Кристина Грозева след Урок: Българската кинопублика е много ощетена публика
От 15 май по кината у нас премиерно потегля новият български филм “Урок ”, който към този момент съумя да ни впечатли надълбоко и който завоюва купища награди на интернационалните фестивали в Сан Себастиан, Люксембург, Гьотеборг, Варшава, Киев, Солун. Това е повече от задоволителен мотив да ви срещнем с Кристина Грозева – единия от двамата режисьори на “Урок ” (заедно с Петър Вълчанов). Лично аз се вълнувах от опцията да й задам няколко въпроса, освен тъй като " Урок " доста ми хареса, само че и тъй като с Криси следвахме дружно в университета и няма по какъв начин да не се веселя, че точно тя е част от екипа на този сполучлив български кинопроект.
С какво възприятие гледаш през днешния ден „ Урок “? Промени ли се чувството ти за кино лентата след толкоз доста награди?
Наградите по никакъв метод не са трансформирали отношението ми към кино лентата. Винаги го виждам със свито сърце. Притеснявам се от механически гаф по време на прожекцията най-много. Дали ще тръгнат надписите, дали звукът няма да премодулира, ще има ли фокус... Все ме преследват такива кошмари.
Как се роди концепцията за този филм? Знаем, че е въодушевен от една същинска история, само че огромна част от него е измислена...
Във всяка небивалица има зрънце истина. Така се роди и концепцията за кино лентата – от няколко зрънца истина, които покълнаха в душите и мозъците ни.
Кое беше най-трудното при основаването на „ Урок “?
Не мога да кажа, че сме срещнали някакви огромни компликации. Всъщност филмът стана съвсем на смешка, забавлявахме се доста с екипа, не се страхувахме да рискуваме, експериментирахме. Често пъти действахме по вътрешен глас, само че и не си позволявахме взаимни отстъпки.
С какво възприятие искаш феновете да излизат от залата след прожекцията? И смяташ ли, че нещо в нашето общество може да се промени след този филм?
Обществото не може да се промени от един филм и за един ден. За това би трябвало време, би трябвало струпване. Ще се веселя, в случай че нашият филм разчовърка най-малко малко съзнанието на хората, в случай че ги накара да излязат от рутината и да се опитат да погледнат на света към себе си по нов метод.
Какво липсва на българското кино в годината, в която то чества 100 години?
Липсва му естествена киномрежа да вземем за пример – в множеството градове в провинцията към този момент няма киносалони. Как да се гледа кино? На тв приемника – турски сериал! Супер, но това не е кино. Аз не ща да виждам турски сериали, желая да виждам турски филми (защото са страхотни), но няма къде!Хората се интересуваха от нас, представяте ли си?! Ние, българите, им бяхме забавни!На българското кино му липсва и фонд „ Българско кино “. Подобен фонд имат съвсем всички европейски страни. Тогава родното кино няма да лежи единствено на ръцете на данъкоплатеца, а ще събира отчисления, които ще се натрупат в този фонд и ще се вършат доста повече български филми. Никой ли в страната не си дава сметка какъв брой значимо е това да се вършат повече български филми?! Филмите са може би едни от ярките, едни от най-важните свидетелства за времето, за духа на дадена ера, за културата на една нация.
„ Урок “ обиколи света, той по някакъв метод беше реклама за България, за българите, за българския език, за културата ни. Хората се интересуваха от нас, представяте ли си?! Ние, българите, им бяхме забавни! Интересуваха се от живота ни, от паниките ни, от достиженията ни. Искаха да ни опознаят. Ние в този миг бяхме част от техния свят, а не забита страна някъде на Балканите, чиито мургави емигранти заливат страните им. Ако се вършат повече български филми, ще има все по-добри български филми, които да показват България. Не споделям, че „ Урок “ е единственият дипломат на българска просвета по света. Слава Богу, има и други български филми, които бяха видяни и високо оценени на открито – да вземем за пример „ Подслон “ на Драгомир Шолев или „ Отчуждение “ на Милко Лазаров, късометражния „ Чест “ на Павел Веснаков, „ Последната кола за спешна помощ “ на Илиян Метев. Това са все български филми от последните няколко години, които впечатлиха света. За страдание обаче доближиха до много дребна част от българската аудитория.
Каква е българската кинопублика, какви български филми чака тя?
Българската кинопублика е доста ощетена аудитория. Това е аудитория, която тъпчат единствено с полуфабрикати и никой не я пита какво желае тя. Шири се мнението, че българската аудитория чака и гледа единствено предвидими холивудски бози или най- доста български комедийки без изключително високи драматургични, артистични или каквито и да било други достолепия, стига да има няколко смешновати момента с паднала баба в кадър, примерно.Българската кинопублика е доста ощетена – тъпчат я единствено с полуфабрикати.Смята се, че българската аудитория не изпитва никакво любознание към новото, съвременно европейско или самостоятелното американско кино да вземем за пример. И надлежно такова кино съвсем не се пуска по българските екрани. Та в този момент е по-зле и от времето на комунизма! Дори в тези мракобесни времена имаше по-голям достъп до новите феномени в киното в съпоставяне със в този момент. За страдание българската аудитория е много подценявана. А има толкоз доста любопитни, интелигентни, жадни за нещо ново фенове! Но уви, те към този момент няма къде да гледат обичаните си филми, като се изключат дребното арт кина в София и тук-таме из страната. Точно по тази причина тези филми непрекъснато се „ даунлоудват “ в мрежата, а феновете на стойностно кино се трансформират в „ пирати “...
Как избра киното за свое занятие? Преди това си учила публицистика...
Не знам. Стана инцидентно и в това време, нали знаете – няма нищо инцидентно. Но киното несъмнено ме избави. Иначе в този момент не знам къде щях да съм – може би щях да съм обрала някоя банка, ха-ха...
Лесно ли се работи с индивида, с който живееш?
По-скоро въпросът е елементарно ли се живее с индивида, с който работя! Предупредила съм го повече да не ме буди през нощта, с цел да ми споделя новата си концепция за филм, изключително в случай че за нищо не става. Но си има и положителните страни. Примерно, постоянно мога аз да го събудя измежду нощ, с цел да му опиша някоя своя концепция, която ми е хрумнала, нищо че никак не я бива... Също по този начин няма потребност да нося със себе си киноенциклопедия или указател – Петър знае всичко за киното: филми, режисьори, артисти, актриси, сценаристи, оператори, сценографи... Аз не ща да виждам турски сериали, желая да виждам турски филми (защото са страхотни), но няма къде! Може да ти изброи всички филми от 1963 (или която и да е) година по азбучен ред, плюс анотация, главен креативен екип и актьорски състав. Никога не помни къде си е оставил чорапите, само че по тази причина пък помни цялата снимачна стратегия на всичките ни филми – ден по ден, сцена по сцена: атрибут, костюми, специфични резултати, брой направени повторения... Просто феноменално. Като съм с него на фотоси, въобще нямам потребност от режисьорска книга – всичко му е в главата, той е преносим компютър.
Какъв е идващият ви план с Петър?
Тайна! Докато работим по нещо, не желаеме да приказваме за него, тъй като се разпиляваме. Енергията ни изтича в повторение на едно и също и има риск концепцията да ни опротивее. Затова към този момент ще мълча, което значи, че сме в разгара на работата.
Какво може да те спре? А да те предизвика да продължиш?
Не знам, може би неналичието на хрумвания би могла да ме спре. А пък хубавите хрумвания ме предизвикат да продължа. Хубавата концепция се разпознава по упорството си. Просто не те оставя на мира, тормози те, до момента в който не я реализираш.
Колко огромни са фантазиите ти?
Мечтата ми е много елементарна, то е блян по-скоро – да не се прекърша, да устоя, да не изневерявам на себе си. Постоянна битка с рутината...
С какво възприятие гледаш през днешния ден „ Урок “? Промени ли се чувството ти за кино лентата след толкоз доста награди?
Наградите по никакъв метод не са трансформирали отношението ми към кино лентата. Винаги го виждам със свито сърце. Притеснявам се от механически гаф по време на прожекцията най-много. Дали ще тръгнат надписите, дали звукът няма да премодулира, ще има ли фокус... Все ме преследват такива кошмари.
Как се роди концепцията за този филм? Знаем, че е въодушевен от една същинска история, само че огромна част от него е измислена...
Във всяка небивалица има зрънце истина. Така се роди и концепцията за кино лентата – от няколко зрънца истина, които покълнаха в душите и мозъците ни.
Кое беше най-трудното при основаването на „ Урок “?
Не мога да кажа, че сме срещнали някакви огромни компликации. Всъщност филмът стана съвсем на смешка, забавлявахме се доста с екипа, не се страхувахме да рискуваме, експериментирахме. Често пъти действахме по вътрешен глас, само че и не си позволявахме взаимни отстъпки.
С какво възприятие искаш феновете да излизат от залата след прожекцията? И смяташ ли, че нещо в нашето общество може да се промени след този филм?
Обществото не може да се промени от един филм и за един ден. За това би трябвало време, би трябвало струпване. Ще се веселя, в случай че нашият филм разчовърка най-малко малко съзнанието на хората, в случай че ги накара да излязат от рутината и да се опитат да погледнат на света към себе си по нов метод.
Какво липсва на българското кино в годината, в която то чества 100 години?
Липсва му естествена киномрежа да вземем за пример – в множеството градове в провинцията към този момент няма киносалони. Как да се гледа кино? На тв приемника – турски сериал! Супер, но това не е кино. Аз не ща да виждам турски сериали, желая да виждам турски филми (защото са страхотни), но няма къде!Хората се интересуваха от нас, представяте ли си?! Ние, българите, им бяхме забавни!На българското кино му липсва и фонд „ Българско кино “. Подобен фонд имат съвсем всички европейски страни. Тогава родното кино няма да лежи единствено на ръцете на данъкоплатеца, а ще събира отчисления, които ще се натрупат в този фонд и ще се вършат доста повече български филми. Никой ли в страната не си дава сметка какъв брой значимо е това да се вършат повече български филми?! Филмите са може би едни от ярките, едни от най-важните свидетелства за времето, за духа на дадена ера, за културата на една нация.
„ Урок “ обиколи света, той по някакъв метод беше реклама за България, за българите, за българския език, за културата ни. Хората се интересуваха от нас, представяте ли си?! Ние, българите, им бяхме забавни! Интересуваха се от живота ни, от паниките ни, от достиженията ни. Искаха да ни опознаят. Ние в този миг бяхме част от техния свят, а не забита страна някъде на Балканите, чиито мургави емигранти заливат страните им. Ако се вършат повече български филми, ще има все по-добри български филми, които да показват България. Не споделям, че „ Урок “ е единственият дипломат на българска просвета по света. Слава Богу, има и други български филми, които бяха видяни и високо оценени на открито – да вземем за пример „ Подслон “ на Драгомир Шолев или „ Отчуждение “ на Милко Лазаров, късометражния „ Чест “ на Павел Веснаков, „ Последната кола за спешна помощ “ на Илиян Метев. Това са все български филми от последните няколко години, които впечатлиха света. За страдание обаче доближиха до много дребна част от българската аудитория.
Каква е българската кинопублика, какви български филми чака тя?
Българската кинопублика е доста ощетена аудитория. Това е аудитория, която тъпчат единствено с полуфабрикати и никой не я пита какво желае тя. Шири се мнението, че българската аудитория чака и гледа единствено предвидими холивудски бози или най- доста български комедийки без изключително високи драматургични, артистични или каквито и да било други достолепия, стига да има няколко смешновати момента с паднала баба в кадър, примерно.Българската кинопублика е доста ощетена – тъпчат я единствено с полуфабрикати.Смята се, че българската аудитория не изпитва никакво любознание към новото, съвременно европейско или самостоятелното американско кино да вземем за пример. И надлежно такова кино съвсем не се пуска по българските екрани. Та в този момент е по-зле и от времето на комунизма! Дори в тези мракобесни времена имаше по-голям достъп до новите феномени в киното в съпоставяне със в този момент. За страдание българската аудитория е много подценявана. А има толкоз доста любопитни, интелигентни, жадни за нещо ново фенове! Но уви, те към този момент няма къде да гледат обичаните си филми, като се изключат дребното арт кина в София и тук-таме из страната. Точно по тази причина тези филми непрекъснато се „ даунлоудват “ в мрежата, а феновете на стойностно кино се трансформират в „ пирати “...
Как избра киното за свое занятие? Преди това си учила публицистика...
Не знам. Стана инцидентно и в това време, нали знаете – няма нищо инцидентно. Но киното несъмнено ме избави. Иначе в този момент не знам къде щях да съм – може би щях да съм обрала някоя банка, ха-ха...
Лесно ли се работи с индивида, с който живееш?
По-скоро въпросът е елементарно ли се живее с индивида, с който работя! Предупредила съм го повече да не ме буди през нощта, с цел да ми споделя новата си концепция за филм, изключително в случай че за нищо не става. Но си има и положителните страни. Примерно, постоянно мога аз да го събудя измежду нощ, с цел да му опиша някоя своя концепция, която ми е хрумнала, нищо че никак не я бива... Също по този начин няма потребност да нося със себе си киноенциклопедия или указател – Петър знае всичко за киното: филми, режисьори, артисти, актриси, сценаристи, оператори, сценографи... Аз не ща да виждам турски сериали, желая да виждам турски филми (защото са страхотни), но няма къде! Може да ти изброи всички филми от 1963 (или която и да е) година по азбучен ред, плюс анотация, главен креативен екип и актьорски състав. Никога не помни къде си е оставил чорапите, само че по тази причина пък помни цялата снимачна стратегия на всичките ни филми – ден по ден, сцена по сцена: атрибут, костюми, специфични резултати, брой направени повторения... Просто феноменално. Като съм с него на фотоси, въобще нямам потребност от режисьорска книга – всичко му е в главата, той е преносим компютър.
Какъв е идващият ви план с Петър?
Тайна! Докато работим по нещо, не желаеме да приказваме за него, тъй като се разпиляваме. Енергията ни изтича в повторение на едно и също и има риск концепцията да ни опротивее. Затова към този момент ще мълча, което значи, че сме в разгара на работата.
Какво може да те спре? А да те предизвика да продължиш?
Не знам, може би неналичието на хрумвания би могла да ме спре. А пък хубавите хрумвания ме предизвикат да продължа. Хубавата концепция се разпознава по упорството си. Просто не те оставя на мира, тормози те, до момента в който не я реализираш.
Колко огромни са фантазиите ти?
Мечтата ми е много елементарна, то е блян по-скоро – да не се прекърша, да устоя, да не изневерявам на себе си. Постоянна битка с рутината...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ