Моята пещера е моята крепост
Освен общо ДНК, се оказва че актуалните хора и неандерталците споделят любовта към фамилното огнище. Това се удостоверява от разкопки в някои от населяваните от неандерталци пещери в Гибралтар.
Дълго време учените смятаха, че неандерталците са подвид на Homo sapiens и даже ги категоризираха под името Homo sapiens neanderthalensis. С напредъка на науката, генния разбор и откриването на от ден на ден и повече остатъци от тези антични жители на Земята, излиза наяве едно.
Въпреки че споделяме общ предшественик с неандерталците, както и някои гени, получени при кръстосване сред неандерталци и кроманьонци по време на преселението на прахората от Африка в Европа, ние несъмнено не сме директни наследници на неандерталците.
Приключили неотдавна разкопки в пещерна система в Гибралтар разкрива една част от всекидневието на неандерталците, която ги приближава доста до актуалните хора. Оказва се, че примитивните жители на планетата ни са обичали домовете си и са си задържали дълго зад стените на „ фамилното огнище “.
Неандерталците не са били номади, които просто са се придвижвали дружно с плячката си, разчитайки на прикритието на краткотрайни подслони. Напротив, те са ходели на ловни излети, като за задачата са се изнасяли с част от примитивните си оръжия на дребни пещери, един тип „ ловни хижи “.
Когато храната за племето е била обезпечена те са се прибирали назад в огромните пещери, които са считали за собствен дом. До този извод са стигнали археолози от Оксфордския университет, които в продължение на няколко месеца са правили разкопки в пещерите в Гибралтар.
По време на разкопките са проучени четири огромни пещери. В тях са открити огромен брой разнообразни оръжия за лов и приспособление за семейството. Експертите са били впечатлени от огромното количество артефакти, което е било намерено на толкоз дребна повърхност.
Сред откритите движимости се срещат голям брой каменни сечива и огнища, стъргалки за кожи, съоръжения за отваряне на черупките на мидите, както и голям брой остатъци от тюлени, диви кози и сърни. Въглероден разбор на артефактите е оказал помощ да бъде открита приблизителната им възраст – 24 000 години.
Освен на сечивата и останките е било осъществено и датиране на седиментните пластове на четири от най-големите пещери на острова. Данните от проучването на пещерите, изключително на най-голямата от тях - Горам, са посочили, че седиментите им са с високо органично наличие.
Това изрично потвърждава, че неандерталците не просто са употребили пещерите за краткотраен заслон. Те са ги обитавали за непрекъсната. Тяхната пещера е била техен непрекъснат дом, на тях и на поколенията след тях.
Неандерталците са се придържали към дома и стандартите си до момента в който не са били изместени (според някои скорошни проучвания изядени) от настъпващите от Африка Хомо Сапиенс.
