Кино | Записки по едно предателство на Георги Дюлгеров
+ + + + от 5 Записки по едно изменничество Сценарист и режисьор: Георги Дюлгеров Оператор: Веселин Христов Музика: Мира Искърова С: Ивайло Христов, Пламен Димов, Иван Николов, Цветан Алексиев, Красимир Доков, Времетраене: 93 мин. Още от същото: " Възвишение "
Словото на Захари Стоянов, със старите сочни думи, с " граматиката и запетайките ", прониква и господства новия филм на Георги Дюлгеров. Едни " Записки " върху други " Записки " - класикът в литературата зарежда класика в киното.
С сегашния филм създателят на " Мера съгласно мера " влиза почтено в осмото си десетилетие. " Записките " на Дюлгеров са хем правилни на буквата, хем от днешна вероятност и полезности. Книгата е приспособена преди с творби от Българска национална телевизия " дребен огромен " филм, драматизиращ единствено една глава (VII, Част 2, " Смъртта на войводата Бенковски " ) от националната библия на Захари Стоянов.
Виждаме това, което Захари (Иван Николов) е видял и запомнил. Голямата история, смляна през обособения човек. Без героичните платна от читанките. Споменът е земен и съответен, в два времеви пласта. Веднъж в студената пролет на 1876-та, с Оборище, величавата заблуда на Въстанието и след това падението с погрома. Фокусът е в Бенковски (Пламен Димов) и вътрешната му драма. После в 1886-та, в спокойната есен на свободна България, година след Съединението, осем след Освобождението. Предателят Дядо Въльо (Ивайло Христов) е доведен за възстановка на акта си при съдбовното мостче. Съдът е честен, пред съвременниците и съвестта му.
Реклама
Дюлгеров е спестовен в средствата, оставя актьорските лица да приказват. Операторът Веселин Христов ( " Жажда ", " Сестра ", в този момент " Уроците на Блага " ) му е съдружник. Младите артисти са доста положителни. Пламен Димов (от " Каръци " ) устоя диапазона на Бенковски от икона на историческата воля до съмняващ се човек. Иван Николов като Разказвача съдник е изобретение, в кадър и зад него. Костюмите на Стамена Стоева са по характерите. Музиката на Мира Искърова е минималистична като общата идея, " звънлива " по звуците на гората, със струната на сърцето в моментите на вътрешно откриване.
Дюлгеров пита до каква степен е жилест робът в нас. Работи с живеца от " Мерата ", при цялата камерност и телевизионните " рамки ". Мъжете му още крачат по хребета на историята с шеговита национална ария на уста. И с туптящи човешки сърца, събрали тъгата на ориста - национална и персонална.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Янко Терзиев
Словото на Захари Стоянов, със старите сочни думи, с " граматиката и запетайките ", прониква и господства новия филм на Георги Дюлгеров. Едни " Записки " върху други " Записки " - класикът в литературата зарежда класика в киното.
С сегашния филм създателят на " Мера съгласно мера " влиза почтено в осмото си десетилетие. " Записките " на Дюлгеров са хем правилни на буквата, хем от днешна вероятност и полезности. Книгата е приспособена преди с творби от Българска национална телевизия " дребен огромен " филм, драматизиращ единствено една глава (VII, Част 2, " Смъртта на войводата Бенковски " ) от националната библия на Захари Стоянов.
Виждаме това, което Захари (Иван Николов) е видял и запомнил. Голямата история, смляна през обособения човек. Без героичните платна от читанките. Споменът е земен и съответен, в два времеви пласта. Веднъж в студената пролет на 1876-та, с Оборище, величавата заблуда на Въстанието и след това падението с погрома. Фокусът е в Бенковски (Пламен Димов) и вътрешната му драма. После в 1886-та, в спокойната есен на свободна България, година след Съединението, осем след Освобождението. Предателят Дядо Въльо (Ивайло Христов) е доведен за възстановка на акта си при съдбовното мостче. Съдът е честен, пред съвременниците и съвестта му.
Реклама
Дюлгеров е спестовен в средствата, оставя актьорските лица да приказват. Операторът Веселин Христов ( " Жажда ", " Сестра ", в този момент " Уроците на Блага " ) му е съдружник. Младите артисти са доста положителни. Пламен Димов (от " Каръци " ) устоя диапазона на Бенковски от икона на историческата воля до съмняващ се човек. Иван Николов като Разказвача съдник е изобретение, в кадър и зад него. Костюмите на Стамена Стоева са по характерите. Музиката на Мира Искърова е минималистична като общата идея, " звънлива " по звуците на гората, със струната на сърцето в моментите на вътрешно откриване.
Дюлгеров пита до каква степен е жилест робът в нас. Работи с живеца от " Мерата ", при цялата камерност и телевизионните " рамки ". Мъжете му още крачат по хребета на историята с шеговита национална ария на уста. И с туптящи човешки сърца, събрали тъгата на ориста - национална и персонална.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Янко Терзиев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ