Д-р Болтаджиев: През соца хората умираха като мухи, нямаше здравеопазване
Определено настоявам, че хората умираха като мухи през соца в Народна република България. Но щастливи, мислейки, че ги лекуваме!
Здравеопазването тогава не беше гратис. Нищо няма гратис. Съществува огромна илюзия, че тогава сме имали опазване на здравето. По това време аз самият работех в „ Пирогов” и помня по какъв начин умираха хората “. Това твърди по bTV доктор Николай Болтаджиев, някогашен притежател на МБАЛ „ Св. Богородица “ и ексшеф на Националното съдружие на частните лечебни заведения.
Преди измененията от 1989 година той е бил теоретичен помощник, II-ра степен в „ Пирогов “ и обори от първо лице внушението, че в тези години пациентите са получавали съответна здравна помощ.
„ Тогава не може да се каже, че имаше опазване на здравето. Имаше някаква медицина, само че без благоприятни условия. Инфарктът се лекуваше с лежане един месец. Въпреки че на Запад, отвън социалистическия лагер, натъртвам „ лагер “, тъй като си бяхме оградени с мрежи, имаше кардиоинвазивни способи за лекуване.
Откакто след това се вкараха и станаха всеобщи и у нас, смъртността от инфаркти в България падна три пъти. Така че това е много показателно. Вярно, доста се реагира против това, че е скъпа клинична пътека.
Но тъкмо по този метод може да създадем разликата сред един месец лежане за „ лекуване “ на инфаркт и кардиоинвазивната операция, надлежно със стенд и така нататък “, направи паралел доктор Болтаджиев.
За методите за лекуване по това време, даже в най-хубавата налична за народа тогава болница в България, медикът си спомня: „ Даваха се хапчета. Разполагахме с три типа антибиотик, българско произвеждане.
Не бяха и стандартизирани, само че единствено ние го знаехме това. И прилагахме и трите. То нямаше и друго. И в случай че се получи устойчивост – пеницилин! Друго не можеше. Друго имаше единствено в Правителствена болница за избран кръг от хора от Централен комитет на Българска комунистическа партия.
„ Нифедипин “-ът, който през днешния ден е стотинки и се намира във всяка аптека, такова лекарство тогава нямаше. Имаше на Запад и в Правителствена болница. Хората тогава бяха държани в незнание. Лекуваха се с дестилат от „ Дигиталис ланата “ – билка на таблетка (смее се), и „ Антистенокардин “, което е нещо като светена вода “.
Здравеопазването тогава не беше гратис. Нищо няма гратис. Съществува огромна илюзия, че тогава сме имали опазване на здравето. По това време аз самият работех в „ Пирогов” и помня по какъв начин умираха хората “. Това твърди по bTV доктор Николай Болтаджиев, някогашен притежател на МБАЛ „ Св. Богородица “ и ексшеф на Националното съдружие на частните лечебни заведения.
Преди измененията от 1989 година той е бил теоретичен помощник, II-ра степен в „ Пирогов “ и обори от първо лице внушението, че в тези години пациентите са получавали съответна здравна помощ.
„ Тогава не може да се каже, че имаше опазване на здравето. Имаше някаква медицина, само че без благоприятни условия. Инфарктът се лекуваше с лежане един месец. Въпреки че на Запад, отвън социалистическия лагер, натъртвам „ лагер “, тъй като си бяхме оградени с мрежи, имаше кардиоинвазивни способи за лекуване.
Откакто след това се вкараха и станаха всеобщи и у нас, смъртността от инфаркти в България падна три пъти. Така че това е много показателно. Вярно, доста се реагира против това, че е скъпа клинична пътека.
Но тъкмо по този метод може да създадем разликата сред един месец лежане за „ лекуване “ на инфаркт и кардиоинвазивната операция, надлежно със стенд и така нататък “, направи паралел доктор Болтаджиев.
За методите за лекуване по това време, даже в най-хубавата налична за народа тогава болница в България, медикът си спомня: „ Даваха се хапчета. Разполагахме с три типа антибиотик, българско произвеждане.
Не бяха и стандартизирани, само че единствено ние го знаехме това. И прилагахме и трите. То нямаше и друго. И в случай че се получи устойчивост – пеницилин! Друго не можеше. Друго имаше единствено в Правителствена болница за избран кръг от хора от Централен комитет на Българска комунистическа партия.
„ Нифедипин “-ът, който през днешния ден е стотинки и се намира във всяка аптека, такова лекарство тогава нямаше. Имаше на Запад и в Правителствена болница. Хората тогава бяха държани в незнание. Лекуваха се с дестилат от „ Дигиталис ланата “ – билка на таблетка (смее се), и „ Антистенокардин “, което е нещо като светена вода “.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ