Разкриха кога точно е написана Илиада
Омировата Илиада, античният преразказ на Троянската война, е един от най-големите шедьоври на литературата. Историците от дълго време спорят навръх какъв брой години е това велико дело. Еволюционната филология се пробва да систематизира разликите сред актуалните и исторически текстове. Това може да докара до изместване на до неотдавна одобряваната дата.
Доктор Марк Пагел от Университета в Рединг е един от най-големите експерти в тази област. За да се дефинира точната дата, изяснява той, се ползва еволюционно лингвистичния фонетичен статистически способ с цел да се разграничат Омировият (стар гръцки), модерният гръцки и антично хетския стилистически модел на изложение. Така учените стигат до датата за написване - някъде към 760-710г. прочие н. е.
Хетският е липсващ език от анадолската група на индоевропейските езици, който е съхранен на клинообразни скриптове.
Именно те го датират някъде сред 16-13 в. прочие Хр. Изследователският екип проучва разликите сред този език, Омировия гръцки и модерния гръцки, с цел да оцени по кое време тъкмо тези езици са се разделили или деформирали, защото се има в поради % на думите, които са идентични.
Професор Пагел споделя, че техният способ за проучване на Илиада не е исторически, археологически или за търсене на културна информация. Той и неговият екип се пробват, посредством статистически разбор на споделения речник на тези три езика и лексикално сменените такива в други индо европейски езици да дефинират същинската дата за написването на Илиада.
И в действителност, датата съответствува с поставената от литератори и археолози дата. Но резултата от това изследване демонстрира нещо доста по-важно, а точно, че езикът може да бъде употребен като сигурен способ за датиране, като гените, с цел да се разгадаят въпроси, свързани с история, археология и антропология.
Отделно от това проучване, предходно такова на проф. Пагел изследва еволюцията на човешките езици. Теорията е построена на визията за това по какъв начин са се развили 7-те хиляди живи езици.
Интригуващата му теза е по отношение на това за какво хората са еволюирали в комплицирана система от езици и предлага теорията, че езикът е част от „ обществената технология ”, която да разреши на ранните човешки племена да имат достъп до нов мощен инструмент: съдействието.
Неговия проучвателен екип документира метода, по който ние използваме езика и изследва за какво някои думи съумяват да оцелеят, а други остаряват с течение на времето, посредством потребление на статистически оценки за лексикалната подмяна на набор от лексика в индоевропейските езици.
