Още първия път, когато се озовах на хижа “Безбог, а

Още първия път, когато се озовах на хижа “Безбог ”, а по-късно и на Поповото езеро, знаех, че ще се върна още веднъж в Пирин. Все натам ме теглеше, а концепцията за поход не ми даваше мира от години. Мечтаех, сънувах, бленувах. Опитвах се да си показва нереалните гледки и безбожно красивите високопланински езера, които изникват на най-неочакваните места, въображаемо изкачвах Джангалската врата по пътя към Тевното езеро на разгърнатата пред мен карта, с пръст обрисувах траекторията на маршрута от хижа “Вихрен ” до хижа “Демяница ”, чудех се какви ли изненади ме чакат през целия този преход и се надявах през август времето да е задоволително благосклонно, с цел да смекчи другояче суровия пирински климат.

Да, знаех, че няма да е елементарно – Пирин не е за всеки. И в случай че определенията “суров ” и “величествен ” от дълго време са се трансформирали в клишета за тази планина, то същински ще осмислите смисъла им едвам когато се озовете там горе, в подножието на върховете, брулени от безмилостния вятър измежду простора и гледките. Неописуемо е по този начин, както са неописуеми и Рилските езера. Трябва да отидете, с цел да разберете. А след това ще се разберем и без думи.

И въпреки всичко преходите в Пирин не са смешка работа. Необходима е добра физическа подготовка, авансово изследване на направления, благоприятни условия за преспиване и наложително планинска екипировка. Ако тук-там като Рилските езера и Райското пръскало е допустимо да оцелеете по кецове, маратонки и различен тип несъответствуващи за планински преходи обувки, то в Пирин туристическите обувки са наложителни по този начин, както и ветровката, дъждобрана, подобаващата раница, дебелите облекла и не на последно място, туристическите щеки.

Маршрутите в Северен Пирин, където са съсредоточени множеството от езерата, хижите и заслоните, са маркирани доста добре и е мъчно да се изгубите. Бяхме прелестно сюрпризирани от табелите, които дават забавна информация за геологията на планината, за върховете в близост, за животинския и растителен свят, както и други забавни обстоятелства за по-любознателните туристи. Ако не сте запалени планинари, само че Пирин ви влече, мога да ви препоръчам следния относително лек маршрут в границите на един ден: от Банско се качвате с кола до хижа “Вихрен ”, като по пътя можете да спрете и да видите най-старото дърво в България – Байкушевата мура – на възраст към 1300 години. След това асфалтовият път свършва пред хижата, а оттова нататък планината е единствен стопанин, докъдето погледът ви се простира. Открива се страхотна панорама към връх Вихрен, който е единствено на 3 часа път. Най-близкото езеро, Окото, е единствено на 30 минути пешком и затам не е нужна екипировка, а пътят е подобаващ даже и за дребни деца.

Оттам нататък към този момент сами би трябвало да прецените дали и до каква степен да продължите прехода си. Ако решите да продължите, най-вероятно скоро ще излезете от зоната си на комфорт, само че не забравяйте, че всяка капка пот по челото ви ще бъде възнаградена неведнъж. Август е най-хубавото време през годината за Пирин.

 
Летни направления: Под небето на Сопот