Църквата „Св. Неделя“ в кв. Райково в Смолян отбелязва днес

Църквата „ Св. Неделя “ в кв. Райково в Смолян отбелязва през днешния ден храмов празник. Тя е една от 9-те църкви в Смолянско, които честват 190-годишнина през 2026 година Те са построени след издадени през 1836 година девет султански фермана, два от които се съхраняват в Държавния списък в Смолян, описа за Българска телеграфна агенция Елена Стоянова – Тодорова, основен специалист в Държавния списък.

Всяка от тези църкви е издигната за няколко месеца, непоклатими са като архитектура и до през днешния ден. Изискванията за бързото строителство са били заложени в разрешителните за градежа, получени от османската власт. Някои от църквите са строени за 2 месеца, други – за 3-4, съгласно данни от Държавния списък.

С фермани от 1836 година са издигнати църквите „ Св. Йоан Предтеча “ в с. Петково, „ Св. Теодор Стратилат “ в кв. „ Долно Райково “, „ Св. св. Константин и Елена “ в с. Момчиловци, „ Св. апостоли Петър и Павел “ в с. Соколовци, „ Св. апостоли Петър и Павел “ в с. Левочево, „ Св. Неделя “ в кв. Райково, „ Св. Пророк Илия “ в с. Славейно, „ Въведение Богородично “ в с. Полковник Серафимово и „ Св. Николай Чудотворец “ в кв. „ Устово “. В Държавния списък в Смолян се пазят истинските фермани с позволение за храмовете в Петково и Аламидере (днес с. Полковник Серафимово).

Изписан на османо-турски документ за църквата „ Св. Неделя “ в Райково свидетелства, че събраните пари за градежа на храма са употребявани по предопределение. Най-известният и забавен документ от архивните свидетелства за райковския храм съгласно Елена Стоянова е „ Кондиката “ – тип летопис. Написана е с гръцки букви с локалното родопско произношение. Интересното е, че е посочена годината 1832 година и са изредени донорите за градежа на църквата, прецизира специалистът по архивите. Документът демонстрира, че пари за построяването на храма са събирани преди приемането на фермана – позволение. Според Елена Стоянова „ Кондиката “ дава тематики за проучвания и за етнографите, тъй като могат да се прочетат имената на тогавашното население в Райково. Тук се четат остарели родопски имена като Мурджо, Манол, Райчо, Вълчо, Марко, Стою, Дечо и други

Романтичната визия на откривателите е, че в „ Кондиката “ евентуално може да е писал и йеромонах Григорий, прочут измежду локалното население като поп Глигорко, изяснява Елена Стоянова. Тя прецизира, че това към този момент е единствено догадка, няма безапелационни доказателства, че най-старите трудове в тази летопис са на поп Глигорко.

„ Той е духовник от Светогорските манастири, който идва в Средните Родопи и прави доста огромна просветителска активност. Научава за малко време локалното родопско произношение и превежда светите книги навръх това родопско произношение, с цел да може локалното население да схваща това, което се проповядва в църквите. Йеромонах Григорий е таксидиот – един от монасите от Атон, които са идвали тук да събират средства и по огромни празници да изповядват локалното население, да служат в пригодените за това постройки “, споделя Елена Стоянова. Тя напомня, че с рухването на Родопите под османска власт всички храмове в района са унищожени, поругани и локалното население е имало разнообразни оброчища или дребни дървени постройки, в които се е правила обредността. Около 30-те години на 19-и век към този момент стартира възраждането на концепцията да се възстановят тези храмове и локалното население стартира да събира средства, добавя Стоянова.

Издигането на всяка от тези девет църкви е обвързвано с забавни истории, предания и свидетелства за трагичните интервали от предишното на Родопите.