В името на изкуството ORLAN би забранила и религията
ORLAN се включва от студиото си в Париж, наглася камерата, внезапно прекъсва първия въпрос и споделя: " Преди да приказваме, бих желала да се показва, може ли?. Разбира се. " Аз съм ORLAN, по този начин се назовавам пред всички и на всички места, където е допустимо. Моето име постоянно се изписва с основни букви, тъй като не влизам в никакви ограничавания. Не се съдържам в никаква форма на артистично средство, метод на изложение, остаряла или нова технология. Обичам времето си, само че желая да виждам публичните явления от отдалеченост, която ми разрешава да ги подлагам на критика. Разбрано? "
Останалото за своята разпростряла се в няколко десетилетия кариера тя ще опише на 26 октомври във Френския институт в София. Гостуването ѝ е част от деветото издание на фестивала за цифрови изкуства ДА (24-28 октомври), което тази година е с водеща тематика " Антибиоза: Изкуството на битката и оцеляването ". Ден по-рано ще се открие и галерия с определени работи в изложба Credo Bonum.
ORLAN е родена през 1947 година в Сент Етиен и намира известност с пърформънсите си през 60-те години. " Това беше необикновено време, в което падаха толкоз доста бариери. Имаше развой на преформатиране на всичко, основано до този миг. Тогава се оформи и моята номадска природа, това схващане, че постоянно би трябвало да съм в придвижване и търсене. Понякога ми е мъчно да се свържа с поколенията, които не са живели през 60-те, тъй като те не познават това равнище на независимост . " Когато през 1978 година минава през незабавна интервенция, тя взема решение да документира целия развой и това отключва дългогодишен интерес към телесната трансформация и пластичната хирургия като изразни средства.
Slap Heads, Killing Game, 1977 – интерактивна фотографска апаратура. Източник: STUDIO ORLAN and Ceysson & Bénétière Gallery
В " плътското изкуство " (carnal art), както сама го дефинира, тя изследва доколко продължаваш да си себе си, да си човек, да си жена, да си прелъстителен, кое в личността ни е естествено, обществено или политическо детерминирано. В началото на 90-те една от интервенциите е обвързвана с слагане на импланти на челото ѝ, постоянно сравнявани с демонски рога. Днес тя самата е своя статуя и не наподобява на някого, който може да срещнете по улицата или в магазина.
Реклама
От друга страна, нетипичните ѝ хрумвания срещат необятно самопризнание - през 2003 година е наградена с рицарския Орден за изкуство и литература. Влиянието ѝ през днешния ден може да бъде усетено по разнообразни способи, и то оттатък актуалните актьори, които работят с тялото си като изразно средство. Между 2013 и 2016 година съди (неуспешно) Лейди Гага за плагиатство, откакто открива прилики сред плановете ѝ и естетическите решения и фотосесиите към албума Born This Way.
ORLAN се подлага на поредност от процедури сред 1990 и 1993 година с задачата тялото ѝ да се трансформира в творба единствено по себе си
В провокациите, смелото изпробване по ръба на сериозното и неуместното и отхвърли от закрепена артистична еднаквост работата на ORLAN може да бъде обсъждана като близка с нейни съвременнички като и . Но при ORLAN сякаш има още едно по-дълбоко равнище на радикалност, а в контрастност с това - предпочитание да приказва намерено за опита си дотук и да отговори на любознанието към нея.
След десетилетията на разтрошаване на клишетата към дамите, пола и секса какво към 2023 година остава като неразрешено предизвикателство? Изненадващо, тя не вижда необикновен напредък от 60-те години насам. Според нея дамата продължава да е като обект, нападнат от разнообразни упования, привързана към домашната работа, оценена единствено поради външния си тип, последното още по-усилено поради суетата и консуматорството в обществените мрежи. " Жената през днешния ден към момента живее в една фабрика от стандарти. " Не таи непотребни очаквания към младите сега, защото съгласно нея те остават под въздействие на остарели разбирания. Цитира мисълта на Ницше: " Само изкуството ще ни избави да не умрем от истината. "
" Всички проблеми на света са подбудени от хората за хората, за патриархатът и женомразството да бъдат постоянно живи ", споделя ORLAN, която през 60-те и 70-те прави разнообразни референции към католицизма. " Имам доста коренно отношение и към религията. За мен всяка форма на вяра би трябвало да бъде неразрешена , тъй като всяка вяра поражда единствено нови и нови табута. Последните дни проследявам протичащото се в Израел и Палестина, и това единствено удостоверява мнението ми. "
Mask of Beijing Opera, Facing Designs and Augmented Reality Self-Hybridizations, 2014 - серия от фотографии с цифров монтаж, въодушевени от маските, употребявани в оперните представления в Пекин. Част от серията работи на ORLAN, които подсказват, че при изкуственото тяло са вероятни всевъзможни изкривявания, а при биологичното те са невъзможни Източник: STUDIO ORLAN and Ceysson & Bénétière Gallery Реклама
По-голямото попкултурно наличие на феминистките хрумвания през днешния ден също не я зарежда с оптимизъм. Разочарована е от това, което тя дефинира като " американския феминизъм ". " Това да не четеш някоя литературна класика, тъй като я е писал мъж, ми наподобява необикновено контрапродуктивно. Това е сегрегиране на културата, интелигентността, натрупването на история. "
Когато преподава, тя вижда, че има хора, които " поддържат контракултурата жива ", само че и доста млади актьори, които са " изцяло изкуствени ", в устрема си да основават " стилно и декоративно изкуство, което да се впише в някаква среда и да им донесе пари ".
" Цял живот съм се борила нещо да се промени, само че стандартите се прераждат и повтарят, те са извънредно устойчиви. Затова и немислими неща се случват още веднъж. Борбата не е просто да оценяваме Дора Мар колкото Пикасо. Всяка жена би трябвало да е еманципирана, без значение дали е бунтарка, дали е по-спокойна и примирена. Става въпрос за излизане от сянката и наличие на всяко равнище в обществения и персоналния живот. "
Проектите ѝ са в разнообразни направления: статуя, снимка, пърформанс, видео, 3D, видеоигри, разширена действителност, даже изкуствен интелект и роботика ( през 2018 година тя основава робот по собствен облик и сходство ), а през тази година тя даже издаде музикален албум в съдействие с над 20 музиканти от разнообразни жанрове (гордо разтваря обложката на плочата пред камерата).
Останалото за своята разпростряла се в няколко десетилетия кариера тя ще опише на 26 октомври във Френския институт в София. Гостуването ѝ е част от деветото издание на фестивала за цифрови изкуства ДА (24-28 октомври), което тази година е с водеща тематика " Антибиоза: Изкуството на битката и оцеляването ". Ден по-рано ще се открие и галерия с определени работи в изложба Credo Bonum.
ORLAN е родена през 1947 година в Сент Етиен и намира известност с пърформънсите си през 60-те години. " Това беше необикновено време, в което падаха толкоз доста бариери. Имаше развой на преформатиране на всичко, основано до този миг. Тогава се оформи и моята номадска природа, това схващане, че постоянно би трябвало да съм в придвижване и търсене. Понякога ми е мъчно да се свържа с поколенията, които не са живели през 60-те, тъй като те не познават това равнище на независимост . " Когато през 1978 година минава през незабавна интервенция, тя взема решение да документира целия развой и това отключва дългогодишен интерес към телесната трансформация и пластичната хирургия като изразни средства.
Slap Heads, Killing Game, 1977 – интерактивна фотографска апаратура. Източник: STUDIO ORLAN and Ceysson & Bénétière Gallery
В " плътското изкуство " (carnal art), както сама го дефинира, тя изследва доколко продължаваш да си себе си, да си човек, да си жена, да си прелъстителен, кое в личността ни е естествено, обществено или политическо детерминирано. В началото на 90-те една от интервенциите е обвързвана с слагане на импланти на челото ѝ, постоянно сравнявани с демонски рога. Днес тя самата е своя статуя и не наподобява на някого, който може да срещнете по улицата или в магазина.
Реклама
От друга страна, нетипичните ѝ хрумвания срещат необятно самопризнание - през 2003 година е наградена с рицарския Орден за изкуство и литература. Влиянието ѝ през днешния ден може да бъде усетено по разнообразни способи, и то оттатък актуалните актьори, които работят с тялото си като изразно средство. Между 2013 и 2016 година съди (неуспешно) Лейди Гага за плагиатство, откакто открива прилики сред плановете ѝ и естетическите решения и фотосесиите към албума Born This Way.
ORLAN се подлага на поредност от процедури сред 1990 и 1993 година с задачата тялото ѝ да се трансформира в творба единствено по себе си
В провокациите, смелото изпробване по ръба на сериозното и неуместното и отхвърли от закрепена артистична еднаквост работата на ORLAN може да бъде обсъждана като близка с нейни съвременнички като и . Но при ORLAN сякаш има още едно по-дълбоко равнище на радикалност, а в контрастност с това - предпочитание да приказва намерено за опита си дотук и да отговори на любознанието към нея.
След десетилетията на разтрошаване на клишетата към дамите, пола и секса какво към 2023 година остава като неразрешено предизвикателство? Изненадващо, тя не вижда необикновен напредък от 60-те години насам. Според нея дамата продължава да е като обект, нападнат от разнообразни упования, привързана към домашната работа, оценена единствено поради външния си тип, последното още по-усилено поради суетата и консуматорството в обществените мрежи. " Жената през днешния ден към момента живее в една фабрика от стандарти. " Не таи непотребни очаквания към младите сега, защото съгласно нея те остават под въздействие на остарели разбирания. Цитира мисълта на Ницше: " Само изкуството ще ни избави да не умрем от истината. "
" Всички проблеми на света са подбудени от хората за хората, за патриархатът и женомразството да бъдат постоянно живи ", споделя ORLAN, която през 60-те и 70-те прави разнообразни референции към католицизма. " Имам доста коренно отношение и към религията. За мен всяка форма на вяра би трябвало да бъде неразрешена , тъй като всяка вяра поражда единствено нови и нови табута. Последните дни проследявам протичащото се в Израел и Палестина, и това единствено удостоверява мнението ми. "
Mask of Beijing Opera, Facing Designs and Augmented Reality Self-Hybridizations, 2014 - серия от фотографии с цифров монтаж, въодушевени от маските, употребявани в оперните представления в Пекин. Част от серията работи на ORLAN, които подсказват, че при изкуственото тяло са вероятни всевъзможни изкривявания, а при биологичното те са невъзможни Източник: STUDIO ORLAN and Ceysson & Bénétière Gallery Реклама
По-голямото попкултурно наличие на феминистките хрумвания през днешния ден също не я зарежда с оптимизъм. Разочарована е от това, което тя дефинира като " американския феминизъм ". " Това да не четеш някоя литературна класика, тъй като я е писал мъж, ми наподобява необикновено контрапродуктивно. Това е сегрегиране на културата, интелигентността, натрупването на история. "
Когато преподава, тя вижда, че има хора, които " поддържат контракултурата жива ", само че и доста млади актьори, които са " изцяло изкуствени ", в устрема си да основават " стилно и декоративно изкуство, което да се впише в някаква среда и да им донесе пари ".
" Цял живот съм се борила нещо да се промени, само че стандартите се прераждат и повтарят, те са извънредно устойчиви. Затова и немислими неща се случват още веднъж. Борбата не е просто да оценяваме Дора Мар колкото Пикасо. Всяка жена би трябвало да е еманципирана, без значение дали е бунтарка, дали е по-спокойна и примирена. Става въпрос за излизане от сянката и наличие на всяко равнище в обществения и персоналния живот. "
Проектите ѝ са в разнообразни направления: статуя, снимка, пърформанс, видео, 3D, видеоигри, разширена действителност, даже изкуствен интелект и роботика ( през 2018 година тя основава робот по собствен облик и сходство ), а през тази година тя даже издаде музикален албум в съдействие с над 20 музиканти от разнообразни жанрове (гордо разтваря обложката на плочата пред камерата).
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ