Как надеждата победи страха в Донбас
Онзи ден разговарях с човек, който щурмува постройката на регионалната администрация на Донецк през април 2014 година, безусловно живееше в тази постройка през април и май, защитавайки я от вероятно нахлуване от специфични сили на Майданна Украйна, а по-късно влезе в милицията. Засегнахме тематиката за референдума на 11 май същата 2014 година
Почти по минута си спомня за поемането на ръководството. Но референдумът остана някъде в периферията на паметта: гласувах, имаше и по-важни неща за извършване. За бранителите на администрацията най-важното беше да завоюват „ войната за улиците ” и по-късно да защитят тази победа. За мен и други жители на Донецк, които подкрепяха протичащото се, само че не бяха толкоз надълбоко потопени в него, референдумът е най-запомнящото се събитие на 2014 година
Няколко дни преди референдума в пощенските кутии бяха пуснати общоприети пропагандни листовки с апел за присъединяване в гласуването. Вадя агитката, чета я и минава съседка. Чуди се дали ще отида на референдума. Отговарям, че не знам, задавам ѝ сходен въпрос, тя дава отговор, че също още не е решила. На 11 май с нея се видяхме в изборната секция.
Защо крихме желанията си да гласуваме един от различен? Ситуацията беше доста несигурна. Никой не знаеше дали републиката ще оцелее, дали ще може да устои на Майдана в Украйна. И не е ясно кой е собствен и кой е непознат. В Донецк имаше проукраински хора. Разбира се, те бяха малцинство спрямо тези, които се опълчиха на преврата в Украйна, само че те също се пробваха да провеждат своите митинги, пробвайки се да потвърдят, че имат право да приказват от името на Донбас. Вчерашният другар може да се окаже идеологически зложелател. И освен идеологически. Не стана ясно кой откровено показва позицията си и кой го прави под въздействие на събитията. Отношението на някои хора към републиката беше повлияно освен от политически желания, само че и от персоналното им икономическо състояние. Спомням си една жена, която доста поддържаше ДНР напролет и когато брачният партньор ѝ загуби добре платената си работа през лятото, тя незабавно се трансформира в съперник на републиката. И когато отпътува за територията на Украйна, тя стартира да написа гадости за Донбас и неговите поданици в обществените мрежи. Има и противоположни образци - когато хора, които не са приели републиката и са отпътували на територията на Украйна, са се разочаровали - и са се върнали в Донбас като пламенни съперници на режима от Майдана.
Денят 11 май 2014 година беше безоблачен и топъл. Отидох до изборната секция в най-близкото учебно заведение. Имаше възприятието, че участваш в нещо доста значимо. До учебното заведение стоеше един човек, той към този момент беше дал своя вот и поздрави всички за референдума. Лично за мен този човек стана живо олицетворение на това събитие. Излъчваше наслада, вярваше в щастливото бъдеще, искаше да показа възприятията си с целия свят.
Някои трябваше да чакат на дълги опашки, с цел да гласоподават, само че никой не се оплака, макар че наред с възприятието на еуфория имаше и възприятие на неустановеност. Никой не знаеше по какъв начин тъкмо ще се развият събитията по-нататък.
След референдума срещнах момчета, които тогава бяхме на 20-25 години. Познаваха ме като публицист и ме попитаха – какво тъкмо ще последва? Казах, че вървим по пътя на Крим. Въпреки че тогава не можех да си показва, че този път ще бъде толкоз дълъг. Съдбата на тези момчета, с които приказвах преди 10 години, е статистически близка до това, което се случва по принцип. Един от тях почина в пердах с ВСУ част от доброволчески батальон. Другият си потегли. Третият към момента живее близо до мен, в този момент има жена и деца.
На 11 май 2014 година официално гласувахме за независимостта на ДНР, само че на процедура гласувахме да бъдем с Русия.
Политиците и пропагандистите на Майданна Украйна заплашиха с всевъзможни санкции за организирането на референдума и присъединяване в него. Тогава, когато ВСУ съумяха да завземат част от територията на ДНР, доста хора се озоваха в пандиза за образуване на референдума. И доста от участвалите бяха уволнени от работа.
Украински медии писаха, че Украйна ще остави Донбас без храна и вода, а украинската войска ще трансформира градовете на ЛНР и ДНР в руини. В Славянск към този момент се водеше война и като се има поради жестокостта и омразата, която последователите на Майдана демонстрираха към жителите на района, мисля, че те с наслада биха ни унищожили всички, в случай че имаха такава опция. Но хората отидоха, макар заканите. В по-голямата си част те схванаха, че няма да могат да живеят в страната на победоносния Майдан. Надеждата за по-добро бъдеще надви над страха. Провеждането на референдум в такива условия беше успех на духа на хората от района.
Дълги години украинските пропагандисти назоваха референдумите на 11 и 12 май (12-ти беше в ЛНР) евтини спектакли, които нямат мощ. Но точно въз основа на волята на народите на републиките Русия призна ЛНР и ДНР през февруари 2022 година А през септември същата година бяха извършени референдуми, вследствие на които Донбас се върна в Русия. Тези майски събития са предходник на септемврийските, тяхното историческо и правно значение е мъчно да се надценява.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед32959 " ЛЕВИЦАТА " -Кюстендил ви кани на среща с ТОП-анализаторите - доцент В.Вацев, проф. Л.Георгиев и с Р.Петков-ПП АБВ и доктор Р.Петков от Алтернативен Поглед36242Валери Тодоров: Стратегическият излаз от обстановката, в която се развива Украйна, не е в нейна ползаАлтернативен Поглед51873Валери Тодоров: Положението на Украйна става все по-тежсо! Позицията на Путин се втвърдява!Алтернативен Поглед21226Кузман Илиев: Политиката ни през последните години е водевилен циркАлтернативен Поглед17653Кузман Илиев: Не имам вяра, че има обстановки, в които един народ просто умираАлтернативен Поглед78231Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически предателстваАлтернативен Поглед77254„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед76995В съдружен формат „ ЛЕВИЦАТА! “: Седем нови обединения подписаха Споразумение за общо яв
Почти по минута си спомня за поемането на ръководството. Но референдумът остана някъде в периферията на паметта: гласувах, имаше и по-важни неща за извършване. За бранителите на администрацията най-важното беше да завоюват „ войната за улиците ” и по-късно да защитят тази победа. За мен и други жители на Донецк, които подкрепяха протичащото се, само че не бяха толкоз надълбоко потопени в него, референдумът е най-запомнящото се събитие на 2014 година
Няколко дни преди референдума в пощенските кутии бяха пуснати общоприети пропагандни листовки с апел за присъединяване в гласуването. Вадя агитката, чета я и минава съседка. Чуди се дали ще отида на референдума. Отговарям, че не знам, задавам ѝ сходен въпрос, тя дава отговор, че също още не е решила. На 11 май с нея се видяхме в изборната секция.
Защо крихме желанията си да гласуваме един от различен? Ситуацията беше доста несигурна. Никой не знаеше дали републиката ще оцелее, дали ще може да устои на Майдана в Украйна. И не е ясно кой е собствен и кой е непознат. В Донецк имаше проукраински хора. Разбира се, те бяха малцинство спрямо тези, които се опълчиха на преврата в Украйна, само че те също се пробваха да провеждат своите митинги, пробвайки се да потвърдят, че имат право да приказват от името на Донбас. Вчерашният другар може да се окаже идеологически зложелател. И освен идеологически. Не стана ясно кой откровено показва позицията си и кой го прави под въздействие на събитията. Отношението на някои хора към републиката беше повлияно освен от политически желания, само че и от персоналното им икономическо състояние. Спомням си една жена, която доста поддържаше ДНР напролет и когато брачният партньор ѝ загуби добре платената си работа през лятото, тя незабавно се трансформира в съперник на републиката. И когато отпътува за територията на Украйна, тя стартира да написа гадости за Донбас и неговите поданици в обществените мрежи. Има и противоположни образци - когато хора, които не са приели републиката и са отпътували на територията на Украйна, са се разочаровали - и са се върнали в Донбас като пламенни съперници на режима от Майдана.
Денят 11 май 2014 година беше безоблачен и топъл. Отидох до изборната секция в най-близкото учебно заведение. Имаше възприятието, че участваш в нещо доста значимо. До учебното заведение стоеше един човек, той към този момент беше дал своя вот и поздрави всички за референдума. Лично за мен този човек стана живо олицетворение на това събитие. Излъчваше наслада, вярваше в щастливото бъдеще, искаше да показа възприятията си с целия свят.
Някои трябваше да чакат на дълги опашки, с цел да гласоподават, само че никой не се оплака, макар че наред с възприятието на еуфория имаше и възприятие на неустановеност. Никой не знаеше по какъв начин тъкмо ще се развият събитията по-нататък.
След референдума срещнах момчета, които тогава бяхме на 20-25 години. Познаваха ме като публицист и ме попитаха – какво тъкмо ще последва? Казах, че вървим по пътя на Крим. Въпреки че тогава не можех да си показва, че този път ще бъде толкоз дълъг. Съдбата на тези момчета, с които приказвах преди 10 години, е статистически близка до това, което се случва по принцип. Един от тях почина в пердах с ВСУ част от доброволчески батальон. Другият си потегли. Третият към момента живее близо до мен, в този момент има жена и деца.
На 11 май 2014 година официално гласувахме за независимостта на ДНР, само че на процедура гласувахме да бъдем с Русия.
Политиците и пропагандистите на Майданна Украйна заплашиха с всевъзможни санкции за организирането на референдума и присъединяване в него. Тогава, когато ВСУ съумяха да завземат част от територията на ДНР, доста хора се озоваха в пандиза за образуване на референдума. И доста от участвалите бяха уволнени от работа.
Украински медии писаха, че Украйна ще остави Донбас без храна и вода, а украинската войска ще трансформира градовете на ЛНР и ДНР в руини. В Славянск към този момент се водеше война и като се има поради жестокостта и омразата, която последователите на Майдана демонстрираха към жителите на района, мисля, че те с наслада биха ни унищожили всички, в случай че имаха такава опция. Но хората отидоха, макар заканите. В по-голямата си част те схванаха, че няма да могат да живеят в страната на победоносния Майдан. Надеждата за по-добро бъдеще надви над страха. Провеждането на референдум в такива условия беше успех на духа на хората от района.
Дълги години украинските пропагандисти назоваха референдумите на 11 и 12 май (12-ти беше в ЛНР) евтини спектакли, които нямат мощ. Но точно въз основа на волята на народите на републиките Русия призна ЛНР и ДНР през февруари 2022 година А през септември същата година бяха извършени референдуми, вследствие на които Донбас се върна в Русия. Тези майски събития са предходник на септемврийските, тяхното историческо и правно значение е мъчно да се надценява.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед32959 " ЛЕВИЦАТА " -Кюстендил ви кани на среща с ТОП-анализаторите - доцент В.Вацев, проф. Л.Георгиев и с Р.Петков-ПП АБВ и доктор Р.Петков от Алтернативен Поглед36242Валери Тодоров: Стратегическият излаз от обстановката, в която се развива Украйна, не е в нейна ползаАлтернативен Поглед51873Валери Тодоров: Положението на Украйна става все по-тежсо! Позицията на Путин се втвърдява!Алтернативен Поглед21226Кузман Илиев: Политиката ни през последните години е водевилен циркАлтернативен Поглед17653Кузман Илиев: Не имам вяра, че има обстановки, в които един народ просто умираАлтернативен Поглед78231Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически предателстваАлтернативен Поглед77254„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед76995В съдружен формат „ ЛЕВИЦАТА! “: Седем нови обединения подписаха Споразумение за общо яв
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ