Кино: Диада на Яна Титова
+ + + + от 5 С: Маргарита Стойкова, Петра Църноречка, Жаклин Дочева, Силвия Лулчева, Жана Яковлева, Иван Бърнев, Цветан Алексиев, Анастасия Ингилизова Времетраене: 90 мин. Още от същото: " Доза благополучие ".
Без прошка и на лимита на автентизма работи Яна Титова във втория си игрален филм след триумфа с " Доза благополучие " (2019). " Диада " стъписва и раздрусва. Както пистолетния край на " Маргарит и Маргарита " с пръснатия мозък върху стената на Системата. Или сълзите на безнадеждие по лицето на Иван Иванов в края на " Всичко е обич ", преди да го откара камионетката на отказаното бъдеще.
Тук бъдещето е отказано на Дида (откритието Маргарита Стойкова) в задушаващото и спряло време на недодялан български град (снимано е в Ямбол). В средата на проваления български преход - Дида датира изящната си рисунка, която довършва с молив на ръба на пресъхващия градски шадраван, с " май, 2011 ". Все още билетите до Ню Йорк са невероятно скъпи, а връзката с отсъстващата от 10 години там майка (Ингилизова) са по разпадащ се скайп. Мечтата на Дида е да учи изкуство в Америка, събира пари по всевъзможен начин - от несръчна проституция до изнудване и принуждение над по-слабите съученички.
Фотограф: Светослав Стоянов
Заглавието е разкриващо. Дида е с прекратена " пъпна шнур " с майка си, с отчужден татко (Алексиев), битов алкохолик с куха горделивост. В тандем до стряскаща физическа аналогия с неразделна другарка (взета от живота Петра Църноречка), щерка на новобогаташи. Едната има това, което другата няма - гений и темперамент, против глезена взезадоволеност. Скъсана е и диадата " възпитаник - преподавател ". Преливане на полезности няма, има експанзия (Яковлева), използвачество (Бърнев), равнодушие (Чичикова).
Реклама
" Диада " е прорез без анестезия. Когато изходът е отхвърлен, следва екзистенциална имплозия, изтриване на човешкото. Титова е с нова режисьорска зрялост, води непрофесионалните актриси до плашещо обединение с героините им. Монтажът (Бохос Топакбашиян) е напрегнат, с пулса на поколението, камерата (Мартин Балкански) обективира от първо лице лепкавия пъкъл към Дида. Разпадът на първичните връзки, публичната безизходност се усещат физически.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Янко Терзиев
Без прошка и на лимита на автентизма работи Яна Титова във втория си игрален филм след триумфа с " Доза благополучие " (2019). " Диада " стъписва и раздрусва. Както пистолетния край на " Маргарит и Маргарита " с пръснатия мозък върху стената на Системата. Или сълзите на безнадеждие по лицето на Иван Иванов в края на " Всичко е обич ", преди да го откара камионетката на отказаното бъдеще.
Тук бъдещето е отказано на Дида (откритието Маргарита Стойкова) в задушаващото и спряло време на недодялан български град (снимано е в Ямбол). В средата на проваления български преход - Дида датира изящната си рисунка, която довършва с молив на ръба на пресъхващия градски шадраван, с " май, 2011 ". Все още билетите до Ню Йорк са невероятно скъпи, а връзката с отсъстващата от 10 години там майка (Ингилизова) са по разпадащ се скайп. Мечтата на Дида е да учи изкуство в Америка, събира пари по всевъзможен начин - от несръчна проституция до изнудване и принуждение над по-слабите съученички.
Фотограф: Светослав Стоянов
Заглавието е разкриващо. Дида е с прекратена " пъпна шнур " с майка си, с отчужден татко (Алексиев), битов алкохолик с куха горделивост. В тандем до стряскаща физическа аналогия с неразделна другарка (взета от живота Петра Църноречка), щерка на новобогаташи. Едната има това, което другата няма - гений и темперамент, против глезена взезадоволеност. Скъсана е и диадата " възпитаник - преподавател ". Преливане на полезности няма, има експанзия (Яковлева), използвачество (Бърнев), равнодушие (Чичикова).
Реклама
" Диада " е прорез без анестезия. Когато изходът е отхвърлен, следва екзистенциална имплозия, изтриване на човешкото. Титова е с нова режисьорска зрялост, води непрофесионалните актриси до плашещо обединение с героините им. Монтажът (Бохос Топакбашиян) е напрегнат, с пулса на поколението, камерата (Мартин Балкански) обективира от първо лице лепкавия пъкъл към Дида. Разпадът на първичните връзки, публичната безизходност се усещат физически.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Янко Терзиев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ