекатурва реакциите ни: гледайки единствено лицата им, виждаме просто младежи с изпитателни погледи и не бихме могли да се досетим за целия подтекст. Политиката е постоянно част от проучванията му - в друга книга той изследва по какъв начин Съединени американски щати осмислят историята си посредством паметниците на водачите си, изобразени в туристически картички.
Реклама
Книгите му събират разнообразни проявления на цялостната образна просвета към нас: илюстрации и фотоси на животни и по какъв начин имаме навика да ги портретираме като наподобяващи на хора, по какъв начин туристическата промишленост основава уеднаквен облик към другояче разнообразни места, рекламите в градското пространство и по какъв начин се трансформират хората, които са изобразени на тях. " Например в сегашното има все по-малко сексизъм в рекламите . Това е явна разлика, когато създадем съпоставяне какво стои по стени, в медии и билбордове в този момент и тогава. "
Шмид все по-често се заиграва и с текста . В Naked Lunch Remixed той ползва дадаистична cut-up техника на Уилям Бъроуз (разбъркване на параграфите на към този момент написан текст, от което се получава друга и фрагментирана история), като прави нови комбинации от редовете в романа му " Голият обяд " от 1959 година
В Naked Lunch Remixed Шмид ползва cut-up техниката на Уилям Бъроуз (разбъркване на параграфите на към този момент написан текст, от което се получава друга и фрагментирана история), като прави нови комбинации от редовете в романа " Голият обяд ". Източник: Гьоте-институт
По време на локдауна Шмид взема решение да изследва метода, по който времето стартира да тече по друг метод, когато се разделим с нормалните си привички. С това и част от суетата ни по какъв начин изглеждаме за външния свят губи смисъла си. В The Watch той събира фотоси на мъже (винаги са мъже), които колекционират скъпи часовници и ги разгласяват онлайн. Всяка страница демонстрира часовник, който посочва идната минута или час, и по този начин наличието на книгата е в действителност хронологично подредено в над 700 страници. Проектът е и отпратка към 24-часовата видеотворба The Clock на Кристофър Маклей, който събира фрагменти от цялата кино история, в които участват часовници и отброяване на време.
В книгата The Watch Шмид събира фотоси на мъже, които колекционират скъпи часовници и ги демонстрират онлайн. Всяка страница демонстрира часовник, който посочва идната минута или час, и по този начин наличието на книгата е хронологично подредено. Източник: Гьоте-институт
Въпреки че е получавал отрицателни мнения поради това, че постоянно разчита на към този момент основаното наличие, никой до момента не е желал да го съди, а дребното хора, разпознали се в работите му, са подходили единствено с положително любознание. Според Шмид, в случай че направиш " нещо красиво ", всичко може да ти се размине , даже и дело за нарушение на авторските права.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ