Омраза Враждебността към някого, чийто зло се желае е най-голямото

Омраза

Враждебността към някого, чийто зло се желае е най-голямото провинение, водещо след себе си още по-големи такива. Често омразата е причина за насилие. Много престъпления се правят под нейно влияние. Омразата е способна да ни самоунищожи, тя единствено помрачава живота ни. Всеки го знае, само че не всеки се стреми да не попада под въздействието на това пагубно възприятие. Сигурно някой от вас се питат по какъв начин да не го позволен в живота си? Отговорът е доста елементарен - като дадете късмет на любовта да превземе целия ви вътрешен свят.

Според някои от нас, би трябвало да прибавим и ревността като тип грях. Според мен, не и в случай че е в умерени количества. Има обаче едни други грехове, които можем да назовем нови и които считам да споделя с вас.

Клюкарстването

Споделянето на информация посред ни е нещо изцяло обикновено. Напоследък обаче виждам, че споделяме от ден на ден ненужна и някак недостойна информация между тях. Спрели сме да си приказваме за новите неща, които сме видели и които са ни впечатлили, новите книги, които сме прочели. Темите ни на диалог като че ли все се въртят към другите и към това кой къде ходил, какво си купил и какъв брой пари печелил. Американски учени са разкрили, че клюкарстването е потребно за здравето. Убеждават ни, че то намалявало напрежението и вследствие на това рискът от сърдечни заболявания. Ама кой им има вяра на американците в действителност?

Суетата, нарцисизмът
Нима не забелязвате какво внимание отделяме на външния си тип? Красотата в наши дни е като пропускателен пункт за по-добър живот. Натякват ни я отвред. Суетата може да не наподобява грях, само че и при нея въпросът е в прекаляването. Къде в действителност е границата и не я ли прекрачихме от дълго време? Колко старания би трябвало да влагаме във външния си тип? Нима анорексията, силикона в устните и гърдите, удължените коси, солариумите не са доказателство за това на какъв фундамент сме сложили физиката си? И най-лошото е, че сме все по-уверени в себе си, не когато сме прочели стотици учебници, а когато сме придобили идеалния външен тип, който излагаме на показ постоянно и на всички места.

Пристрастяването
Днешният свят ни предлага толкоз изкушения, на които не можем да устоим, че надали даже си даваме сметка, че тъкмо те могат да ни накарат да изгубим надзор върху себе си. Пристрастяваме се към скъпи облекла, алкохол, цигари, телевизия, интернет, фитнес. И всичко това ни се вижда изцяло безобидно. Но в действителност не е и в случай че невъзможността да си купим маркова дреха, ни скапва настроението за дни, би трябвало да си дадем сметка кое дефинира живота ни. Да разберем къде са полезностите, които би трябвало да притежаваме и какво в действителност в реалност желаеме. Не инцидентно новата болест на века се назовава интернет взаимозависимост. Но за жалост не е единствено тя. Ние сме се пристрастили към един куп материални и нематериални неща, даже към хора. Направили сме си кумири, които считаме за идеални. И от ден на ден се отдалечаваме от идеалния свят, който търсим. Живеем в паралелна действителност, която може да ни убие.

Нормално и човешко е да бъркаме. Но в случай че съумяваме да се учим от грешките си, а не да ги повтаряме и крием непрекъснато. Ето това може би е най-големият ни грях - че не смеем да признаем греховете си, даже пред самите себе си.

И кажете в този момент, че си нямаме грехове в остатък. Помислете и за вашите.Продължава: Най-големите ни грехове - I