Стоичков и другите
Той е това, което множеството от нас в никакъв случай няма да бъдат - и не се опитвайте да го вкарвате в мравуняка
При всички условности и компликации нашето потомство имаше друго самочувствие
В неговия език няма кавички. В езика на лицемерите те изобилстват. Той е това, което множеството от нас в никакъв случай няма да бъдат. И не се опитвайте да го вкарвате в мравуняка.
Опитаха се да го нарисуват с моливчетата си - и в този момент се сърдят, че той бил по-различен. С моливчетата си може да дочакат признателност от политиците да вземем за пример, които ухажват. От него - в никакъв случай.
***
Свестните хора от години са минали в конспиративност. А ония от тях, които въпреки всичко можем да срещнем, от ден на ден понижават. За сметка на това задниците се усилват. И говоренето за задници - също. Някои водещи го вършат с въодушевление. Те се подиграват даже с възнесението
Христово. Един от тях пък не желал да бъде българин като Стоичков.
***
В деня, когато един фоторепортер стана за малко „ звезда “, тъй като беше ударен от Стоичков, се случи и още нещо. Върховният касационен съд на Италия не позволи на „ Кориера каузи сера “ да отпечата снимки на Берлускони, и разпореди да бъдат отнети от редакцията на вестника. Защото нарушавали персоналното му пространство.
***
Цяла седмица се занимаваха със Стоичков. Излиза, че с цел да станеш „ звезда “, въпреки и за един ден, би трябвало Стоичков да те набие. И да отвориш уста като пещера. Стоичков почита, който би трябвало. И с бълхите също се държи естествено.
***
Най-знаменитата папарашка фотография, която съм виждал е на британската кралица - беше на корицата на списание „ Шпионин “. Елизабет Втора си е пъхнала показалеца в дясната ноздра, и то много надълбоко. Всичко е наред обаче: сторила го е на един церемониал, показалеца и ноздрата са си нейни. Папаракът не я е издебнал в спалнята ù, а е стоял с още хиляди хора на един лондонски площад. Къде са сходни потресаващи регистрации, с цел да си носите на драго сърце багра?
***
В архива на „ Всяка неделя “ има две в действителност гениални рисунки на Борис Димовски.
Защо Стоичков споделя постоянно, че не дължи нищо на България? Вярно е, обаче. Вярно е също, че той не познава България. А и тя него.
***
Сигурен съм, че множеството телевизионни водещи въобще не се възприемат като звезди. Те се мислят за някакъв специфичен хибрид сред клерк, клубен разносвач, жиголо и медиатор - от всичко по две капки. Заради това дават елементарно път в предаванията си на толкоз недоразумения, и гледат на тях като на звезди, и безропотно работят за тях. Не се виждат катозвезди, а като клеркове. Затова никой от водещите не съчувства на Стоичков. Те просто не го схващат. Той е звезда, а те не са. Той има своя територия, а те са краткотрайни квартиранти в някоя телевизия. Той има гневно възприятие за цялост, те по начало са ампутирани от сходно възприятие. Днес телевизионните наемници са изцяло капитулирали, вършат с тях каквото си желаят. Те виждат единствено това, което желаят да видят работодателите им.
***
При всички условности и компликации нашето потомство имаше друго самочувствие. Най-добрите от нас не се нахвърляха незабавно върху „ неправилните “ неща. А „ неправилните “ хора пък по начало ни бяха симпатични. И кой пестник, в края на краищата, е неправилен?
***
Бездарно е да се тътриш след някого, единствено с цел да направиш някаква банална фотография. Може би си очаквал друго, може би за друго безочливо си ровичкал във въображението си? Къде е то? Къде е показалеца на кралицата? Да бъдеш скришен гуляйджия на трапезата на Стоичков не е огромна чест.
***
Как си представяте някой да снима в лондонския „ Сан Лоренцо “? Веднъж се сблъскахме със предприемача Спас Русев из „ Найтсбридж “, и той сподели, че принцесата обядвала в „ Сан Лоренцо “. Откъде, от кого бе схванал, не стана ясно, само че със Спас постоянно е по този начин. Покани ни да тръгнем натам, аз се опънах, само че щерка ми Марги се съгласи, тя беше дребна тогава и по-лесно се навиваше. После потеглих с тях, тъй като тъкмо против ресторанта има една дребна сладкарница, където вършат чудесни морковени пайове. Отидохме, аз се заех с пая си, а „ Бийчъм плейс “ последователно стартира да се изпълва с хора. Дойдоха и двама пътни
служители на реда. За първи и финален път видях в Лондон коли, качени на тротоар. Бяха ровърите на Даяна и защитата ù. Мина много време, паят свърши, тълпата безмълвно се усилваше. И чак на „ Бромптън “ към този момент бяха сложили пътен служител на реда, за всеки случай. Накрая вратата на
ресторанта се отвори, Даяна небрежно се сбогува с някакъв чужд мъж, сетне с децата си се метна в автомобила и двете коли потеглиха, преди вратите им да са затворени. А тълпата безшумно ръкопляскаше дълго по-късно. И никой не я снимаше в оня ден. Но един път и тя посегна с чантата си по един папарак. Но това в този момент не е значимо.
***
В един мач Алекс Фъргюсън извади от игра Ерик Кантона. Французинът потегли към съблекалнята, само че някой от публиката му подвикна нещо. Той се върна и с превъзходен шут разруши главата на един фен. Няколко години по-късно Кантона бе посочен в представителна анкета за най-важния състезател в историята на великия „ Манчестер Юнайтед “. Дълго не можех да проумея това. Бях гледал играта на сър Боби Чарлтън, харесвах даже и странната прическа, с която неумело прикриваше плешивината си - и за която забравяше на игрището, и смятах, че ориста го е натоварила да бъде всичко това, което бяха изгубили другарите му от починалия в авиокатастрофа отбор. Но Кантона се оказа най-обичаният.
***
От края на 1994 година Христо популяризираше телевизионното бинго във „ Всяка неделя “- правеше го с една фамозна имитация, която закупи чудовищна известност: „ Който не играе, не пИчели “. А тя в действителност е фраза от един мой диалог с него, в наличието на менажера му Мингея, записан в тогавашния клуб на стадион „ Народна войска “. Който не играе, не пИчели - прав е, несъмнено, Христо, изключително, в случай че имаме поради Играта/Живота в най-общия случай.
***
Той е създател и на една друга популярна фраза: „ Айнцу, Цвайнцу - Дън! “ Изрече я отново през 1994-та, когато нашите футболисти, съгласно личните им самопризнания, основно пиеха уиски в басейна и някак станаха четвърти на международното състезание в Съединени американски щати - а фразата се чу след победния мач с Германия. Тя попадна напряко в българската душа: крив, недъгав немски, обаче по този начин им се пада на дойчовците, нали пък ги и бихме; по този начин си приказваме ние, обаче побеждаваме, айнцу, цвайнцу - дън, дън, дън! Това „ дън “ бе нашият триумфален химн, той може да е и от единствено тази дума, каквото и да значи тя; дън - вашата мама, какво си мислите вие. Изпят пък от самия Стоичков, този химн звучеше още по-сладко за измъченото българско ухо. Стоичков се явяваше нашият Спасител - доста мечтан и харесван и поради неговата човешка обикновеност и фамилиарност, не сме ли такива всички ние, по дяволите - дън. Тогава той май споделяше „ дрън “, само че както и да е, детайлностите не са били в никакъв случай значими за нас. Така тази победоносна фраза се трансформира в нашето успокоение, също и в нашето предизвикателство: „ Вие сте велики - Германия в тази ситуация, само че ние пък сме дрън! “
***
В архива на „ Всяка неделя “ има две в действителност гениални рисунки на Борис Димовски. Не се подвеждайте - Борето е обкичил с лавров венец левия крайник на Стоичков, само че той го ценеше доста и като човек. По-важна е една друга: Стоичков е с медальон, който има очертанията на картата на България. Той я носи.
***
Камата беше много великодушен към предаването ми, само че един път напряко вбеси някои хора, когато сподели: „ Телевизията без теб, е като футбола без мен... И малкия екран и футбола ни сега са нула.. “
***
През 1996 година бяхме с проф. Чирков при Симеон в Мадрид. Един ден отидохме да обядваме в фамозен локален ресторант и по едно време щерка ми реши да се снима пред една старинна пещ с основния готвач, доста известна звезда в града. Тя му споделила, че сме с царя, обаче оня - мадридчанинът! - не спрял да ù приказва за Стоичков. Толкова за кой какъв брой коства.
*Специално за „ Труд news “
При всички условности и компликации нашето потомство имаше друго самочувствие
В неговия език няма кавички. В езика на лицемерите те изобилстват. Той е това, което множеството от нас в никакъв случай няма да бъдат. И не се опитвайте да го вкарвате в мравуняка.
Опитаха се да го нарисуват с моливчетата си - и в този момент се сърдят, че той бил по-различен. С моливчетата си може да дочакат признателност от политиците да вземем за пример, които ухажват. От него - в никакъв случай.
***
Свестните хора от години са минали в конспиративност. А ония от тях, които въпреки всичко можем да срещнем, от ден на ден понижават. За сметка на това задниците се усилват. И говоренето за задници - също. Някои водещи го вършат с въодушевление. Те се подиграват даже с възнесението
Христово. Един от тях пък не желал да бъде българин като Стоичков.
***
В деня, когато един фоторепортер стана за малко „ звезда “, тъй като беше ударен от Стоичков, се случи и още нещо. Върховният касационен съд на Италия не позволи на „ Кориера каузи сера “ да отпечата снимки на Берлускони, и разпореди да бъдат отнети от редакцията на вестника. Защото нарушавали персоналното му пространство.
***
Цяла седмица се занимаваха със Стоичков. Излиза, че с цел да станеш „ звезда “, въпреки и за един ден, би трябвало Стоичков да те набие. И да отвориш уста като пещера. Стоичков почита, който би трябвало. И с бълхите също се държи естествено.
***
Най-знаменитата папарашка фотография, която съм виждал е на британската кралица - беше на корицата на списание „ Шпионин “. Елизабет Втора си е пъхнала показалеца в дясната ноздра, и то много надълбоко. Всичко е наред обаче: сторила го е на един церемониал, показалеца и ноздрата са си нейни. Папаракът не я е издебнал в спалнята ù, а е стоял с още хиляди хора на един лондонски площад. Къде са сходни потресаващи регистрации, с цел да си носите на драго сърце багра?
***
В архива на „ Всяка неделя “ има две в действителност гениални рисунки на Борис Димовски.
Защо Стоичков споделя постоянно, че не дължи нищо на България? Вярно е, обаче. Вярно е също, че той не познава България. А и тя него.
***
Сигурен съм, че множеството телевизионни водещи въобще не се възприемат като звезди. Те се мислят за някакъв специфичен хибрид сред клерк, клубен разносвач, жиголо и медиатор - от всичко по две капки. Заради това дават елементарно път в предаванията си на толкоз недоразумения, и гледат на тях като на звезди, и безропотно работят за тях. Не се виждат катозвезди, а като клеркове. Затова никой от водещите не съчувства на Стоичков. Те просто не го схващат. Той е звезда, а те не са. Той има своя територия, а те са краткотрайни квартиранти в някоя телевизия. Той има гневно възприятие за цялост, те по начало са ампутирани от сходно възприятие. Днес телевизионните наемници са изцяло капитулирали, вършат с тях каквото си желаят. Те виждат единствено това, което желаят да видят работодателите им.
***
При всички условности и компликации нашето потомство имаше друго самочувствие. Най-добрите от нас не се нахвърляха незабавно върху „ неправилните “ неща. А „ неправилните “ хора пък по начало ни бяха симпатични. И кой пестник, в края на краищата, е неправилен?
***
Бездарно е да се тътриш след някого, единствено с цел да направиш някаква банална фотография. Може би си очаквал друго, може би за друго безочливо си ровичкал във въображението си? Къде е то? Къде е показалеца на кралицата? Да бъдеш скришен гуляйджия на трапезата на Стоичков не е огромна чест.
***
Как си представяте някой да снима в лондонския „ Сан Лоренцо “? Веднъж се сблъскахме със предприемача Спас Русев из „ Найтсбридж “, и той сподели, че принцесата обядвала в „ Сан Лоренцо “. Откъде, от кого бе схванал, не стана ясно, само че със Спас постоянно е по този начин. Покани ни да тръгнем натам, аз се опънах, само че щерка ми Марги се съгласи, тя беше дребна тогава и по-лесно се навиваше. После потеглих с тях, тъй като тъкмо против ресторанта има една дребна сладкарница, където вършат чудесни морковени пайове. Отидохме, аз се заех с пая си, а „ Бийчъм плейс “ последователно стартира да се изпълва с хора. Дойдоха и двама пътни
служители на реда. За първи и финален път видях в Лондон коли, качени на тротоар. Бяха ровърите на Даяна и защитата ù. Мина много време, паят свърши, тълпата безмълвно се усилваше. И чак на „ Бромптън “ към този момент бяха сложили пътен служител на реда, за всеки случай. Накрая вратата на
ресторанта се отвори, Даяна небрежно се сбогува с някакъв чужд мъж, сетне с децата си се метна в автомобила и двете коли потеглиха, преди вратите им да са затворени. А тълпата безшумно ръкопляскаше дълго по-късно. И никой не я снимаше в оня ден. Но един път и тя посегна с чантата си по един папарак. Но това в този момент не е значимо.
***
В един мач Алекс Фъргюсън извади от игра Ерик Кантона. Французинът потегли към съблекалнята, само че някой от публиката му подвикна нещо. Той се върна и с превъзходен шут разруши главата на един фен. Няколко години по-късно Кантона бе посочен в представителна анкета за най-важния състезател в историята на великия „ Манчестер Юнайтед “. Дълго не можех да проумея това. Бях гледал играта на сър Боби Чарлтън, харесвах даже и странната прическа, с която неумело прикриваше плешивината си - и за която забравяше на игрището, и смятах, че ориста го е натоварила да бъде всичко това, което бяха изгубили другарите му от починалия в авиокатастрофа отбор. Но Кантона се оказа най-обичаният.
***
От края на 1994 година Христо популяризираше телевизионното бинго във „ Всяка неделя “- правеше го с една фамозна имитация, която закупи чудовищна известност: „ Който не играе, не пИчели “. А тя в действителност е фраза от един мой диалог с него, в наличието на менажера му Мингея, записан в тогавашния клуб на стадион „ Народна войска “. Който не играе, не пИчели - прав е, несъмнено, Христо, изключително, в случай че имаме поради Играта/Живота в най-общия случай.
***
Той е създател и на една друга популярна фраза: „ Айнцу, Цвайнцу - Дън! “ Изрече я отново през 1994-та, когато нашите футболисти, съгласно личните им самопризнания, основно пиеха уиски в басейна и някак станаха четвърти на международното състезание в Съединени американски щати - а фразата се чу след победния мач с Германия. Тя попадна напряко в българската душа: крив, недъгав немски, обаче по този начин им се пада на дойчовците, нали пък ги и бихме; по този начин си приказваме ние, обаче побеждаваме, айнцу, цвайнцу - дън, дън, дън! Това „ дън “ бе нашият триумфален химн, той може да е и от единствено тази дума, каквото и да значи тя; дън - вашата мама, какво си мислите вие. Изпят пък от самия Стоичков, този химн звучеше още по-сладко за измъченото българско ухо. Стоичков се явяваше нашият Спасител - доста мечтан и харесван и поради неговата човешка обикновеност и фамилиарност, не сме ли такива всички ние, по дяволите - дън. Тогава той май споделяше „ дрън “, само че както и да е, детайлностите не са били в никакъв случай значими за нас. Така тази победоносна фраза се трансформира в нашето успокоение, също и в нашето предизвикателство: „ Вие сте велики - Германия в тази ситуация, само че ние пък сме дрън! “
***
В архива на „ Всяка неделя “ има две в действителност гениални рисунки на Борис Димовски. Не се подвеждайте - Борето е обкичил с лавров венец левия крайник на Стоичков, само че той го ценеше доста и като човек. По-важна е една друга: Стоичков е с медальон, който има очертанията на картата на България. Той я носи.
***
Камата беше много великодушен към предаването ми, само че един път напряко вбеси някои хора, когато сподели: „ Телевизията без теб, е като футбола без мен... И малкия екран и футбола ни сега са нула.. “
***
През 1996 година бяхме с проф. Чирков при Симеон в Мадрид. Един ден отидохме да обядваме в фамозен локален ресторант и по едно време щерка ми реши да се снима пред една старинна пещ с основния готвач, доста известна звезда в града. Тя му споделила, че сме с царя, обаче оня - мадридчанинът! - не спрял да ù приказва за Стоичков. Толкова за кой какъв брой коства.
*Специално за „ Труд news “
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ