Освен като покривът на света, Еверест е известен и като

...
Освен като покривът на света, Еверест е известен и като
Коментари Харесай

Еверест е най-голямото гробище на открито с непогребани тела

Освен като покривът на света, Еверест е прочут и като най-голямото намерено гробище, тъй като телата на десетки алпинисти лежат непогребани в подножието му. Те са пробвали да покорят най-високия връх на планетата, само че са намерили гибелта си.

Тъй като, когато приказваме за Хималаите, не приказваме единствено за рискови условия, а за най-екстремните условия на планетата, до крах може да се стигне по разнообразни аргументи – дефицит на О2, измръзване, контузия, сърдечна непълнота. Там никой на никого не оказва помощ и даже най-нелепият случай може да провокира гибел.

На 8000 метра височина човек не може да си разреши лукса да бъде честен, споделя руснакът Александър Абрамов, покорил Еверест 6 пъти. При тези условия едвам имаш сили да се грижиш за своето оцеляване и не може да помагаш на други.

Вървейки към върха, алпинистите постоянно са подминавали непогребани тела, победени от бялата гибел. Около северния маршрут лежат най-малко 8 непогребани тела, а на южния – 10. Не се знае обаче какъв брой са умрелите по страничните пътеки.

Светът още си спомня за ужасната покруса през 2006 години, когато постепенно замръзващият англичанин Дейвид Шарп е бил подминат от 42 алпинисти, само че никой от тях не се е отклонил от маршрута си, с цел да му избави живота.

В сходни условия мъчно може да окажеш помощ, защото отклонявайки се от маршрута, рискуваш и личния си живот.

През 1996 година група японски алпинисти от университета Фукуока потеглят към Еверест. В непосредственост до техни маршрут се оказват трима бедстващи индийци, които молят за помощ. Но японците ги подминават. Когато се връщат, към този момент няма кого да спасят, индийците били мъртви.

Никой няма желание да изтегля мъртвите, защото хеликоптерите не кацат на сходна височина, а алтруисти, които да смъкват 50-100 кг при извънредно рискови условия не се намират.

Затова непогребаните лежат по скатовете. Вятърът, снегът и ниските температури оказват влияние и някои от телата са непокътнати непокътнати макар миналите години.

Официално се споделя, че върхът е обуздан през 1953 година, само че е доста евентуално първите, които са стъпили на Еверест, да са британците Джордж Мелъри и Андрю Ървин. За последно са видени живи на 8 юни 1924 година с бинокъл на към 200 метра под Еверест. След това изчезват безследно.

Тялото на Мелъри е намерено 7 десетилетия по-късно, а тялото на Ървин по този начин и не е открито, само че по отрязаното въже си проличава, че е опитвал да се избави.

Една от най-паметните нещастия под върха обаче се случва през 1998 година. На 25 май съпружеската двойка Сергей Арсентиев и Франсис Дистефано потеглят към Еверест без О2. При връщането обаче се разделят. Той съумява да стигне до лагер, а тя – не.

На втория ден от изгубването ѝ около Франсис минават 8 души, само че я подминават. Някои от тях споделят, че са ѝ предложили О2, само че тя отказала, тъй като не желала да провали върха си.

До нея обаче стигат и други планинар – британецът Йън Уудхол и брачната половинка му Кати. Двамата се отклоняват от маршрута и се пробвали да оказват помощ на Франсис, само че когато стигат до нея схващат, че краката ѝ са атрофирали. В продължение на 2 часа се опитвали да я стоплят, само че тя не можела да помръдне и със сантиметър.

Времето се влошавало и двамата се принудили да се откажат и да потърсят лагер, а когато си тръгвали Франсис крещяла: Моля ви, не ме оставяйте. Йън и Кати правели опит да се свържат с други експедиции и да оказват помощ на Франсис, само че всички им отказали помощ.

През 1999 година британците още веднъж се качат на Еверест, а по пътя разкрили тялото на Франсис тъкмо както го оставили. Йън я увива в американското знаме и слага в джоба ѝ писмо от сина ѝ. Същата година е намерено и тялото на брачна половинка ѝ Сергей, който също не съумял да се избави.

Труповете по маршрута са увещание, че би трябвало да сме деликатни в планината. Всяка година броят на изкачващите се се усилва, на изчезналите също. В естествения живот това е недопустимо, само че на сходни височини е норма, споделя руснакът Алексанър Абрамов.

Източник: sanovnik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР