„На гости на млада булка“ в музей „Етър“ на 28 февруари
Между 11:00 и 15:30 часа в уютната атмосфера на къщата от село Гачевци ще оживее сцена от празничния ден, отдаден на младото семейство. Посетителите ще станат очевидци на живописен разговор сред свекърва, младоженка и майка – диалог, в който се преплитат директиви, поверия, строги забрани и доброжелателни препоръки. Това са тези неписани правила, които в миналото са съпътствали първите стъпки в фамилния живот и са изграждали реда в дома.
„ По-тънко режи, сватя, филиите “ – подрежда по габровски свекървата и сякаш на сватята приказва, а току към младата младоженка поглежда. Тя пък със редуциран взор, само че очите ѝ към този момент играят. Минала е година от сватбата, посвикнала е в новия си дом и го е почувствала собствен.
Тази година, на 28 февруари, елате в музей „ Етър “ да чуете свати по какъв начин си подмятат пиперливи приказки, да видите булката по какъв начин се е разхубавила – леле-мале, да попитате за какво младоженецът никакъв го няма на този огромен празник.
Възстановката не е просто сценичен очерк, а среща с живата памет на традицията – с езика, жестовете и атмосферата на едно време.
Гостите ще могат да опитат ритуален кравай и домакински хайвер – усет, който носи духа на празника. За спомен всеки ще получи специфичен флайер с обичайната рецепта, с цел да придвижи парченце от претърпяното и вкъщи.
Събитието е уместно както за фамилии, по този начин и за всички фенове на традициите и културния туризъм, които търсят достоверно прекарване и смислена среща с българското завещание. В края на февруари „ Етър “ още веднъж припомня, че традицията не е просто минало – тя е роман, който продължава да се случва пред очите ни.
От младата младоженка се чака да е тиха, кротка, скромна, сръчна, работлива и да не опонира
Днес мъчно бихме си показали какъв е бил животът на дамите отпреди няколко генерации. Дори на тези, задомени в порядъчен дом, признати добре от новото си семейство и харесващи мъжа си. В многочленното домакинство под един покрив живеят хора от две-три генерации, в две-три неголеми пространства, освен това преходни и с прозорчета в стените сред тях. Вярно, че сходен е и домът на досегашната мома, само че в непозната къща, с различен ред и под погледа на всички, си е тестване. Затова говеенето (ритуалното мълчание) към мъжовото семейство е колкото повинност, толкоз и улеснение – време за ориентировка в връзките, реда, шетнята и напасване към тях. Краят на говеенето идва до седмица от сватбата с амнистия от страна на свекъра и свекървата и целуване на ръцете им.
Като най-нова в фамилията младата младоженка се подчинява на всички мъже и дами от вкъщи и се допитва за домакинската работа. От нея се чака да е тиха, кротка, скромна, умела в женските занятия, сръчна, работлива, да не опонира, да е добра с децата и прочие Трябва да се учи от по-възрастните и да се срами, в случай че нещо не може, не знае или не е предвидила; да понася, в случай че ѝ се скарат, обидят я или я санкционират. И да пази чисто фамилното име, да не споделя фамилни секрети даже на най-близките си, да търпи и мълчи за компликациите и проблемите, да не гледа в лицето мъжете, даже от фамилията, да не приказва с непознати мъже и ергени, да не стои на „ празни “ приказки по улиците.
В обичайното семейство има ред за сядане край софрата – съблюдава се старшинство по пол и възраст. Най-възрастният и уважаваният в дома е покрай огъня, седнал на възглавница или столче, а към вратата сядат синовете. Свекървата може да е седнала, само че снахите се хранят клекнали, подпрени на едно коляно. Вдигат и поставят най-младите снахи, които сядат последни в края, носят, в случай че е нужно нещо по време на храненето и първи стават да „ вдигнат софрата “, щом свекърът даде знак, че се е нахранил. При присвояване от общата чиния не може да се изпреварва по-старшия и от време на време, в случай че булката закъснее, дъното може да се е провидяло – „ Сит поп, сита попадия, дигай, невесто, софрата ”, споделя една сентенция. Децата се хранят настрана от възрастните. Част от отговорностите на булката е поливането и подаване на забрадка при миене на ръцете, лицето или краката на възрастните, както и изхвърлянето на мръсната вода.
Известно време след сватбата на младоженците е обезпечена относителна фамилиарност – спят сами или с някои от дребните деца и най-старата баба в една соба – съгласно събитията. Но с оженването на по-малък наследник или раждане на друга снаха, стаята сменя жителите си.
„ Остаряването ” на булката в другите райони става при забременяването ѝ, като пристигна нова по-млада снаха или на първия Тодоровден след сватбата. Тогава булката приема донесени краваи и дарове от близки и съседи и към този момент ѝ се позволява да меси самун за семейството. В предишното това е самопризнание, тип привилегия и смяна в обществения статус на младата младоженка. По-меко е отношението към нея, когато се разбере, че чака първото си дете – освобождават я от по-тежка работа, дават ѝ храна, каквато ѝ се яде, почитат я, съгласно разбиранията си.
В българския песенен фолклор са разказани разнообразни житейски истории – от „ Мама на Радка думаше “, където булката е унизена от новото си семейство, до „ Стойновото булче “ – нощес доведено, а към този момент съумяло да набие свекър, свекърва и брачен партньор.
Автор на текста е Румяна Денчева, организатор в музей „ Етър “
„ По-тънко режи, сватя, филиите “ – подрежда по габровски свекървата и сякаш на сватята приказва, а току към младата младоженка поглежда. Тя пък със редуциран взор, само че очите ѝ към този момент играят. Минала е година от сватбата, посвикнала е в новия си дом и го е почувствала собствен.
Тази година, на 28 февруари, елате в музей „ Етър “ да чуете свати по какъв начин си подмятат пиперливи приказки, да видите булката по какъв начин се е разхубавила – леле-мале, да попитате за какво младоженецът никакъв го няма на този огромен празник.
Възстановката не е просто сценичен очерк, а среща с живата памет на традицията – с езика, жестовете и атмосферата на едно време.
Гостите ще могат да опитат ритуален кравай и домакински хайвер – усет, който носи духа на празника. За спомен всеки ще получи специфичен флайер с обичайната рецепта, с цел да придвижи парченце от претърпяното и вкъщи.
Събитието е уместно както за фамилии, по този начин и за всички фенове на традициите и културния туризъм, които търсят достоверно прекарване и смислена среща с българското завещание. В края на февруари „ Етър “ още веднъж припомня, че традицията не е просто минало – тя е роман, който продължава да се случва пред очите ни.
От младата младоженка се чака да е тиха, кротка, скромна, сръчна, работлива и да не опонира
Днес мъчно бихме си показали какъв е бил животът на дамите отпреди няколко генерации. Дори на тези, задомени в порядъчен дом, признати добре от новото си семейство и харесващи мъжа си. В многочленното домакинство под един покрив живеят хора от две-три генерации, в две-три неголеми пространства, освен това преходни и с прозорчета в стените сред тях. Вярно, че сходен е и домът на досегашната мома, само че в непозната къща, с различен ред и под погледа на всички, си е тестване. Затова говеенето (ритуалното мълчание) към мъжовото семейство е колкото повинност, толкоз и улеснение – време за ориентировка в връзките, реда, шетнята и напасване към тях. Краят на говеенето идва до седмица от сватбата с амнистия от страна на свекъра и свекървата и целуване на ръцете им.
Като най-нова в фамилията младата младоженка се подчинява на всички мъже и дами от вкъщи и се допитва за домакинската работа. От нея се чака да е тиха, кротка, скромна, умела в женските занятия, сръчна, работлива, да не опонира, да е добра с децата и прочие Трябва да се учи от по-възрастните и да се срами, в случай че нещо не може, не знае или не е предвидила; да понася, в случай че ѝ се скарат, обидят я или я санкционират. И да пази чисто фамилното име, да не споделя фамилни секрети даже на най-близките си, да търпи и мълчи за компликациите и проблемите, да не гледа в лицето мъжете, даже от фамилията, да не приказва с непознати мъже и ергени, да не стои на „ празни “ приказки по улиците.
В обичайното семейство има ред за сядане край софрата – съблюдава се старшинство по пол и възраст. Най-възрастният и уважаваният в дома е покрай огъня, седнал на възглавница или столче, а към вратата сядат синовете. Свекървата може да е седнала, само че снахите се хранят клекнали, подпрени на едно коляно. Вдигат и поставят най-младите снахи, които сядат последни в края, носят, в случай че е нужно нещо по време на храненето и първи стават да „ вдигнат софрата “, щом свекърът даде знак, че се е нахранил. При присвояване от общата чиния не може да се изпреварва по-старшия и от време на време, в случай че булката закъснее, дъното може да се е провидяло – „ Сит поп, сита попадия, дигай, невесто, софрата ”, споделя една сентенция. Децата се хранят настрана от възрастните. Част от отговорностите на булката е поливането и подаване на забрадка при миене на ръцете, лицето или краката на възрастните, както и изхвърлянето на мръсната вода.
Известно време след сватбата на младоженците е обезпечена относителна фамилиарност – спят сами или с някои от дребните деца и най-старата баба в една соба – съгласно събитията. Но с оженването на по-малък наследник или раждане на друга снаха, стаята сменя жителите си.
„ Остаряването ” на булката в другите райони става при забременяването ѝ, като пристигна нова по-млада снаха или на първия Тодоровден след сватбата. Тогава булката приема донесени краваи и дарове от близки и съседи и към този момент ѝ се позволява да меси самун за семейството. В предишното това е самопризнание, тип привилегия и смяна в обществения статус на младата младоженка. По-меко е отношението към нея, когато се разбере, че чака първото си дете – освобождават я от по-тежка работа, дават ѝ храна, каквато ѝ се яде, почитат я, съгласно разбиранията си.
В българския песенен фолклор са разказани разнообразни житейски истории – от „ Мама на Радка думаше “, където булката е унизена от новото си семейство, до „ Стойновото булче “ – нощес доведено, а към този момент съумяло да набие свекър, свекърва и брачен партньор.
Автор на текста е Румяна Денчева, организатор в музей „ Етър “
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ