Основанията за арест трябва да се съобщават незабавно на задържания, а не едва при обжалването: Съдът на ЕС
Основанията за полицейско задържане би трябвало да се оповестяват на обвинените и обвинените още при самото задържане или директно по-късно и то с всички детайлности, нужни за ефикасната им отбрана. Недопустимо е арестуваният да научва основанията за ареста си едвам когато и в случай че го оспори по правосъден ред, оповестява news.lex.bg.
Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално питане на съдията от Софийския областен съд (СРС) Мирослав Петров. То е отпреди две години и е по отношение на полицейския арест на 47-годишен мъж, който беше арестуван за 24 часа след присъединяване в митингите против държавното управление на Бойко Борисов и основния прокурор Иван Гешев през есента на 2020 година
Диспозитивът на решението гласи:
Член 6, параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година по отношение на правото на информация в наказателното произвеждане би трябвало да се пояснява в смисъл, че позволява използването на национална правна уредба, съгласно която основанията за задържане на лицата, обвинени или упрекнати в осъществяването на закононарушение, в това число информацията за незаконното действие, в осъществяването на което са обвинени или упрекнати, могат да бъдат изложени в документи, разнообразни от акта за задържане. Същата наредба обаче не позволява тази информация да бъде обявена на посочените лица единствено при вероятно оборване на законосъобразността на задържането по правосъден ред, а не сега на лишаването от независимост или в къс период след началото на същото.
Член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 би трябвало да се пояснява в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, обвинени или упрекнати в осъществяването на закононарушение, да съдържат цялата нужна информация, с цел да имат те опция дейно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация би трябвало да съдържа изложение на съответстващите обстоятелства, известни на способените органи, измежду които попадат известните време и място на настъпване на обстоятелствата, формата на съответното присъединяване на тези лица в хипотетичното закононарушение и дадената неокончателна правна подготовка, като в същото време регистрира стадия на наказателното произвеждане, тъй че да не се вреди на напредването на настоящо следствие.
За арестта на един протестиращ
47-годишният Васил Михайлов беше арестуван за 24 часа на 2 септември 2020 година в разгара на митингите против държавното управление на Бойко Борисов и основния прокурор Иван Гешев. Заповедта за ареста е издадена от служител на реда от софийското Второ РУП. В нея написа, че Михайлов е арестуван на съображение член 72, алинея 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (полицията може да задържи лице, за което има данни, че е направило престъпление) и за нарушение на публичния ред. 47-годишният мъж е освободен на идващия ден и незабавно подава тъжба в Софийския областен съд (СРС), с която оспорва законосъобразността на заповедта за задържането си. Пред съда са показани докладни полицейски мемоари, от които излиза наяве и за какво е бил задържан за 24 часа. В тях се твърди, че по време на митингите пред Народното събрание на 2 септември Михайлов се е опитал да премине през полицейския кордон, нанасяйки удари с ръце и крайници по щитовете на чиновниците на Министерство на вътрешните работи и отправяйки цинични реплики към тях. Въпросните мемоари обаче не са били показани на мъжа след ареста му.
Запитването на арбитър Петров беше за това дали практиката на българските съдилища, съгласно която основанията за задържане могат да се изведат от материалите по вероятно формираното след това наказателно произвеждане, или пък заповедите за задържане въобще да не се стимулират, дава отговор на Директива 2012/13/ЕС от 22 май 2012 година по отношение на правото на информация в наказателното произвеждане.
Според Закона за Министерство на вътрешните работи ( член 74, алинея 2, т. 2) главен атрибут на заповедта за задържане са фактическите и правни учредения за задържане. Преобладаващата правосъдна процедура обаче приема, че е възможно тази информация да не се съдържа в писмения акт за задържане, а в други съпътстващи го документи, въпреки те да не се дават на арестувания по време на ограничението на правото му на свободно напредване. Това мнение е аргументирано с Тълкувателно решение № 16 от 31 март 1975 година на Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховния съд, в което е признато, че: " Мотивите към административния акт или към резолюцията за отвод за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и настрана от самия акт най-късно до изпращането на жалбата против акта на по-горния административен орган в известието до страните по член 28, алинея 1 ЗАП (отм.), в препроводителното писмо или в различен документ към изпратената кореспонденция, в случай че изхождат от същия административен орган, който е издал акта ".
Според Директива 2012/13 обаче обвинените и обвинените получават информация за незаконното действие, в осъществяването на което са обвинени или упрекнати, неотложно и с детайлностите, нужни, с цел да се подсигурява справедливостта на производството и ефикасното практикуване на правото на отбрана, като този времеви аршин се ползва и при положение на арест и задържане.
Решението на Съд на Европейския съюз
В решението си на първо време, Съд на Европейския съюз прецизира, че Директивата по отношение на правото на информация в наказателното произвеждане е използвана към обсъждания случай, доколкото издадената заповед за задържане е по отношение на данни за закононарушение, за което обвиненото лице е било официално известено. И напомня, че тя планува, че обвинените или обвинените лица следва да бъдат известени за закононарушението, в осъществяването на което са обвинени или упрекнати.
Тази информация следва да им се даде " неотложно " (не по-късно от техния първи разпит в наказателното произвеждане от полицията или от различен способен орган) и то с всички детайлности, нужни, с цел да се подсигурява справедливостта на производството и ефикасното практикуване на правото на отбрана, без да се вреди на следствието, показва Съд на Европейския съюз.
Съдът коментира, че към общото обвързване за даване на информация по отношение на незаконното действие, се прибавя и спомагателното обвързване за даване на информация по отношение на основанията за арест или задържане в случаите, когато обвинените лица или обвинените са задържани или арестувани.
" По този метод се подсигурява освен, че тези лица ще имат опция да приготвят отбраната си по отношение на незаконното действие, само че и че дейно ще могат да упражнят правото си да оспорят законосъобразността на задържането или ареста, когато по отношение на тях са подхванати сходни насилствени ограничения. Именно, с цел да се подсигурява посочената цел, информацията за основанията по отношение на задържането на обвинените или обвинените лица, съдържаща и изложение на съответстващите обстоятелства – време и място, форма на присъединяване в закононарушението и неокончателна правна подготовка, следва да им бъде предоставена допустимо най-бързо, а точно сега на задържането или в къс период по-късно ", съобщи съдът в Люксембург.
В решението се показва, че събитието, че актът за задържане не съдържа задоволително информация за фактическите и правни учредения за тази мярка, не е спънка арестуваните или задържани лица да оспорят дейно законосъобразността на ареста или задържането си, стига данните, съдържащи се в други документи, формирани от способените органи и обявени на тези лица, да им разрешават да схванат тези учредения. " Следователно документите, разнообразни от акта за задържане, които съдържат нужната информация по отношение на основанията за задържането, би трябвало да бъдат обявени допустимо най-бързо на задържаните или арестуваните лица ", написа съдът. И декларира, че правото на Европейски Съюз не позволява тази информация да бъде обявена на арестуваните едвам при вероятно оборване на законосъобразността на ареста пред съда, а не сега на задържането или директно по-късно.
Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално питане на съдията от Софийския областен съд (СРС) Мирослав Петров. То е отпреди две години и е по отношение на полицейския арест на 47-годишен мъж, който беше арестуван за 24 часа след присъединяване в митингите против държавното управление на Бойко Борисов и основния прокурор Иван Гешев през есента на 2020 година
Диспозитивът на решението гласи:
Член 6, параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година по отношение на правото на информация в наказателното произвеждане би трябвало да се пояснява в смисъл, че позволява използването на национална правна уредба, съгласно която основанията за задържане на лицата, обвинени или упрекнати в осъществяването на закононарушение, в това число информацията за незаконното действие, в осъществяването на което са обвинени или упрекнати, могат да бъдат изложени в документи, разнообразни от акта за задържане. Същата наредба обаче не позволява тази информация да бъде обявена на посочените лица единствено при вероятно оборване на законосъобразността на задържането по правосъден ред, а не сега на лишаването от независимост или в къс период след началото на същото.
Член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 би трябвало да се пояснява в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, обвинени или упрекнати в осъществяването на закононарушение, да съдържат цялата нужна информация, с цел да имат те опция дейно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация би трябвало да съдържа изложение на съответстващите обстоятелства, известни на способените органи, измежду които попадат известните време и място на настъпване на обстоятелствата, формата на съответното присъединяване на тези лица в хипотетичното закононарушение и дадената неокончателна правна подготовка, като в същото време регистрира стадия на наказателното произвеждане, тъй че да не се вреди на напредването на настоящо следствие.
За арестта на един протестиращ
47-годишният Васил Михайлов беше арестуван за 24 часа на 2 септември 2020 година в разгара на митингите против държавното управление на Бойко Борисов и основния прокурор Иван Гешев. Заповедта за ареста е издадена от служител на реда от софийското Второ РУП. В нея написа, че Михайлов е арестуван на съображение член 72, алинея 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (полицията може да задържи лице, за което има данни, че е направило престъпление) и за нарушение на публичния ред. 47-годишният мъж е освободен на идващия ден и незабавно подава тъжба в Софийския областен съд (СРС), с която оспорва законосъобразността на заповедта за задържането си. Пред съда са показани докладни полицейски мемоари, от които излиза наяве и за какво е бил задържан за 24 часа. В тях се твърди, че по време на митингите пред Народното събрание на 2 септември Михайлов се е опитал да премине през полицейския кордон, нанасяйки удари с ръце и крайници по щитовете на чиновниците на Министерство на вътрешните работи и отправяйки цинични реплики към тях. Въпросните мемоари обаче не са били показани на мъжа след ареста му.
Запитването на арбитър Петров беше за това дали практиката на българските съдилища, съгласно която основанията за задържане могат да се изведат от материалите по вероятно формираното след това наказателно произвеждане, или пък заповедите за задържане въобще да не се стимулират, дава отговор на Директива 2012/13/ЕС от 22 май 2012 година по отношение на правото на информация в наказателното произвеждане.
Според Закона за Министерство на вътрешните работи ( член 74, алинея 2, т. 2) главен атрибут на заповедта за задържане са фактическите и правни учредения за задържане. Преобладаващата правосъдна процедура обаче приема, че е възможно тази информация да не се съдържа в писмения акт за задържане, а в други съпътстващи го документи, въпреки те да не се дават на арестувания по време на ограничението на правото му на свободно напредване. Това мнение е аргументирано с Тълкувателно решение № 16 от 31 март 1975 година на Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховния съд, в което е признато, че: " Мотивите към административния акт или към резолюцията за отвод за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и настрана от самия акт най-късно до изпращането на жалбата против акта на по-горния административен орган в известието до страните по член 28, алинея 1 ЗАП (отм.), в препроводителното писмо или в различен документ към изпратената кореспонденция, в случай че изхождат от същия административен орган, който е издал акта ".
Според Директива 2012/13 обаче обвинените и обвинените получават информация за незаконното действие, в осъществяването на което са обвинени или упрекнати, неотложно и с детайлностите, нужни, с цел да се подсигурява справедливостта на производството и ефикасното практикуване на правото на отбрана, като този времеви аршин се ползва и при положение на арест и задържане.
Решението на Съд на Европейския съюз
В решението си на първо време, Съд на Европейския съюз прецизира, че Директивата по отношение на правото на информация в наказателното произвеждане е използвана към обсъждания случай, доколкото издадената заповед за задържане е по отношение на данни за закононарушение, за което обвиненото лице е било официално известено. И напомня, че тя планува, че обвинените или обвинените лица следва да бъдат известени за закононарушението, в осъществяването на което са обвинени или упрекнати.
Тази информация следва да им се даде " неотложно " (не по-късно от техния първи разпит в наказателното произвеждане от полицията или от различен способен орган) и то с всички детайлности, нужни, с цел да се подсигурява справедливостта на производството и ефикасното практикуване на правото на отбрана, без да се вреди на следствието, показва Съд на Европейския съюз.
Съдът коментира, че към общото обвързване за даване на информация по отношение на незаконното действие, се прибавя и спомагателното обвързване за даване на информация по отношение на основанията за арест или задържане в случаите, когато обвинените лица или обвинените са задържани или арестувани.
" По този метод се подсигурява освен, че тези лица ще имат опция да приготвят отбраната си по отношение на незаконното действие, само че и че дейно ще могат да упражнят правото си да оспорят законосъобразността на задържането или ареста, когато по отношение на тях са подхванати сходни насилствени ограничения. Именно, с цел да се подсигурява посочената цел, информацията за основанията по отношение на задържането на обвинените или обвинените лица, съдържаща и изложение на съответстващите обстоятелства – време и място, форма на присъединяване в закононарушението и неокончателна правна подготовка, следва да им бъде предоставена допустимо най-бързо, а точно сега на задържането или в къс период по-късно ", съобщи съдът в Люксембург.
В решението се показва, че събитието, че актът за задържане не съдържа задоволително информация за фактическите и правни учредения за тази мярка, не е спънка арестуваните или задържани лица да оспорят дейно законосъобразността на ареста или задържането си, стига данните, съдържащи се в други документи, формирани от способените органи и обявени на тези лица, да им разрешават да схванат тези учредения. " Следователно документите, разнообразни от акта за задържане, които съдържат нужната информация по отношение на основанията за задържането, би трябвало да бъдат обявени допустимо най-бързо на задържаните или арестуваните лица ", написа съдът. И декларира, че правото на Европейски Съюз не позволява тази информация да бъде обявена на арестуваните едвам при вероятно оборване на законосъобразността на ареста пред съда, а не сега на задържането или директно по-късно.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ