Втората имунна система проваля интимния ни живот
Освен нормалната – тази, която дава отговор за вътрешната отбрана на организма от патогени, имаме и външна, наречена поведенческа (behavioral immune system)
Смята се, че тя подсъзнателно се засилва, когато при взаимоотношение с външния свят се появява опасност за нас от заразяване с обещано заболяване.
Разбира се, индивидът не може да види бактериите или вирусите с невъоръжено око. Затова пък може идеално да разпознава сигналите, предавани от различен човек (като кашлица, неприятни миризми или провали по кожата), които предизвестяват за заплахата.
Но без значение от очевидната изгода поведенческата имунна система е допустимо и да ни вреди.В частност, пречи ни да реализираме обществени връзки.
Изследователи от Университета „ МакГил “ (Канада) откриват, че активизирането на „ предната защитна линия “ води до образуването на предвзето отношение към индивида, от който се излъчва сигнал за опасност. Авторите решили да схванат какво се случва, когато по едно и също време се задействат две фундаментални и в дадения случай конкуриращи се между тях стремежи: да откриеш сътрудник за взаимоотношения (и може би за продължение и да се предпазиш от заболяване.
Специалистите провели проучване сред млади хетеросексуални хора на възраст от 18 до 35 години. Част от тях се срещат по интернет (66 души), а друга част – действителния живот по време на експресни срещи (121 души).
Оказва се, че във втория случай поведенческата имунна система доста по-често си прави неприятни смешки с младежите и девойките. Когато тя се задейства, в 80% от случаите автоматизирано блокира тласъка за продължение на общуването даже и когато доброволците правят оценка високо привлекателността на индивида насреща.
„ Не чакахме, че това ще се случи в действителни обстановки, когато хората нормално са стимулирани да образуват нови обществени връзки “, споделя водещият създател на проучването Нацуми Савада (Natsumi Sawada).
Според думите ѝ, с изключение на подсъзнателното отношение на хората един към различен, има и други значими фактори, които въздействат върху развиването на връзките. Както се оказва, един от тях е страхът от заболяване.
Любопитното е, че степента на активацията на поведенческата защитна система зависи от това до каква степен е схватлив индивидът към заболяването, която евентуално го заплашва. На този принцип е създадена и така наречен „ канара на евентуалната накърнимост ”, която дефинира в каква степен ще се прояви защитният механизъм. Така да вземем за пример в един случай външният сигнал за заплаха може да провокира леко неспокойствие, а в различен – цялостно омерзение, разясняват психолозите.
