Още преди 10 години световноизвестният руски писател Виктор Ерофеев обърна

Когато в Русия решиха, че хомосексуалните са врагове

Още преди 10 години световноизвестният съветски публицист Виктор Ерофеев обърна внимание на хомофобията като инструмент на пропагандата в Русия. Във „ Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг “ Ерофеев означи, че съгласно публична Москва Западът бил отслабен от финансови и стопански рецесии, разграничен на две сред консерваторите и тези, които дават думата на дами и на хомосексуални, надълбоко подведен в мултикултурната си неразбория и останал без всевъзможни метафизически сокове. С други думи, прекомерно мекушав, прекомерно гей, прекомерно безверен. Затова пък Путин олицетворявал една Русия, която била мъжествена и решителна, неуязвена от никакви съществени подозрения и одухотворена от същинска спиритуалност, писа тогава Ерофеев.

Истината няма значение, когато се бориш за победа

Днес писателят се връща към тази тематика и прибавя, че съгласно Кремъл Европа е душевно болна и се нуждае от избавление. В обширна публикация в немския седмичник „ Ди Цайт “ Ерофеев напомня за признатия преди няколко месеца Закон за възбрана на хомосексуалната агитация и изненадва читателите с изказванието, че Путин въобще не бил против еднополовите бракове: просто като дълготраен офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) той знаел, че истината няма никакво значение, когато се бориш за победа.

Писателят обръща взор обратно към съветското минало и стига до извода, че историята на хомосексуалността в страната е парадоксална. За разлика от доста западни страни, през Средновековието в Русия няма смъртни санкции или заточения поради „ содомистки грехове “, написа Ерофеев. Той изяснява този исторически факт с амбивалентния темперамент на Русия, където православието спокойно съжителства с езичеството, насърчаващо свободната обич. Църквата постанова на хомосексуалните разнообразни тежки санкции, да вземем за пример възбраната да влизат в църква – само че на никого не му пука, иронично отбелязва писателят.

В тогавашната просвета на Русия значима роля играе по този начин нареченият „ Домострой “, книга с „ потребни сведения, поуки и директиви за всеки християнин - мъж, жена, дете или лакей. “ Ерофеев напомня, че този ултраконсервативен справочник от 16 век не загатва нищо за хомосексуалността.

Този справочник обаче спокойно съжителства с нравите на разгулния живот, насърчавани в това число и от княз Владимир Първи Киевски, който споделил, че руснаците не могат без вино. Твърди се, че в своя диалог с мюсюлманите преди Киевската Рус да одобри християнството, князът споделил: „ Росияните са веселяци – без пиянство не можем да живеем “. Редица исторически източници настояват, че това е една от основните аргументи Владимир да обърне тил на мюсюлманството и да избере християнството.

Кога в Русия криминализират хомосексуалността

Но да се върнем към публикацията на Виктор Ерофеев в „ Ди Цайт “ за историята на хомосексуалността в Русия. Авторът твърди, че криминализирането на хомосексуалността е обвързвано не с друго, а с ориентирането на страната към Европа при ръководството на Петър Велики. След едно дълготрайно странствуване из Европа, царят, по немски пример, забранил хомосексуалността в армията. Ерофеев написа: „ За гейовете в Русия 18 век минава в изискванията на относителна демократичност. Едва след 1825 година, когато на трона се възкачва Николай Първи (с който през днешния ден постоянно съпоставят Путин), хомосексуалността става общо наказуема. Но и тази възбрана не се съблюдава доста прецизно. Така да вземем за пример един от доближените на царя е добре прочут измежду придворните със своите хомосексуални пристрастености. “

Ерофеев има поради министъра на националното просвещение граф Сергей Уваров, влезнал в историята със своята „ Теория на формалната националност “. Уваров написа до царя, че началата, на които би трябвало да стъпи просвещението на съветския народ, са „ православието, самодържавието и народността “. Наказуемостта на хомосексуалността отпада при започване на 20 век, а по-късно, след Февруарската гражданска война от 1917 и в първите години на болшевишката власт страната е явно толерантна към хомосексуалните хора, споделя Виктор Ерофеев. По-нататък в неговата публикация четем:

„ Всичко това е целеустремено унищожено от Сталин. Когато взима безспорната власт при започване на 1930-те години, той упреква хомосексуалните, че създавали секрети убежища, където царял разгул и политически заприказва на шпиони и контрареволюционери. Тогава хомосексуалните попадат в месомелачката на огромния гнет, а хиляди последователи на еднополовата обич биват избити. “

Писателят напомня, че след гибелта на Сталин репресиите против хомосексуалните даже се усилват, тъй като властта се бои, че милионите хора, освободени от лагерите и пандизите, могат да донесат със себе си разнообразни практики, нормални зад решетките, в това число и хомосексуалните кодове на държание. Ерофеев написа още, че по Сталиново време на лесбийките не се обръщало изключително внимание, само че след 1950 година последователно ги афишират за психологично заболели и ги вкарват за наложително „ лекуване “.

Модата на " обичайните полезности "

През този исторически интервал, по времето на Сталин и след гибелта му, на дневен ред към този момент излизат така наречените обичайни полезности. В съветските затвори хомосексуалните хора попадат измежду най-низшата каста – присмиват им се и ги унижават полово. Те за безконечни времена са оповестени за прокълнати. Хомосексуалният човек е посочен като зложелател на обществото, зложелател на фамилията и на размножаването “, написа Виктор Ерофеев в „ Ди Цайт “.

Писателят споделя, че даже видни представители на руското дисидентство не смеели намерено да защитят хомосексуалните. И едвам по време на Перестройката, най-много измежду младите създатели, поражда поривът към пълноправие на гейовете и лесбийките. По-нататък Ерофеев написа: „ Но през днешния ден е същото, както по руско време. Широките маси от съветския народ в най-хубавия случай обгръщат тематиката в безмълвие, само че другояче в огромното си болшинство са настроени против хомосексуалните, които считат за непознати, рискови и подозрителни люде. И Путин употребява за своите цели тази нерефлектирана, размита позиция. По създание Русия си остава хомофобна велика мощ. “

Държавната идеология на днешна Русия

Към края на обширната си публикация Ерофеев обобщава, че в Русия поражда държавна идеология, която съгласно него гласи: „ Нашето е положително, всичко останало би трябвало да бъде заринато в земята “.

До сходни заключения стига и известният словенски мъдрец Славой Жижек в своя публикация в немския вестник „ Ди Велт “, отдадена на войната на Русия против Украйна. Жижек написа за характерната съветска версия на религиозния фундаментализъм и цитира Магомед Кадаев, пълководец на съветска бойна част в Украйна, който изяснява пред бойците за какво тази война била „ свещена “: „ Ние питаме: украинци, за какво позволихте гейпарадите в Киев, Харков и Одеса? Защо не оказахте опозиция против едно държавно управление, завладяно от фашистите? “. Този пълководец прибавя, че „ без позор от бога “ в Украйна се мърсувало намерено и обществено “, четем още в публикацията от Славой Жижек.

****

Вижте и това видео на Дъждовни води: