От 1 януари 2018 година председателството на Европейския съвет преминава

От 1 януари 2018 година председателството на Европейския съвет минава за половин година в ръцете на България.

Това предизвикателство жителите на най-бедната страна в Европейски Съюз посрещат със смесени усеща, установи швейцарския ветник Le Temps.

Намираме се в Националния замък на културата (НДК) в София, гигантско осмоъгълно мраморно оборудване, наследено от комунистическата ера, което в близката половин година ще бъде място за приемите и организационните мероприятия на територията на България. "Не забравяйте, че ще бъдете първите лица, които ще видят нашите посетители. И тяхното усещане за нашата страна ще зависи от вас, тъй като постоянно първото усещане остава последно “, споделя зам-министърът на външните работи Евгения Колданова пред млади доброволци.

От 18 януари българската столица би трябвало да одобри доста делегации: комисари, министри, разнообразни служители и отряди от публицисти. Общо 22 000 души би трябвало да бъдат настанени, нахранени и да им се провежда съпровождане. От всичко това уредниците ги избива студена пот. Младите хора предложиха своите услуги като преводачи. Според мнението на Евгения Колданова тяхното наличие е най-хубавият индикатор за европейския блян на българите: за 176 места кандидатите бяха двойно повече и това в страна, която остава най-бедната в Европейски Съюз. "Работата на публични начала у нас не е доста популярна", признава тя.

„ Това демонстрира, че ние сме пристигнали на среща с историята “, гордо показа 21-годишната Лидия, студентка трети курс в Софийския университет.

В мрачните коридори на остарелия тоталитарен замък техните думи звучат като спокоен реванш на историята. Дворецът бе издигнат през 1981 година за честване на 1300-годишнината от възникването на първата български страна и все по този начин поражда смесени усеща в жителите на София. За мнозина от тях тази сграда остава една от причудливите хрумвания на Людмила, дъщерята на Тодор Живков, която залитала по почести – няколко години дворецът носеше нейното име. Политологът Евгени Дайнов, дете на онази ера, разказва НДК като "гигантска тарантула, изкочила от недрата на земята", подготвена да погълне целия град. Той не схваща по какъв начин българските ръководители са избрали такова „ прокълнато “ съгласно него, място за знак на председателството на Европейски Съюз.

Впрочем доброволците също са смутени: по какъв начин да показват НДК на чужденците? На собствен ред уредниците се осланят на впечатляващите механически характерности (НДК заема повърхност от 18,3 хиляди кв. метра), уточнявайки по отношение на паметта за комунизма, че „ всеки е в правото да си мисли какво си желае “. /БГНЕС