Не мога да простя на сина си за болката, която ми причини
Още не мога да дойда на себе си след случилото се. Отгледах сина си изцяло сама. Съпругът ми ме напусна незабавно след раждането. Останах сама с детето и задълженията си. Беше ми доста мъчно.
Бащата плащаше прехрана, само че тя не стигаше даже за учебното заведение. Едва когато синът ми стана на 15, баща му реши да се появи в живота му. Някой от роднините му дал телефона на сина ми.
Баща му се обадил и си уговорили среща. Всичко в неговия живот в този момент е наред. Той има бизнес, печели доста пари, може да си разреши всичко, което изиска.
Подари на сина ни безценен преносим компютър на тази среща. Минаха две седмици и синът ми се реалокира при татко си.
Да, той има повече пари от мен. Аз погасявам остарелия заем, който взехме дружно със брачна половинка ми.
Синът ми израсна като почтено и мъдро момче. Направих всичко по силите си.
Дори не се поколеба, когато реши да отиде в бащиния си дом, с цел да живее по-богато. Бившият ми брачен партньор заплаща учителите на сина ни. Сега той може да влезе в добър университет.
Синът ми отпътува на отмора в чужбина, в никакъв случай не мога да направя нещо сходно за него.
Спрях да поддържам връзка с него, тъй като той ме размени за пари. Опитва да се свърже с мен, само че аз не давам отговор, когато видя номера му. Не желая да приказвам или да се срещам с него. Намирам дейностите на някогашния ми брачен партньор за отвратителни, тъй като той ме остави сама дълги години, с цел да пристигна откакто към този момент бях решила всички проблеми и да ми отнеме детето.
Той просто купи едно момче, което не е живяло добър живот. Направих всичко допустимо за сина си, дадох му любовта си.
Смятах, че той е добър и почтен човек, само че очевидно не е по този начин.
Според приятелите ми е по-добре за момчето да остане с татко си. Казват, че той ще направи всичко належащо, с цел да има добър живот.
Не мога да простя на сина си. Струва ми се, че всяка майка би се държала по същия метод. Така ми се отблагодари за всичко, което направих за него. Как мога да простя?
Лесно е да се приказва, когато се гледа на обстановката в профил. Ако моите другари бяха третирани по този начин от децата си, щяха ли да се отнасят към тях по друг метод от мен?
Не мога да не помни. Може би с времето болката ми ще отшуми.
Тогава най-малко ще мога да стартира да поддържам връзка още веднъж със сина си, само че към този момент даже това не мога. Никога преди не бях изпитвала толкоз мощна болежка.
Непоносимо е.
