От анатомична гледна точка косите са разположени най-високо и покриват

От анатомична позиция косите са ситуирани най-високо и покриват сенчестата или нощната половина на нашето персонално земно кълбо. Силата и блясъкът им отразяват личната ни мощ и персоналния ни искра. Ако сме здрави и във форма, това се отнася и за тях. Символичният им език от време на време допира и рискови тематики. Като знак на свободата косите сътвориха актуалната история. Епохата на хипитата с легендите за ерата на Водолея, както и нейният музикален еквивалент от кино лентата „ Коса ” бяха нагледна проява сред косите и претенциите за независимост. Противоположният полюс на хипитата от епохата на Водолея са бойците от всички времена и нации. Каквито и разнообразни идеологии да пазят и се борят за тях, хипитата би трябвало „ да пуснат коси ” в дословен и метафоричен смисъл. Докато всички постоянни армии са единомислещи по повод подстригването на своите бойци. Защото дружно с косите алегорично се отрязва и свободата.

При монасите Дзен се срещаме със същия феномен, само че те по едно и също време се отхвърлят от косите си и от символизираната посредством тях външна независимост. Те имат за цел това по-дълбоко вътрешно реализиране в нравствен смисъл, за реализирането на което външните свободи единствено биха попречили. Но видяно в профил, монасите – Дзен би трябвало също толкоз прецизно да се откажат от личната си воля, както и бойците. Послушанието стои преди всичко - а личните изкушения и съблазните на външния свят единствено биха му попречили. По тази причина косите въобще не пречат на борците за независимост, които в борбата за независимостта на своята страна носят единствено персонална отговорност. Те се интересуват категорично от външната, респ. политическата независимост. Напротив: символизирането на свободата посредством личните коси било неразрешено на бодигардовете. Наричали ги „ офъканите ”, като съответният израз и през днешния ден се употребява в баварския акцент. При това той показва и унижението, изпитвано от хората „ без коса ”, от което някои плешивци страдат и през днешния ден.

Косите са обичаното полесражение на символичните борби за независимост. Заедно с пословичните плитки в Китай бил „ отсечен ” един стар публичен ред. Дори в самото изплитане на плитката се съдържа самобитен акт на дисциплинираност. Ако всеки ден стартира с това алегорично самодисциплиниране, животът се снабдява със своите подредени, само че конфузно следени рамки. Не бива да стърчи и косъм, а всеки кичур и къдрица се намират под непоколебим надзор. В този смисъл отрязването на плитката и до през днешния ден се счита от някои девойки за акт на избавление и равноправност. В предходните столетия женските коси били не толкоз знак на свободата, колкото на естествеността. В този смисъл потъпкването на това предписание било фактически един акт на равноправност и посредством него дамата желала да се освободи от типичната женска роля - грижата за прехраната, - само че се оставила разполагаем на всички публични отговорности. Диворастящите коси от поколението на хипитата наподобяват единствено на далечна мълния спрямо бурята, избухнала, когато първите дами се лишили от дългите си къдрици, с цел да се възползват от свободите на мъжкия свят благодарение на късо подстриганата прилепнала коса или прическата „ а ла гарсон ”. И в двата случая ставало дума да се наложат със личната си глава и да забранят на останалите да им се качват на главата. Зад мотото „ Косата си е моя ” се криело надалеч по-решителното: „ Имам своя лична глава и сама мога да вземам решение какво да пораства върху нея или да става вътре! ”

Фризурите отразяват духовното държание. Така да вземем за пример художниците постоянно имат податливост към екстравагантни прически, до момента в който натоварените с публични отговорности избират естествените и лишени от фикция коси. Още по-екстремни от плитките бяха тупираните прически, каквито през днешния ден към този момент рядко се срещат. Всичко е авансово заложено от застиналата форма - никакво щръкнало косъмче, никаква независимост и жизнеспособност нито на главата, нито в живота. На другия полюс са фризурите на пънкарите - умишлен белег, че желаят да се употребяват от всички свободи и не желаят да имат нищо общо с реда и възпитанието, символизирани от елементарните прически. По този метод главата се трансформира в подобаваща сцена за наблюдаване на това, което човек играе в живота. Освен това през днешния ден би трябвало да мислим и по отношение на опциите за отплата. По времето на Людовик XIV манифактурният служащ не можел да усъвършенства своето състояние в обществото посредством напудрена перука. Напротив: през днешния ден всеки има опцията да инсцениpa фантазиите си за лична прическа, без да е належащо тя да подхожда на съответния му живот. Онзи, който води сиво битие в сива адвокатска фирма, би могъл с боядисани в алено буйни къдрици да покаже, че го вълнуват и напълно разнообразни откривателски тематики. Дори това от време на време да бъде далечна фантазия, съответните сигнали са оповестени. Причудливата прическа може да бъде отплата на отегчителен живот, само че също и декларирана рекламация за бъдещето.

Особено явна и симптоматична става неизживяната фантазия, демонстрирана посредством изкуствено основаните цветове и форми. Това е същинско завземане на нови земи. Напротив: в случай че великолепието на косата е същинско, това издава човек, комуто всичко идва естествено и елементарно му се удава. Следващото равнище на значимостта на косите се върти към тематиката за властта. Тук можем да си напомним библейската история за Самсон, който дружно със мощните си буйни коси изгубил и своята власт; да не забравяме и средновековните крале на франките. Тяхната неограничена власт и цялост се дължели в забележителна степен и на дългите неподстригани коси. Хора от най-различни култури вплитат в косите си спомагателни кичури и къдрици, с цел да подобрят своя външен тип.

Келтските бойци залагали в сраженията на своите бойни прически, като придавали на косите си впечатляващи и будещи същинско учудване форми. Със своите настръхнали фризури те заблуждавали враговете си, че имат косми освен по главата, само че и по зъбите. Обстоятелството, че демонстрацията на мощ постоянно е обвързвана и със страха, доказвали самите врагове, на които им настръхвали косите. Птиците се накокошинват, а хищниците се наежват постоянно, когато би трябвало да показват мощ - или имат съображение да се опасяват. В тежки обстановки хората си скубят косите, което показва обезсърчение, само че в същото време придава и застрашителен образ. Човек, комуто не трепва косъм, резервира непокътнати властта и достолепието си. Но в случай че двама се заловен за косите, всеки от тях се стреми да унижи другия и да го преодолее. Победеният би трябвало да си остави косите, до момента в който на спечелилия косъм не пада от главата. При разногласия някой цепи косъма на две или се старае съперникът му да откри косъм в супата си.

Противоположният полюс на властта и силата се показва в опадането на косите. Затворниците и девойките, отдаващи се на противников бойци, били остригвани до голо, с цел да им бъде отнета свободата, респ. женската мощ и власт - с цел да бъдат белязани и осъдени. В предишното същото сполетявало и вещиците, тъй като техните най-вече червени на цвят коси се приемали като белег на женската власт, с която завъртали главите на почтените мъже.

По-мекият вид на насилието е нормалното влачене за косите. Успоредно със своя углавен аспект той съставлява и мъчителен белег на безспорната беззащитност. Ако учителят измъкне ученика от чина, влачейки го за косите, знаци на мощ, достолепие и независимост, с това той показва своята лична власт и безпомощността на жертвата. Ако нещо е довлечено за косите, то е трудно изсмукано от пръстите, истината звучи принудително и е толкоз изопачена, колкото е нужно сега.

От: „ Болестта като език на душата ”, Рюдигер Далке, изд. Лик, 1999 година
Снимка: goodreads.com