В Пловдив честват 79 години от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта
Организацията на евреите " Шалом “ - Пловдив кани пловдивчани на отбелязването на 79 години от спасяването на българските евреи от лагерите на гибелта. Митинг-поклонението ще се състои на 10 март 2022г., четвъртък, в 10.30 часа на " Паметника на благодарността “ на пл. " Цар Калоян “ до Централния дом на младоженците. Церемонията включва публично слово и поднасяне на венци и цветя на паметника.
Зад спасяването на пловдивските и на българските евреи стоят пловдивският митрополит Кирил, по- късно български патриарх, основателят на Пловдивския панаир Обрейко Обрейков, Ангел Станков- ръководител на Адвокатската гилдия, общественикът и публицист Недко Каблешков, журналистът Лука Говедаров, юристите Йордан Ковачев и Георги Кръстев.
Антиеврейската политика в България стартира през 1940 година, когато Народното събрание приема Закон за отбрана на нацията. Още при внасянето на законопроекта интелектуалци и общественици подписват протестно писмо против него. Антиеврейското законодателство не разрешава смесените бракове, вкарва забрани за практикуване на избрани специалности и владение на дялове в предприятия от страна на евреите. Те са задължени да носят " Давидови значки “ за идентификация - жълти звезди, върху облеклото си. Наложен е полицейски час за тях. Могат да си купуват самун единствено от обособени фурни, неразрешено им е да се движат по някои улици. По половин година мъжете евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в " трудови лагери “.
Въвеждат се тежки регулации върху собствеността на евреите, като огромна част от нея е национализирана. Наложеният еднократен налог върху имуществото на евреите е в размер на 20% и доближава общ размер от 1,4 милиарда лв..
Решението за заличаване на всички евреи в Германия, на окупираните от нея територии и в съюзническите страни е взето през 1942 година Тогава стартира всеобщо депортиране към Аушвиц. Прилагането на антиеврейските ограничения у нас е предоставено на основано през август 1942 година Комисарство по еврейските въпроси, управлявано от Александър Белев. До края на годината то изселва от София над 1500 души.
На 2 март на Комисарството е предоставено да провежда изселване на 20 000 евреи от " новоосвободените земи “. На 4 март 1943 година стартира депортиране от Беломорието. 4058 души са превозени до Лом и оттова на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват единствено 100. Български полицейски елементи в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март стартира депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам са отведени в Треблинка. Оцеляват единствено към 200. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.
Според първичния проект на Комисарството по еврейските въпроси изселването би трябвало да обхване към 6000 души от старите територии - 3500 от София, 612 от Пловдив, останалите от Русе, Пазарджик, Ямбол, Бургас, Хасково, Варна, Видин и Лом.
През март 1943 година в Пловдив 612 души евреи са арестувани в двора на казарма в 3 часа през нощта на 10 март, само че по обяд са освободени по разпореждане на основния секретар на вътрешното министерство. До това се стига, откакто митрополит Кирил (бъдещият патриарх) влиза в еврейския лагер и декларира, че ще тръгне с депортираните, в случай че не бъдат освободени. Митрополитът прескача оградата и влиза вътре в учебното заведение. Той вдъхва кураж и убеденост на събраните за депортация евреи. Той отива при затворените хора с жълти звезди, уплашени и обезверени и им споделя: " Ще легна на релсите, само че няма да позволи влаковете към лагерите на гибелта да тръгнат “. Междувременно в страната се надига вълна от възмущение. 42 депутати отпред с Димитър Пешев внасят подписка в Народното събрание и неодобряват антисемитските дейности. Самото държавно управление стопира депортирането. Българската православна черква окуражава евреите и българите, несъгласни с политиката на държавното управление. Особено деен е софийският митрополит Стефан, оглавяващ Светия синод. Протестите основават опция цар Борис III да анулира депортацията. Антиеврейското законодателство е анулирано през септември 1944 година от държавното управление на Константин Муравиев.
Според данните, оповестени в " Енциклопедия на Холокоста ", издание на Музея на Катастрофата ( " Яд-ва-Шем " ) в Йерусалим, по време на войната умират: към 3 млн. полски; към 2 млн. съветски; 560 хиляди унгарски; 280 хиляди румънски; 140 хиляди немски; 100 хиляди холандски; 80 хиляди френски; 80 хил.чешки; 70 хиляди словашки; 65 хиляди гръцки и 60 хиляди югославски евреи.
България е една от дребното европейски страни, която съумя да избави от депортиране в нацистките концлагери евреите, живеещи в българските земи. Българският народ с право може и би трябвало да се гордее с достойното и хуманно държание на нашите предшественици! Холокоста е история, урок и предизвестие на предишното към бъдещето.
Зад спасяването на пловдивските и на българските евреи стоят пловдивският митрополит Кирил, по- късно български патриарх, основателят на Пловдивския панаир Обрейко Обрейков, Ангел Станков- ръководител на Адвокатската гилдия, общественикът и публицист Недко Каблешков, журналистът Лука Говедаров, юристите Йордан Ковачев и Георги Кръстев.
Антиеврейската политика в България стартира през 1940 година, когато Народното събрание приема Закон за отбрана на нацията. Още при внасянето на законопроекта интелектуалци и общественици подписват протестно писмо против него. Антиеврейското законодателство не разрешава смесените бракове, вкарва забрани за практикуване на избрани специалности и владение на дялове в предприятия от страна на евреите. Те са задължени да носят " Давидови значки “ за идентификация - жълти звезди, върху облеклото си. Наложен е полицейски час за тях. Могат да си купуват самун единствено от обособени фурни, неразрешено им е да се движат по някои улици. По половин година мъжете евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в " трудови лагери “.
Въвеждат се тежки регулации върху собствеността на евреите, като огромна част от нея е национализирана. Наложеният еднократен налог върху имуществото на евреите е в размер на 20% и доближава общ размер от 1,4 милиарда лв..
Решението за заличаване на всички евреи в Германия, на окупираните от нея територии и в съюзническите страни е взето през 1942 година Тогава стартира всеобщо депортиране към Аушвиц. Прилагането на антиеврейските ограничения у нас е предоставено на основано през август 1942 година Комисарство по еврейските въпроси, управлявано от Александър Белев. До края на годината то изселва от София над 1500 души.
На 2 март на Комисарството е предоставено да провежда изселване на 20 000 евреи от " новоосвободените земи “. На 4 март 1943 година стартира депортиране от Беломорието. 4058 души са превозени до Лом и оттова на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват единствено 100. Български полицейски елементи в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март стартира депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам са отведени в Треблинка. Оцеляват единствено към 200. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.
Според първичния проект на Комисарството по еврейските въпроси изселването би трябвало да обхване към 6000 души от старите територии - 3500 от София, 612 от Пловдив, останалите от Русе, Пазарджик, Ямбол, Бургас, Хасково, Варна, Видин и Лом.
През март 1943 година в Пловдив 612 души евреи са арестувани в двора на казарма в 3 часа през нощта на 10 март, само че по обяд са освободени по разпореждане на основния секретар на вътрешното министерство. До това се стига, откакто митрополит Кирил (бъдещият патриарх) влиза в еврейския лагер и декларира, че ще тръгне с депортираните, в случай че не бъдат освободени. Митрополитът прескача оградата и влиза вътре в учебното заведение. Той вдъхва кураж и убеденост на събраните за депортация евреи. Той отива при затворените хора с жълти звезди, уплашени и обезверени и им споделя: " Ще легна на релсите, само че няма да позволи влаковете към лагерите на гибелта да тръгнат “. Междувременно в страната се надига вълна от възмущение. 42 депутати отпред с Димитър Пешев внасят подписка в Народното събрание и неодобряват антисемитските дейности. Самото държавно управление стопира депортирането. Българската православна черква окуражава евреите и българите, несъгласни с политиката на държавното управление. Особено деен е софийският митрополит Стефан, оглавяващ Светия синод. Протестите основават опция цар Борис III да анулира депортацията. Антиеврейското законодателство е анулирано през септември 1944 година от държавното управление на Константин Муравиев.
Според данните, оповестени в " Енциклопедия на Холокоста ", издание на Музея на Катастрофата ( " Яд-ва-Шем " ) в Йерусалим, по време на войната умират: към 3 млн. полски; към 2 млн. съветски; 560 хиляди унгарски; 280 хиляди румънски; 140 хиляди немски; 100 хиляди холандски; 80 хиляди френски; 80 хил.чешки; 70 хиляди словашки; 65 хиляди гръцки и 60 хиляди югославски евреи.
България е една от дребното европейски страни, която съумя да избави от депортиране в нацистките концлагери евреите, живеещи в българските земи. Българският народ с право може и би трябвало да се гордее с достойното и хуманно държание на нашите предшественици! Холокоста е история, урок и предизвестие на предишното към бъдещето.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ