България е загубила 72% от животновъдството и птицефермите си от 2005 г.
От 2005 година България е изгубила 72% от и си, Унгария 48%, Полша 54% и Словакия 72%.
, представен от БГНЕС демонстрира, че броят на птицефермите и животновъдните ферми единствено в Европейски Съюз, като се изключи Хърватия, е понижен с 3,4 милиона сред 2005 и 2016 година, и с до 5,6 милиона, последната година, за която са налице изчерпателни данни. Докато броят на птиците и добитъка се усилва през интервала, броят на внезапно понижава, което демонстрира, че е имало голяма интензификация на земеделието и че дребни ферми са изправени пред голям риск. Общият брой на всички типове ферми в Европейски Съюз е понижен през същия интервал от 14,5 на 10,3 милиона.
Тази интензификация, с повече животни, събрани в по-малък брой ферми се форсира с общата селскостопанска политика на Европейски Съюз (ОСП), която господства в земеделието в Европа от въвеждането й през 1962 година
Най-големите фермери се възползват най-вече от системата на субсидиране: към 80% от дотациите за директни заплащания в размер на 40 милиарда евро отиват единствено за 20% от фермерите.
Европейски Съюз би трябвало да вкара обширни промени на земеделските дотации тази седмица, с цел да се опита да спре намаляването на дребните ферми и да ги отбрани от интензификацията на земеделието, насърчавана от десетилетия на предходни политики.
Януш Войцеховски, комисар на Европейски Съюз по земеделието, сподели: „ Намерението ми е този развой на изгубване на дребните ферми да бъде спрян. Европейският хранителен бранш в предишното се основаваше на дребни ферми и би трябвало да бъде по този начин и в бъдеще. "
Войчеховски призна, че предходните версии на ОСП са провокирали големи разтърсвания. „ Причината, заради която загубихме 4 милиона ферми в Европейски Съюз, беше неточност в ОСП. Подкрепата беше прекомерно [насочена] към индустриалното земеделие и незадоволителна за дребни и междинни ферми “, сподели той.
Реформите на ОСП, които ще бъдат препоръчани от Европейски Съюз тази седмица, ще включват ограничения за поощряване на фермерите да оставят повече пространство за дивата природа, да одобряват органични стандарти за добитъка, да употребяват по-малко химически торове и пестициди и да подхранват здрави почви.
Войчеховски сподели пред „ Гардиън “: „ Защитата на е приоритет. Не е правилно, че се нуждаем от все по-големи ферми за продоволствена сигурност. Малките ферми могат да обезпечат продоволствена сигурност за жителите на Европейски Съюз “.
„ Има схващане измежду законодателите, Народното събрание и Съвета на Европейски Съюз, че би трябвало да защитим по-добре нашите дребни и междинни ферми - това е доста значимо за продоволствената сигурност, за околната среда, изменението на климата и биологичното многообразие ", добави още той.
Европейските консуматори също биха усетили изгодите, сподели той. „ Износът е значим, само че би трябвало да обърнем повече внимание на личните си пазари - висококачествени артикули от европейските ферми до европейските пазари. Това е огромен късмет за европейското земеделие “, сподели той. „ Нашето желание е да увеличим органичната храна от 8% на 25% през идващото десетилетие, да вземем за пример. Това ще бъде изключително добре за дребните ферми. “
Връщането към дребните ферми в целия блок обаче наподобява все по-малко евентуално.
Във Франция, Германия и Холандия повече от една трета от животновъдните и птицефермите са изчезнали от 2005 година Близо 120 000 птицеферми са изгубени във Франция сред 2005 и 2016 година и близо 36 000 в Германия.
Въздействието на ОСП може ясно да се види в ускоряването на спада на дребните ферми измежду страните, които са от относително скоро в Европейски Съюз. Сред дългогодишните държави-членки на Европейски Съюз спадът в броя на дребните ферми продължава от десетилетия.
Но източноевропейските фермери претърпяха още по-голямо разтърсване от 2004 година, когато мнозина се причислиха: от 2005 година България е изгубила 72% от отглеждането на животни и птицефермите си, Унгария 48%, Полша 54% и Словакия 72%.
Във Англия спадът за 12-годишния интервал от 2005 година до 2016 година е 25%, като 45 500 животновъдни и птицеферми са изгубени сред 2005 година и 2016 година
Загубата е била повече от 110 000 от общо 319 000 от всички ферми през 1990 година
ОСП, основана след Втората международна война с желанието да насърчи хранителната самодостатъчност в Европа, предизвиква все по-интензивни и индустриализирани аграрни способи.
Фермерите бяха насърчавани да създават повече храна на всякаква цена, употребявайки повече химически торове и пестициди.
![COVID-19 е опасност и за българското промишлено отглеждане на животни]( "COVID-19 е опасност и за българското промишлено отглеждане на животни")
COVID-19 е опасност и за българското промишлено отглеждане на животни
Глобалната наклонност към интензификация на отглеждането на животни докара до уедряване на животновъдните обекти и в нашата страна, изключително с...
Производството на храни се усили, само че околната среда пострада. Броят на птиците в земеделските региони в Европейски Съюз за три десетилетия е намалял на половина, съгласно Европейския съвет за броене на птиците.
Популациите на насекомите също спаднаха: броят им в Германия е намалял с три четвърти през последните 25 години, съгласно изследване на предпазени територии, а броят на пеперудите в обработваната земя в Англия е понижен с 58% сред 2000 и 2009 година
Само една четвърт от типовете в Европейски Съюз имат добър природозащитен статус и 80% от основните местообитания са в неприятно положение, съгласно европейския контролен орган.
Сделката за ОСП, която би трябвало да бъде оповестена тази седмица, евентуално няма да докара до генерална промяна на селскостопанската политика на Европейски Съюз.
Селия Нисенс, чиновник по политиките в неправителствената организация на Европейското бюро за околната среда, съобщи: „ За страдание наподобява, че договорката тази седмица ще продължи да кара трактора в неверната посока. По-голямата част от средствата ще продължат да текат към най-големите, най-замърсяващи ферми, с съвсем никаква зелена посока. В това решаващо за климата и биологичното многообразие десетилетие, неналичието на упоритост на новата земеделска политика е напряко пагубна. "
, представен от БГНЕС демонстрира, че броят на птицефермите и животновъдните ферми единствено в Европейски Съюз, като се изключи Хърватия, е понижен с 3,4 милиона сред 2005 и 2016 година, и с до 5,6 милиона, последната година, за която са налице изчерпателни данни. Докато броят на птиците и добитъка се усилва през интервала, броят на внезапно понижава, което демонстрира, че е имало голяма интензификация на земеделието и че дребни ферми са изправени пред голям риск. Общият брой на всички типове ферми в Европейски Съюз е понижен през същия интервал от 14,5 на 10,3 милиона.
Тази интензификация, с повече животни, събрани в по-малък брой ферми се форсира с общата селскостопанска политика на Европейски Съюз (ОСП), която господства в земеделието в Европа от въвеждането й през 1962 година
Най-големите фермери се възползват най-вече от системата на субсидиране: към 80% от дотациите за директни заплащания в размер на 40 милиарда евро отиват единствено за 20% от фермерите.
Европейски Съюз би трябвало да вкара обширни промени на земеделските дотации тази седмица, с цел да се опита да спре намаляването на дребните ферми и да ги отбрани от интензификацията на земеделието, насърчавана от десетилетия на предходни политики.
Януш Войцеховски, комисар на Европейски Съюз по земеделието, сподели: „ Намерението ми е този развой на изгубване на дребните ферми да бъде спрян. Европейският хранителен бранш в предишното се основаваше на дребни ферми и би трябвало да бъде по този начин и в бъдеще. "
Войчеховски призна, че предходните версии на ОСП са провокирали големи разтърсвания. „ Причината, заради която загубихме 4 милиона ферми в Европейски Съюз, беше неточност в ОСП. Подкрепата беше прекомерно [насочена] към индустриалното земеделие и незадоволителна за дребни и междинни ферми “, сподели той.
Реформите на ОСП, които ще бъдат препоръчани от Европейски Съюз тази седмица, ще включват ограничения за поощряване на фермерите да оставят повече пространство за дивата природа, да одобряват органични стандарти за добитъка, да употребяват по-малко химически торове и пестициди и да подхранват здрави почви.
Войчеховски сподели пред „ Гардиън “: „ Защитата на е приоритет. Не е правилно, че се нуждаем от все по-големи ферми за продоволствена сигурност. Малките ферми могат да обезпечат продоволствена сигурност за жителите на Европейски Съюз “.
„ Има схващане измежду законодателите, Народното събрание и Съвета на Европейски Съюз, че би трябвало да защитим по-добре нашите дребни и междинни ферми - това е доста значимо за продоволствената сигурност, за околната среда, изменението на климата и биологичното многообразие ", добави още той.
Европейските консуматори също биха усетили изгодите, сподели той. „ Износът е значим, само че би трябвало да обърнем повече внимание на личните си пазари - висококачествени артикули от европейските ферми до европейските пазари. Това е огромен късмет за европейското земеделие “, сподели той. „ Нашето желание е да увеличим органичната храна от 8% на 25% през идващото десетилетие, да вземем за пример. Това ще бъде изключително добре за дребните ферми. “
Връщането към дребните ферми в целия блок обаче наподобява все по-малко евентуално.
Във Франция, Германия и Холандия повече от една трета от животновъдните и птицефермите са изчезнали от 2005 година Близо 120 000 птицеферми са изгубени във Франция сред 2005 и 2016 година и близо 36 000 в Германия.
Въздействието на ОСП може ясно да се види в ускоряването на спада на дребните ферми измежду страните, които са от относително скоро в Европейски Съюз. Сред дългогодишните държави-членки на Европейски Съюз спадът в броя на дребните ферми продължава от десетилетия.
Но източноевропейските фермери претърпяха още по-голямо разтърсване от 2004 година, когато мнозина се причислиха: от 2005 година България е изгубила 72% от отглеждането на животни и птицефермите си, Унгария 48%, Полша 54% и Словакия 72%.
Във Англия спадът за 12-годишния интервал от 2005 година до 2016 година е 25%, като 45 500 животновъдни и птицеферми са изгубени сред 2005 година и 2016 година
Загубата е била повече от 110 000 от общо 319 000 от всички ферми през 1990 година
ОСП, основана след Втората международна война с желанието да насърчи хранителната самодостатъчност в Европа, предизвиква все по-интензивни и индустриализирани аграрни способи.
Фермерите бяха насърчавани да създават повече храна на всякаква цена, употребявайки повече химически торове и пестициди.
Глобалната наклонност към интензификация на отглеждането на животни докара до уедряване на животновъдните обекти и в нашата страна, изключително с...
Производството на храни се усили, само че околната среда пострада. Броят на птиците в земеделските региони в Европейски Съюз за три десетилетия е намалял на половина, съгласно Европейския съвет за броене на птиците.
Популациите на насекомите също спаднаха: броят им в Германия е намалял с три четвърти през последните 25 години, съгласно изследване на предпазени територии, а броят на пеперудите в обработваната земя в Англия е понижен с 58% сред 2000 и 2009 година
Само една четвърт от типовете в Европейски Съюз имат добър природозащитен статус и 80% от основните местообитания са в неприятно положение, съгласно европейския контролен орган.
Сделката за ОСП, която би трябвало да бъде оповестена тази седмица, евентуално няма да докара до генерална промяна на селскостопанската политика на Европейски Съюз.
Селия Нисенс, чиновник по политиките в неправителствената организация на Европейското бюро за околната среда, съобщи: „ За страдание наподобява, че договорката тази седмица ще продължи да кара трактора в неверната посока. По-голямата част от средствата ще продължат да текат към най-големите, най-замърсяващи ферми, с съвсем никаква зелена посока. В това решаващо за климата и биологичното многообразие десетилетие, неналичието на упоритост на новата земеделска политика е напряко пагубна. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ