Остават само няколко дни до следващата среща на Доналд Тръмп

Остават единствено няколко дни до идната среща на Доналд Тръмп и Владимир Путин в Осака, само че Белия дом е в цялостно безмълвие за това, какво ще се реализира по време на Г-20, написа Андрю Вайс в разбор за изданието Politico, представен от БГНЕС.
Междувременно трима високопоставени представители на властта, които имат опит в работата с Русия - военачалник Джоузеф Дънфорд, ръководител на обединявания съвет на началник-щабовете, и Фиона Хил, специалист по Русия за Съвета по национална сигурност и, съгласно някои информации, посланикът на Съединени американски щати в Русия Джон Хънтсман скоро ще изоставен постовете си. Тези събития не са свързани по никакъв метод, само че ни споделят доста за това по какъв начин в реалност работи политиката към Русия в администрацията на Тръмп.
Отдавна към този момент е публикувано мнението, че странната политика на Тръмп във връзка с Русия (която той непроменяемо назовава „ блян да се разбираме с Русия “) няма изключително значение, доколкото останалите представители на управляващите в Съединени американски щати заемат по-твърда линия заради неприемливото държание на Кремъл. При това се твърди, че що се отнася до глобите, военното съдействие с Украйна или кибероперациите против съветската сериозна инфраструктура, се взимат като цяло рационални решения.
Опитните експерти като дипломат Хънтсман, военачалник Данфорд и политологът Хил придаваха първостепенно значение на възобновяване на надеждните канали за взаимозависимост с съветските им сътрудници, които може да се употребяват за извършване на работа в обособени сфери. В случая с Данфорд с помощта на надеждната линия за незабавна връзка с началника на генералния щаб на Русия Валерий Герасимов сполучливо беше понижен (но не и отстранен) рискът от непреднамерени военни конфликти в Сирия, в бойно пространство с огромен брой участници. И тримата с изумително самообладание и неотстъпчивост се опитваха да насочат неотслабващия блян на своя началник да подписа с Путин грандиозна договорка в по-реалистично русло и да насочат неговата сила към битка с Кремъл, който не търси прийом за подписване на ново съглашение, а продължава да ускорява натиска.
Но без значение от това, както и преди е явно, че не е направена основна сложна тактика във връзка с Русия, да не приказваме за реализирането ѝ на процедура. Днешната всекидневна политика на администрацията във връзка с Русия е реактивна и, може да се каже, непоследователна. Разбира се, доста внимание се отделя на външната страна на противодействието против враждебната активност на Кремъл. Но незадоволително внимание се отделя на това по какъв начин най-добре да се поддържат враждебни връзки с Москва в дълготрайна вероятност. Твърдата изразителност по такива въпроси като Венецуела или намесата в изборите в Съединени американски щати надали е изменила метода, по който Кремъл проучва рисковете. Когато разнообразни членове на екипа на президента вървят в разнообразни направления, се стига до неразбория от различни подходи,които не способстват за ефикасна политика.
Да разгледаме следния образец. Не минава и седмица, без Белия дом да не направи голословна с нищо крачка, настройвайки против себе си Германия, която по-рано беше единственият, най-важният сътрудник на Америка при поддържане на връзките с Русия. Честите нападки и оскърбления от страна на Тръмп по адрес на НАТО и другите съдружници на Съединени американски щати – това са дарове за Кремъл, който непрестанно се радва на това. Решението да разполагане на спомагателен контингент американски войски в Полша не способства за въздържане на Русия и служи главно за това да се изрази пренебрежение към германците и освен това да удовлетвори самолюбието на Тръмп, че е допустимо той да сътвори „ форт Тръмп “.
Ситуацията се усложнява от склонността на авторитетните фигури да организират обичаната си политик даже в случай че това явно не подхожда на декларираните от президента цели. В случая със съветника по националната сигурност Джон Болтън става дума за опити за разрушение на каквото е останало от руско-американската система за надзор на въоръженията. Съдейки по всичко идната му „ цел “ е договорът СТАРТ-3 за редуциране и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия, чийто период на деяние изтича при започване на 2021 година През последните месеци Болтън и неговият екип от скептици към контрола на въоръженията (в това число Тим Морисън), който ще размени Фиона Хил, приказва за това, че ще бъдат поканени за присъединяване в новите начинания страни като Китай. Но наподобява, че това е единствено екран, зад който те се пробват да блокират съглашение с Москва за продължение на новия контракт за СНО.
Освен това съществува едва скрито напрежение сред водещите играчи в националния съвет по сигурност, държавния департамент и Пентагона по отношение на това дали изобщо има смисъл от взаимоотношение с руснаците. Държавният секретар Майк Помпео сведе до най-малко своите връзки с министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров и пренасочи огромна част от работата по такива въпроси като Северна Корея, Сирия и Афганистан на специфични посланици.
От своя страна Болтън интензивно се стреми към предразполагане на Николай Патрушев, секретар на Съвета за сигурност на Русия, включително и посредством необикновени тристранни договаряния в Йерусалим на 25 юни със своите израелски сътрудници.
Това навежда на мисълта за съмнителната целенасоченост от срещата на двамата президенти в Осака. Тръмп продължава упорито да декларира, че публикуването на отчета на специфичния прокурор Робърт Мълър значи, че в последна сметка той ще може да пристъпи към ръководене на процесите с Путин. Но какво тъкмо има той поради? Тръмп в никакъв случай не е давал ясно пояснение за какво Русия е по този начин значима за неговото виждане във връзка с външната политика на Съединени американски щати. Заедно с това той се ограничи главно до радостни диалози, в които непохватно поддържа отричането на Путин на интервенция в президентските избори през 2016 година А също и с ужасните изказвания, които направи, стоешком до Путин по време на тяхната среща в Хелзинки през лятото на предходната година.
След предходните срещи на Тръмп с Путин даже се появиха смешки за това, че най-хубавият прийом за отбягване на по-нататъшно утежняване на руско-американските връзки е просто да не се позволява нова среща на двамата президенти. Путин без изпитание заблуди много по-неопитния си сътрудник, който, както е известно, се отнася с неуважение към подготвителната работа и материалите от брифингите. Все някой помни по какъв начин Тръмп поддържа предлагането на Путин за наложително репатриране на сирийските бежанци под егидата на режима на Асад, нали? Или предлагането за основаване на „ непристъпна кибергрупа “ да битка с хакерските офанзиви при избори, направено от Путин, на срещата на върха в Хамбург през юли 2017 година (Последната неточност докара до съвсем единомислещото гласоподаване в Конгреса за нов Закон за наказания против Русия).
Останалата част от дневния ред на срещата в Осака наподобява празна и без наличие. На фона на анулираните в четвъртък въздушни удари от Съединени американски щати, съветските управляващи подложиха на внезапна рецензия дейностите на Вашингтон към Иран, заявявайки, че Тръмп съзнателно тласка района към война. И съпоставиха твърдата реторика на Съединени американски щати във връзка с Иран, с „ флакона бял прахуляк “, употребен от администрацията на Буш, като опрощение за нахлуването си в Ирак. Администрацията апропо упреква Русия, че не е съумяла да провежда бързото премахване от власт и извеждане от страната на президента на Венецуела Николас Мадуро, въпреки че това преувеличава степента на съветското въздействие в Латинска Америка. Руснаците ускориха натиска върху новоизбрания президент на Украйна Владимир Зеленски, започвайки издаването на съветски паспорти на жителите на Донбас. Суетният опит на Тръмп да сложи като изискване за всички бъдещи срещи с Путин освобождението на 24-та украински моряци и три кораба, хванати в края на предходната година, наред беше пропуснат.
Дори в най-хубавите времена, не би било елементарно оправянето с тези проблеми, да не приказваме изобщо за тяхното разрешаване. Но те се задълбочават от това, че Тръмп като началник прави вопиющи неточности и както преди е некадърен по нужния метод да окомплектова своя екип за национална сигурност. При тези условия по-скоро руско-американските връзки ще останат в задънена улица, без значение от каквито и да било красиви жестове от страна на Тръмп, ориентирани към превръщането на Путин в негов „ най-хубав другар “. И,за страдание, екипът на Тръмп и по-нататък ще продължава да се отнася към такива контакти – като към срещата в Осака – не като към прелестна опция за пробутване на националните ползи на Съединени американски щати, а като към обред, провеждан за вредите да бъдат понижени до най-малко.