Кино | Ферари на Майкъл Ман с Адам Драйвър и Пенелопе Крус
+ + + + от 5 Ferrari Режисьор: Майкъл Ман По книгата Enzo Ferrari: The Man, the Cars, the Races, the Machine на Брок Йейтс (на български изд. Locus, 2019) С: Адам Драйвър, Пенелопе Крус, Шейлийн Удли, Патрик Демпси, Габриеле Леоне, Сара Гейдън Времетраене: 130 мин. Още от същото: " Форд против Ферари ".
Ferrari започва с черно-бял увод на фона на палав джаз, запис на пистово съревнование от 20-те години с колите по завоите и публиката. Един от водачите е младият Енцо Ферари. Лицето на Адам Драйвър е наложено върху архивните фрагменти, очите му блестят с насладата на дете, получило обичаната си играчка. Майкъл Ман сервира следващата си елегия за мъже с корави сърца и една разрушителна пристрастеност, превърната в орис.
За Енцо това са колите, устремът да си пръв, надпреварата, педала на газта до дъно. Смъртта тук е непрекъснат сателит, водачите пишат прощални писма до околните си като пред борба. Фабриката за спортни коли със личното му име е от 1947 година, в Маранело, до Модена. Събитията във кино лентата са десетилетие по-късно. Половината от фабриката е на брачната половинка му Лаура (Пенелопе Крус), тя държи финансите. Енцо има скрито семейство с втора жена (Шейлийн Удли) и момче от нея, Пиеро. Само там е укротен и разчувствуван. И в шегите на маса с сътрудниците водачи.
Единствената му връзка с Лаура е общата им тъга по умрелия млад единствен наследник Дино. Но тъкмо от Лаура, гневна поради изневерите му и размахваща револвер в кухнята, зависи ориста на фабриката, която е пред фалит. Другите създават спортни коли, с цел да продават серийните си, при Енцо е противоположното. Той се нуждае от победа непременно в огромната гонка на годината " Милла Миля " (хиляда благи от Бреша до Рим и обратно), с цел да се надява на финансова инжекция от " Фиат " (или " Форд " ), при непокътната самостоятелност.
Сцена от кино лентата Ferrari Реклама
Ман споделя експресивно и с прочувствени паузи, като в мощните си години. Камерата на Франк Месершмит (оператор при Дейвид Финчър, " Манк " ) е " писалката " на този роман. Субективна и " слагаща " ни зад кормилото, след това с нюансирана логика на психиката в интимните моменти. Филмът е тръпка на ръба на стола, покрива девиза на Енцо Ферари - когато нещо работи добре, то е и красиво за окото.
Свързани публикации Triangle of Madness: Най-големият круизен транспортен съд в света подвига котва 10 януари 2024, 13:14 Кино: " Домът на Гучи " 8 декември 2021, 07:00
Ferrari започва с черно-бял увод на фона на палав джаз, запис на пистово съревнование от 20-те години с колите по завоите и публиката. Един от водачите е младият Енцо Ферари. Лицето на Адам Драйвър е наложено върху архивните фрагменти, очите му блестят с насладата на дете, получило обичаната си играчка. Майкъл Ман сервира следващата си елегия за мъже с корави сърца и една разрушителна пристрастеност, превърната в орис.
За Енцо това са колите, устремът да си пръв, надпреварата, педала на газта до дъно. Смъртта тук е непрекъснат сателит, водачите пишат прощални писма до околните си като пред борба. Фабриката за спортни коли със личното му име е от 1947 година, в Маранело, до Модена. Събитията във кино лентата са десетилетие по-късно. Половината от фабриката е на брачната половинка му Лаура (Пенелопе Крус), тя държи финансите. Енцо има скрито семейство с втора жена (Шейлийн Удли) и момче от нея, Пиеро. Само там е укротен и разчувствуван. И в шегите на маса с сътрудниците водачи.
Единствената му връзка с Лаура е общата им тъга по умрелия млад единствен наследник Дино. Но тъкмо от Лаура, гневна поради изневерите му и размахваща револвер в кухнята, зависи ориста на фабриката, която е пред фалит. Другите създават спортни коли, с цел да продават серийните си, при Енцо е противоположното. Той се нуждае от победа непременно в огромната гонка на годината " Милла Миля " (хиляда благи от Бреша до Рим и обратно), с цел да се надява на финансова инжекция от " Фиат " (или " Форд " ), при непокътната самостоятелност.
Сцена от кино лентата Ferrari Реклама
Ман споделя експресивно и с прочувствени паузи, като в мощните си години. Камерата на Франк Месершмит (оператор при Дейвид Финчър, " Манк " ) е " писалката " на този роман. Субективна и " слагаща " ни зад кормилото, след това с нюансирана логика на психиката в интимните моменти. Филмът е тръпка на ръба на стола, покрива девиза на Енцо Ферари - когато нещо работи добре, то е и красиво за окото.
Свързани публикации Triangle of Madness: Най-големият круизен транспортен съд в света подвига котва 10 януари 2024, 13:14 Кино: " Домът на Гучи " 8 декември 2021, 07:00
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ