Космическа надпревара. Южният полюс на Луната - новият Клондайк
Освен за рандеман на първични материали и за основаване на колонии, тази зона може да е трамплин към задача до Марс
Индийската задача " Чандраян-3 " приключи сполучливо с кацането на спускаемия уред " Викрам " върху повърхността на Луната. С това бе прекратена черната серия на човечеството, което отдавна не успяваше да изпрати уред на естествения ни сателит. " Викрам " кацна в зоната на южния полюс на Луната в 15.34 българско време. Секунди по-късно министър председателят на Индия Нарендра Моди, който е на срещата на БРИКС в РЮА, поздрави учените от центъра за ръководство на полетите. Преди това " Чандраян-2 " не съумя да кацне през 2019 година Неуспешни опити да спуснат уред на Луната имаха и Япония ( " Омотенаши ", " Хакуто-Р " ) и Израел ( " Берешийт " ). Преди дни съветската " Луна-25 " се разруши откакто загуби връзка с " Роскосмос ". Сега Индия стана втората страна след Китай, която изпраща спускаем уред на Луната през този век. И четвъртата, която изобщо е правила това - след Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Китай.
-->
Треска за южния полюс на Луната е обхванала всяка уважаваща себе си страна с развити галактически технологии. Съединени американски щати, Русия, Китай, Индия - всеки се пробва пръв да доближи мечтаната територия и да приземи галактическия си уред. През 60-те години на предишния век Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики се надпреварваха за владичество в Космоса и на Луната. Сега полетите са по-скоро бизнес, написа Ройтерс.
Защо е толкоз мечтана тази дестинация?
Космическите организации и частните компании я виждат като ключ към основаването на лунни колонии, за рандеман на първични материали и даже за допустима задача до Марс. Една от задачите е да се усили познанието на учените за водния лед на спътника - евентуално един от най-ценните му запаси.
" Луната е най-близкият небесен сателит на нашата планета - на 370 000 - 400 000 км, които с галактически транспортен съд се пропътуват за 3 дни. Луната е насочена по този начин, че когато слънчевите лъчи хвърлят слънчева радиация върху нея, Южният и Северният полюс остават неогрети и на тях има кратери, които съдържат водни находища под формата на лед. Това са дълбоки кратери, които в никакъв случай не биват огрявани от слънцето. Там температурата е към минус 250 градуса. Това са места, където може човешката цивилизация да кацне, да направи лунна база и да се черпят естествени запаси ", изясни експертът по галактически науки Тихомир Димитров в студиото на " България заран ".
" Тази вода може да бъде разтопявана, пречиствана, не е с химичния състав като на нашата планета. Търпи смяна, с цел да бъде годна за пиянство. Може да послужи като натурален запас за хора, които ще пътуват и на други места. Може да бъде издигната пречиствателна станция и посредством транспортно средство да бъде превозена до други места, където да има лунна база ", сподели Димитров. Пред Bulgaria ON AIR той посочи, че на огрятата част от Луната, която виждаме при пълнолуние, няма вода, тъй като там температурата е 120-150 градуса по Целзий.
Димитров обясни задачата на колонизацията на Луната: " За да живеят хората по-дълго в Космоса, би трябвало да прекарват повече време на близко галактическо тяло. Другото е Международната галактическа станция, която се намира единствено на 400 км височина над повърхността на планетата. Ако човек отиде на Луната и живее там с месеци и години и има колония, човешката цивилизация ще бъде по-подготвена за пътешестване до Марс, която е на 8-9 месеца път от Земята ".
Още през 60-те години, преди първото кацане на спътника от " Аполо ", учените спекулираха с концепцията, че може да има вода на Луната. Пробите, които екипажите на " Аполо " донесоха за разбор в края на 60-те и началото на 70-те, изглеждаха изцяло сухи. През 2008 година откриватели от Brown University проучват още веднъж тези лунни проби с нови технологии и откриват в тях водород в дребни перлички от вулканично стъкло. През 2009 година инструмент на НАСА на борда на сондата Chandrayaan-1 на Индийската организация за галактически проучвания откри съществуването на вода на повърхността на Луната. Учените се интересуват от античния воден лед, защото той би могъл да даде информация за лунните вулкани, за материали, които комети и метеорити са донесли на Земята, както и за произхода на океаните. Освен че водният лед може да е източник на питейна вода и да помогне за изстудяване на оборудването, водата може да бъде разпадната до водород за гориво и О2 за дишане, подкрепяйки проектите за задача до Марс или за миннодобивна активност на спътника.
Договорът за галактическото пространство на Организация на обединените нации от 1967 година не разрешава на която и да е било страна да упорства за благосъстоятелност на Луната. Няма обаче уговорка, която да стопира комерсиалната активност. Водените от Съединени американски щати старания за основаване на правила за проучването на Луната и потреблението на нейните запаси доведоха до основаването на така наречен Споразумение " Артемида " (Artemis Accords), под което има 27 подписа, само че не и на Русия и Китай. Резултатите от кацането на южния полюс са значими частично поради опцията " първите ", стигнали до дадена зона на Марс, не да я има, само че да си основат опция други да не ги безпокоят в територията на бъдещата им инфраструктура или съоръжение от съображения за сигурност - най-малко това гласи Споразумението " Артемида ".
Какво прави южния полюс толкоз сложен?
Южният полюс - надалеч от екваториалния район, който бе цел на предходни задачи, в това число и на кацанията на " Аполо " - е изпълнен с кратери и дълбоки изкопи. Руската " Луна-25 " трябваше да се приземи там тази седмица, само че излезе отвън надзор и се разруши в неделя.
Русия не заяви бюджета за първата от 47 години задача до Луната. Космическата станция " Луна - 25 " беше изстреляна при започване на август - малко изненадващо, а и съгласно някои наблюдаващи малко преждевременно, в опит Москва да бъде първа на южния полюс на Луната.
Мисията Chandrayaan-3
Провалът със загубата на " Луна-25 " постави завършек на дълго чакано съревнование сред два апарата колкото леки коли, с голям брой научни принадлежности, опитващи да кацнат там, където не го е правил нито крайник, нито машина на хомо сапиенс.
Остана единствено единият уред, само че всички погледи са вперени в него. С молебствия и празненства милиони индийци означиха упованието на мига: 15:34 ч. българско време.
Предишна индийска задача от 2019 година не съумя. Chandrayaan-2 се разруши поради високата скорост, напомня CNBC. Новата станция в този момент е снабдена със специфични устройства, които " убиват " скоростта. Индийските учени разясняват, че са си взели поука от неуспеха на предходната задача и са заредили повече гориво, поставени са по-големи слънчеви панели, които да създават нужната електрическа енергия. На " Чандраян-3 " му трябваше много време с цел да стигне до Луната (мисията започва на 14 юли), тъй като има маса от 3900 kg (спрямо 1600 kg на Луна-25). В края на краищата индийците стигнаха до Луната, пет пъти сполучливо направиха промяна на орбитата и без проблеми отделиха спускаемият уред " Викрам " (1500 кг), който носи и 26-килограмовия луноход " Прагян " (санскритската дума за мъдрост). От санскрит пък името на задачата - " Чандраян ", се превежда като " лунен транспортен съд ". Chandrayaan - 3 е проектирана за къс живот - сред 3 и 6 месеца, на Луната. Предишната станция се очакваше да прекара 7 години.
Орбиталната станция на задачата " Чандраян-2 " се намира в лунна орбита от 2019 година, т.е. в този момент Индия има две станции към спътника. Спускаемият уред носи пет инструмента, които ще се съсредоточат върху откриването на физическите характерности на повърхността на Луната, атмосферата покрай повърхността и тектоничната интензивност. Разбира се, индийците също ще търсят вода на Луната.
Залогът за Индия е огромен. " Ако Индия успее там, където Русия се провали, това ще е нов международен ред в Космоса ", разяснява Питър Гаретсън, старши помощник в American Foreign Policy Council, представен от Politico. Изданието напомня, че Индия до момента не е обсъждана като фактор в този бранш и ще бъде четвъртата нация след Съединени американски щати, Русия и Китай, която съумява да кацне на Луната, само че първата, която ще го направи на южния полюс.
В своята задача до Луната Ню Делхи похарчи едвам 74 млн. $ - оскъдна сума на фона на милиардите, които влага Китай в своите галактически стратегии (12 милиарда $ единствено за 2022 година) или SpaceX - проектa на Илон Мъск. НАСА също има удивително финансиране за задачата " Артемида ", която има същата цел - южния полюс на Луната. Американската галактическа организация ще заплати 93 милиарда $ до 2025 година.
Кой написа историята
В интереса към Луната има доста геополитика, само че той демонстрира и трансформацията на света от времето на американско-съветското съревнование през Студената война. Индийците мълчешком омаловажаваха конкуренцията с Русия и твърдяха, че няма такава конкуренция, само че в индийското издание The Economic Times имаше заглавие: " Индия и Русия гледат към лунния южен полюс, само че кой ще напише история? " Залогът за Индия е и по-бързото възобновяване след неуспеха на предходния луноход в миг, когато страната декларира предпочитание за по-голяма тежест на международната сцена, а галактическата стратегия с роящия се частен бранш е единствено един от знаците на това.
Индийската задача " Чандраян-3 " приключи сполучливо с кацането на спускаемия уред " Викрам " върху повърхността на Луната. С това бе прекратена черната серия на човечеството, което отдавна не успяваше да изпрати уред на естествения ни сателит. " Викрам " кацна в зоната на южния полюс на Луната в 15.34 българско време. Секунди по-късно министър председателят на Индия Нарендра Моди, който е на срещата на БРИКС в РЮА, поздрави учените от центъра за ръководство на полетите. Преди това " Чандраян-2 " не съумя да кацне през 2019 година Неуспешни опити да спуснат уред на Луната имаха и Япония ( " Омотенаши ", " Хакуто-Р " ) и Израел ( " Берешийт " ). Преди дни съветската " Луна-25 " се разруши откакто загуби връзка с " Роскосмос ". Сега Индия стана втората страна след Китай, която изпраща спускаем уред на Луната през този век. И четвъртата, която изобщо е правила това - след Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Китай.
-->
Треска за южния полюс на Луната е обхванала всяка уважаваща себе си страна с развити галактически технологии. Съединени американски щати, Русия, Китай, Индия - всеки се пробва пръв да доближи мечтаната територия и да приземи галактическия си уред. През 60-те години на предишния век Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики се надпреварваха за владичество в Космоса и на Луната. Сега полетите са по-скоро бизнес, написа Ройтерс.
Защо е толкоз мечтана тази дестинация?
Космическите организации и частните компании я виждат като ключ към основаването на лунни колонии, за рандеман на първични материали и даже за допустима задача до Марс. Една от задачите е да се усили познанието на учените за водния лед на спътника - евентуално един от най-ценните му запаси.
" Луната е най-близкият небесен сателит на нашата планета - на 370 000 - 400 000 км, които с галактически транспортен съд се пропътуват за 3 дни. Луната е насочена по този начин, че когато слънчевите лъчи хвърлят слънчева радиация върху нея, Южният и Северният полюс остават неогрети и на тях има кратери, които съдържат водни находища под формата на лед. Това са дълбоки кратери, които в никакъв случай не биват огрявани от слънцето. Там температурата е към минус 250 градуса. Това са места, където може човешката цивилизация да кацне, да направи лунна база и да се черпят естествени запаси ", изясни експертът по галактически науки Тихомир Димитров в студиото на " България заран ".
" Тази вода може да бъде разтопявана, пречиствана, не е с химичния състав като на нашата планета. Търпи смяна, с цел да бъде годна за пиянство. Може да послужи като натурален запас за хора, които ще пътуват и на други места. Може да бъде издигната пречиствателна станция и посредством транспортно средство да бъде превозена до други места, където да има лунна база ", сподели Димитров. Пред Bulgaria ON AIR той посочи, че на огрятата част от Луната, която виждаме при пълнолуние, няма вода, тъй като там температурата е 120-150 градуса по Целзий.
Димитров обясни задачата на колонизацията на Луната: " За да живеят хората по-дълго в Космоса, би трябвало да прекарват повече време на близко галактическо тяло. Другото е Международната галактическа станция, която се намира единствено на 400 км височина над повърхността на планетата. Ако човек отиде на Луната и живее там с месеци и години и има колония, човешката цивилизация ще бъде по-подготвена за пътешестване до Марс, която е на 8-9 месеца път от Земята ".
Още през 60-те години, преди първото кацане на спътника от " Аполо ", учените спекулираха с концепцията, че може да има вода на Луната. Пробите, които екипажите на " Аполо " донесоха за разбор в края на 60-те и началото на 70-те, изглеждаха изцяло сухи. През 2008 година откриватели от Brown University проучват още веднъж тези лунни проби с нови технологии и откриват в тях водород в дребни перлички от вулканично стъкло. През 2009 година инструмент на НАСА на борда на сондата Chandrayaan-1 на Индийската организация за галактически проучвания откри съществуването на вода на повърхността на Луната. Учените се интересуват от античния воден лед, защото той би могъл да даде информация за лунните вулкани, за материали, които комети и метеорити са донесли на Земята, както и за произхода на океаните. Освен че водният лед може да е източник на питейна вода и да помогне за изстудяване на оборудването, водата може да бъде разпадната до водород за гориво и О2 за дишане, подкрепяйки проектите за задача до Марс или за миннодобивна активност на спътника.
Договорът за галактическото пространство на Организация на обединените нации от 1967 година не разрешава на която и да е било страна да упорства за благосъстоятелност на Луната. Няма обаче уговорка, която да стопира комерсиалната активност. Водените от Съединени американски щати старания за основаване на правила за проучването на Луната и потреблението на нейните запаси доведоха до основаването на така наречен Споразумение " Артемида " (Artemis Accords), под което има 27 подписа, само че не и на Русия и Китай. Резултатите от кацането на южния полюс са значими частично поради опцията " първите ", стигнали до дадена зона на Марс, не да я има, само че да си основат опция други да не ги безпокоят в територията на бъдещата им инфраструктура или съоръжение от съображения за сигурност - най-малко това гласи Споразумението " Артемида ".
Какво прави южния полюс толкоз сложен?
Южният полюс - надалеч от екваториалния район, който бе цел на предходни задачи, в това число и на кацанията на " Аполо " - е изпълнен с кратери и дълбоки изкопи. Руската " Луна-25 " трябваше да се приземи там тази седмица, само че излезе отвън надзор и се разруши в неделя.
Русия не заяви бюджета за първата от 47 години задача до Луната. Космическата станция " Луна - 25 " беше изстреляна при започване на август - малко изненадващо, а и съгласно някои наблюдаващи малко преждевременно, в опит Москва да бъде първа на южния полюс на Луната.
Мисията Chandrayaan-3
Провалът със загубата на " Луна-25 " постави завършек на дълго чакано съревнование сред два апарата колкото леки коли, с голям брой научни принадлежности, опитващи да кацнат там, където не го е правил нито крайник, нито машина на хомо сапиенс.
Остана единствено единият уред, само че всички погледи са вперени в него. С молебствия и празненства милиони индийци означиха упованието на мига: 15:34 ч. българско време.
Предишна индийска задача от 2019 година не съумя. Chandrayaan-2 се разруши поради високата скорост, напомня CNBC. Новата станция в този момент е снабдена със специфични устройства, които " убиват " скоростта. Индийските учени разясняват, че са си взели поука от неуспеха на предходната задача и са заредили повече гориво, поставени са по-големи слънчеви панели, които да създават нужната електрическа енергия. На " Чандраян-3 " му трябваше много време с цел да стигне до Луната (мисията започва на 14 юли), тъй като има маса от 3900 kg (спрямо 1600 kg на Луна-25). В края на краищата индийците стигнаха до Луната, пет пъти сполучливо направиха промяна на орбитата и без проблеми отделиха спускаемият уред " Викрам " (1500 кг), който носи и 26-килограмовия луноход " Прагян " (санскритската дума за мъдрост). От санскрит пък името на задачата - " Чандраян ", се превежда като " лунен транспортен съд ". Chandrayaan - 3 е проектирана за къс живот - сред 3 и 6 месеца, на Луната. Предишната станция се очакваше да прекара 7 години.
Орбиталната станция на задачата " Чандраян-2 " се намира в лунна орбита от 2019 година, т.е. в този момент Индия има две станции към спътника. Спускаемият уред носи пет инструмента, които ще се съсредоточат върху откриването на физическите характерности на повърхността на Луната, атмосферата покрай повърхността и тектоничната интензивност. Разбира се, индийците също ще търсят вода на Луната.
Залогът за Индия е огромен. " Ако Индия успее там, където Русия се провали, това ще е нов международен ред в Космоса ", разяснява Питър Гаретсън, старши помощник в American Foreign Policy Council, представен от Politico. Изданието напомня, че Индия до момента не е обсъждана като фактор в този бранш и ще бъде четвъртата нация след Съединени американски щати, Русия и Китай, която съумява да кацне на Луната, само че първата, която ще го направи на южния полюс.
В своята задача до Луната Ню Делхи похарчи едвам 74 млн. $ - оскъдна сума на фона на милиардите, които влага Китай в своите галактически стратегии (12 милиарда $ единствено за 2022 година) или SpaceX - проектa на Илон Мъск. НАСА също има удивително финансиране за задачата " Артемида ", която има същата цел - южния полюс на Луната. Американската галактическа организация ще заплати 93 милиарда $ до 2025 година.
Кой написа историята
В интереса към Луната има доста геополитика, само че той демонстрира и трансформацията на света от времето на американско-съветското съревнование през Студената война. Индийците мълчешком омаловажаваха конкуренцията с Русия и твърдяха, че няма такава конкуренция, само че в индийското издание The Economic Times имаше заглавие: " Индия и Русия гледат към лунния южен полюс, само че кой ще напише история? " Залогът за Индия е и по-бързото възобновяване след неуспеха на предходния луноход в миг, когато страната декларира предпочитание за по-голяма тежест на международната сцена, а галактическата стратегия с роящия се частен бранш е единствено един от знаците на това.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ