"Българската Флорида": Как западната преса представя нашето Черноморие през 60-те
„ Островърхи бели пирамиди, издигащи се в полукръг върху пясъка. Това незабавно ми подсети за средиземноморската архитектура в шикозните курорти, изпъстрили френското крайбрежие. Но аз се намирах в Албена, България – едно име, което би трябвало да се запомни. Новата европейска Ривиера е издигната напълно скоро – през 1968 г.” , Така стартира своя репортаж за нашия черноморски курорт Албена. Барбара Бърнс от авторитетния по това време ежедневник „ Маями Нюз” в броя си от 21 март 1974 година, написа bgspomen.com
„ С целия си блестящ интернационален имидж, който показва на посетителите, които идват тук за първи път, Албена дава и някои приятни изненади за туристите, които желаят нещо друго от шумните и добре познати курорти” .
Публикацията споделя, че самото име на курорта е знак на хубост, неспокойствие и сексапил в българската фолклорна традиция. Стъпаловидните фасади на хотелите в Албена са разказани като „ стълбите на Нептун, изкачващи се към синьото небе”, а 39-те хотела и вилите в курорта – като „ съвременни и комфортни”.
Авторката разказва приятните заведения за хранене и ниските цени в Албена, а българската кухня дефинира като „ леко пикантна, с едвам доловимо гръцко и турско въздействие, само че с изразен личен стил” и споделя за скарата, шопската салата и другите млечни специалитети, които съгласно нея изясняват дълголетието на доста от българите.
“Маями нюз “ споделя и за нощните заведения, цялостни със забавляващи се българи и туристи, в които може да се откри рок, български фолклор и даже класическа музика. Специално е упомената известната фрегата на плажа, която денем предлага питиета на плажуващите, а с настъпването на вечерта се трансформира в атрактивен нощен бар.
В броя си от 11 май 1962 година „ Ню Йорк Таймс “, подзаглавие „ Българската Флорида на Черноморското крайбрежие “, написа за българските плажове, които се простират по продължение на съвсем цялата 400 километрова крайбрежна линия. Най-развити в туристическо отношение, споделя изданието, са регионите към Варна на север и Несебър, който се намира северно от пристанище Бургас. От публикацията читателите научават, че по това време в България към този момент действат 117 туристически хотела с потенциал от 15 352 кревати. През идващите 10 години се чака единствено по Черноморието да се изградят хотели с 60 000 кревати, написа „ Ню Йорк Таймс “.
През 1961 година България е посрещнала 250 хиляди задгранични туристи, от които 80 хиляди от Западна Европа – най-вече от Австрия, Скандинавието и Германия, акцентира вестникът и показва, че за 1963 година се чакат 300 хиляди непознати туристи. В обявата се акцентира, че това е единствено началото на развиването на българската туристическа промишленост. Следващата стъпка ще е построяването на зимни курорти и хотели в други региони на страна, като Велико Търново, което античната българска столица. Изданието споделя, че сега в София се строят два нови хотела – единият първокласен, а другият туристическа класа.
Статията осведоми, че туристите могат да избират сред първокласна, първа и втора класа настаняване, чиито цени варират от 8,50 $ за първокласна стая до 3,50 за втора класа. Туристите, които желаят ВИП-обслужване пък би трябвало да платят по 11 $ на нощувка, в което се включва и превоза от и до летището, написа вестникът. Страната има положителни информационни връзки със Западна Европа – националният авиопревозвач ТАБСО (б.ред. предходното название на БГА „ Балкан “) лети до Франкфурт, Виена, Стокхолм и Лондон. Експресните жп влакове Симплон Ориент и Таверн стопират на гара София. Пътната инфраструктура в страната като цяло е добра, отбелязва „ Ню Йорк Таймс “, само че изключение прави правата от югославската граница до София, която публикацията разказва като „ същински смут “.
На 20 март 1966 година „ Ню Йорк Таймс “ излиза с обширна обява под заглавие „ България копира най-хубавото от западния туризъм “ . Вестникът написа:
„ На крайбрежието има два релативно нови курорта – Златни пясъци и Слънчев бряг – и няколко по-стари. Когато преди 6 години българите започнаха да строят Златни пясъци и Слънчев бряг, те първо изследваха всички огромни курорти по Френската Ривиера, испанската Коста Брава, италианското Адриатическо крайбрежие и Маями бийч. Целта им беше да копират положителното и да избегнат неприятното. Като цяло са съумели. Построили са дребни курорти, разграничени от огромни пространства и девствени плажове. Съхранили са дърветата и растителността и са разположили хотелите и заведенията за хранене измежду тях. Има задоволително успокоение и сянка през лятото, когато температурите надвишават 30 градуса. Човек може да седне пред хотела и да вижда единствено морето и дърветата “ , възхищава се „ Ню Йорк Таймс “.
В обявата е отделено място на заведенията за хранене, които „ са издигнати с въображение “, личният състав приказва британски, а „ храната има ароматите на Изтока и е по-добра в сравнение с в Гърция, въпреки и не толкоз добра, колкото във Франция и Италия “. Авторът на публикацията Артър Еперон споделя и кои български гозби са му харесали най-вече – „ печено сирене “, което разказва като бяло сирене, масло и чушки, печени в навита хартия; миш-маш, сарми и пълнени чушки. Той споделя, че се употребява най-вече свинско месо, до момента в който говеждото се предложило по-рядко, което българите обяснявали с шегата, че са „ заменили воловете с трактори “.
„ Крисчън Сайънс Монитор “ от 24 октомври 1964 година хвали „ модерните хотели и отличните плажове край Варна “ и споделя, че единствено допреди 5-6 години задграничните туристи са били главно от социалистическите страни – Унгария, Полша, Чехословакия, до момента в който през 1964 година нещата към този момент са се трансформирали и към 260 хиляди туристи от Западна Европа са посетили българското Черноморие, измежду които доминират западногерманци, австрийци и британци.
Водещият канадски вестник „ Глоуб енд мейл “ излиза на 6 август 1965 година със заглавие: „ Цветуща България: където туристите имат преимущество пред Виетнам “ (б.ред. по това време международното внимание е приковано върху кървавата война във Виетнам). „ Този комунистически град със скулптура на съветски цар в центъра, това лято се трансформира в събирателен пункт за Европа “, споделя създателят Джон Ръдърфорд. Той не крие изненадата си от напора на западни туристи и по какъв начин единствено за 10 минути пред столичния хотел „ Балкан “ (днешният „ Шератон “), стопират два рейса с туристи от Турция, два от Австрия и един от Гърция. В обявата се отбелязва, че миналата година България е посетена от 800 000 непознати туристи, повече от половината от които от западни страни.
„ С целия си блестящ интернационален имидж, който показва на посетителите, които идват тук за първи път, Албена дава и някои приятни изненади за туристите, които желаят нещо друго от шумните и добре познати курорти” .
Публикацията споделя, че самото име на курорта е знак на хубост, неспокойствие и сексапил в българската фолклорна традиция. Стъпаловидните фасади на хотелите в Албена са разказани като „ стълбите на Нептун, изкачващи се към синьото небе”, а 39-те хотела и вилите в курорта – като „ съвременни и комфортни”.
Авторката разказва приятните заведения за хранене и ниските цени в Албена, а българската кухня дефинира като „ леко пикантна, с едвам доловимо гръцко и турско въздействие, само че с изразен личен стил” и споделя за скарата, шопската салата и другите млечни специалитети, които съгласно нея изясняват дълголетието на доста от българите.
“Маями нюз “ споделя и за нощните заведения, цялостни със забавляващи се българи и туристи, в които може да се откри рок, български фолклор и даже класическа музика. Специално е упомената известната фрегата на плажа, която денем предлага питиета на плажуващите, а с настъпването на вечерта се трансформира в атрактивен нощен бар.
В броя си от 11 май 1962 година „ Ню Йорк Таймс “, подзаглавие „ Българската Флорида на Черноморското крайбрежие “, написа за българските плажове, които се простират по продължение на съвсем цялата 400 километрова крайбрежна линия. Най-развити в туристическо отношение, споделя изданието, са регионите към Варна на север и Несебър, който се намира северно от пристанище Бургас. От публикацията читателите научават, че по това време в България към този момент действат 117 туристически хотела с потенциал от 15 352 кревати. През идващите 10 години се чака единствено по Черноморието да се изградят хотели с 60 000 кревати, написа „ Ню Йорк Таймс “.
През 1961 година България е посрещнала 250 хиляди задгранични туристи, от които 80 хиляди от Западна Европа – най-вече от Австрия, Скандинавието и Германия, акцентира вестникът и показва, че за 1963 година се чакат 300 хиляди непознати туристи. В обявата се акцентира, че това е единствено началото на развиването на българската туристическа промишленост. Следващата стъпка ще е построяването на зимни курорти и хотели в други региони на страна, като Велико Търново, което античната българска столица. Изданието споделя, че сега в София се строят два нови хотела – единият първокласен, а другият туристическа класа.
Статията осведоми, че туристите могат да избират сред първокласна, първа и втора класа настаняване, чиито цени варират от 8,50 $ за първокласна стая до 3,50 за втора класа. Туристите, които желаят ВИП-обслужване пък би трябвало да платят по 11 $ на нощувка, в което се включва и превоза от и до летището, написа вестникът. Страната има положителни информационни връзки със Западна Европа – националният авиопревозвач ТАБСО (б.ред. предходното название на БГА „ Балкан “) лети до Франкфурт, Виена, Стокхолм и Лондон. Експресните жп влакове Симплон Ориент и Таверн стопират на гара София. Пътната инфраструктура в страната като цяло е добра, отбелязва „ Ню Йорк Таймс “, само че изключение прави правата от югославската граница до София, която публикацията разказва като „ същински смут “.
На 20 март 1966 година „ Ню Йорк Таймс “ излиза с обширна обява под заглавие „ България копира най-хубавото от западния туризъм “ . Вестникът написа:
„ На крайбрежието има два релативно нови курорта – Златни пясъци и Слънчев бряг – и няколко по-стари. Когато преди 6 години българите започнаха да строят Златни пясъци и Слънчев бряг, те първо изследваха всички огромни курорти по Френската Ривиера, испанската Коста Брава, италианското Адриатическо крайбрежие и Маями бийч. Целта им беше да копират положителното и да избегнат неприятното. Като цяло са съумели. Построили са дребни курорти, разграничени от огромни пространства и девствени плажове. Съхранили са дърветата и растителността и са разположили хотелите и заведенията за хранене измежду тях. Има задоволително успокоение и сянка през лятото, когато температурите надвишават 30 градуса. Човек може да седне пред хотела и да вижда единствено морето и дърветата “ , възхищава се „ Ню Йорк Таймс “.
В обявата е отделено място на заведенията за хранене, които „ са издигнати с въображение “, личният състав приказва британски, а „ храната има ароматите на Изтока и е по-добра в сравнение с в Гърция, въпреки и не толкоз добра, колкото във Франция и Италия “. Авторът на публикацията Артър Еперон споделя и кои български гозби са му харесали най-вече – „ печено сирене “, което разказва като бяло сирене, масло и чушки, печени в навита хартия; миш-маш, сарми и пълнени чушки. Той споделя, че се употребява най-вече свинско месо, до момента в който говеждото се предложило по-рядко, което българите обяснявали с шегата, че са „ заменили воловете с трактори “.
„ Крисчън Сайънс Монитор “ от 24 октомври 1964 година хвали „ модерните хотели и отличните плажове край Варна “ и споделя, че единствено допреди 5-6 години задграничните туристи са били главно от социалистическите страни – Унгария, Полша, Чехословакия, до момента в който през 1964 година нещата към този момент са се трансформирали и към 260 хиляди туристи от Западна Европа са посетили българското Черноморие, измежду които доминират западногерманци, австрийци и британци.
Водещият канадски вестник „ Глоуб енд мейл “ излиза на 6 август 1965 година със заглавие: „ Цветуща България: където туристите имат преимущество пред Виетнам “ (б.ред. по това време международното внимание е приковано върху кървавата война във Виетнам). „ Този комунистически град със скулптура на съветски цар в центъра, това лято се трансформира в събирателен пункт за Европа “, споделя създателят Джон Ръдърфорд. Той не крие изненадата си от напора на западни туристи и по какъв начин единствено за 10 минути пред столичния хотел „ Балкан “ (днешният „ Шератон “), стопират два рейса с туристи от Турция, два от Австрия и един от Гърция. В обявата се отбелязва, че миналата година България е посетена от 800 000 непознати туристи, повече от половината от които от западни страни.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ