Олимп е бил централно място в древногръцката цивилизация, но никой

...
Олимп е бил централно място в древногръцката цивилизация, но никой
Коментари Харесай

И вие ли смятате, че Олимп и Олимпиадата са тясно свързани?

Олимп е бил централно място в древногръцката цивилизация, само че никой не може да каже сигурно дали това е съответно място или метафорично име за дома на дванадесетте богове. Дори етимологията остава неразбираема - името " Олимп " може да идва от " кръгла ", " светеща " или от още няколко думи.

Най-убедителните доказателства сочат, че Олимп е името, обещано на планините, в които е и най-високата точка на модерна Гърция. Воините посвещавали успехите на бойното поле на локалните богове, а спортистите - триумфите си по античните игрища.

Главното спортно събитие на древността обаче няма нищо общо с огромния връх. Въпреки сходството в името, Олимпийските игри в никакъв случай не са се провеждали даже покрай обителта на боговете.

Боговете са " импортирани " в Гърция от северните племена.

Легендарният Омир в поемата „ Илиада “ назовава Олимп „ доста хълмове “. Това в действителност не е самотна планина, а цяла верига, ситуирана в североизточната част на Тесалия. Най-високата точка на планината Олимп е връх Митика (2918 метра). На Балканите я превъзхожда единствено нашият отличник Мусала (2925 метра).

Древните племена не можели единомислещо да дефинират местообитанието на боговете - всеки желал Олимп да се намира на тяхна територия. Ето за какво има няколко планини с това име - даже Турция и Кипър имат собствен Олимп. С течение на времето гърците стигнаха до разумно решение и се стопираха на най-високия претендент.

Култът към олимпийските богове е пренесен в Гърция от дорийските племена, пристигнали от север през 13 век пр.н.е. Южните нации обяснявали естествените феномени с волята на титаните – всеки отговарял на своята буря. След нашествието на дорийците поражда мит за титаномахията - война сред титаните и елинските богове, която е извоювана от последните.

Историците считат, че титаномахията се е трансформирала в фолклорно отражение на същинската битка сред северните и южните племена.



Омир в действителност е написал, че боговете живеят на планината Олимп, само че не посочи къде тъкмо е върхът. По-късните гръцки и римски създатели (Софокъл, Аристотел, Вергилий) „ реалокират “ боговете и стартират да назовават Олимп " небасната корав ". Това евентуално се дължи на измененията в визиите на античните нации за структурата на околния свят - да вземем за пример, античните гърци вярвали, че горният пласт на небето (емпирей) е изпълнен с огън и не е подобаващ за живота на боговете.

Според митовете Зевс ръководи на Олимп, седейки на първокласен златен престол – по-късно очертанията му са открити на върха Стефани, наподобяващ облегалката на стол. Единадесет богове живеели до Зевс - всички като се изключи Посейдон (дворецът му е под вода), Хадес и Персефона (управляват в подземния свят). Олимпийските богове се радвали на безоблачното време, ядеби амброзия (легендарна храна, която дава младост и безсмъртие) и решавали ориста на хората.

За античните гърци Олимп е бил най-важният набожен център. В подножието на планините се правили жертвоприношения, а на долните равнища археолозите разкопават руините на свещени здания.

Изкачването до върха било рисково. Веднъж арогантният смъртен Белерофон се опитал да доближи божествения връх. Той оседлал крилатия кон Пегас, само че не можал да стигне до задачата - пегасът, изпратен от Зевс, уплашил Пегас, Белерофонт паднал и умрял.

Християните направиха Олимп своя реликва. По време на войните в планинитe се крият партизани.

Хората се страхували да се заселят до боговете, тъй че до Олимп има единствено един относително огромен град - Дион. Той е бил културният и набожен център на Древна Македония - отсам Александър Велики, който се е считал за потомък на Зевс, потегля на известния източен поход.

От 5-ти до 2-ри век пр.н.е в Дион се организира деветдневен празник на Зевс Олимпия, на който жителите и гостите на града се състезавали в разнообразни спортни дисциплини – дребна олимпиада. По време на разкопките на Дион, археолозите откриват антични термини, храма на Зевс, светилищата на Деметра и Изида, вилата на Дионис и даже древен спектакъл.

С появяването на християнството езическите религиозни места почнали бързо да се унищожават и доста ритуали били строго неразрешени. Последователите на новата религия се отнасяли извънредно неделикатно към наследството на остарялата – да вземем за пример при разкопките на Дион археолозите разкрили антична скулптура на Хера, която била употребена за ремонт на стената.

Християните обачее не подцениха свещената роля на Олимп - скоро по билото израснаха манастири и църкви. Най-известни са манастирът Свети Дионисий, издигнат на 820 метра надморска височина, и манастирът Света Троица, издигнат 200 метра по-високо.



Манастирът " Света Троица " е на 1020 метра надморска височина

Около Олимп се появяват и дребни селца, които не са докосвани от непознати нашественици. Дори османските турци, които основават барутно оборудване в Партенона, назовават ​​легендарната планинска верига „ домът на небесните “ (от думите „ небе “ и „ живей “). Скоро Олимп се трансформира в главната база на клефтите - въоръжени формирования, които се борят против османското държавно управление.

По време на Втората международна война домът на античните богове още веднъж се трансформира в център на съпротивата. През 1941 година гърците водят тежка борба с нацистите в подножието на Олимп, дружно със съдружниците си от Австралия и Нова Зеландия, а по време на окупацията партизаните се крият там.

Олимп е изкачен за първи път от гръцки ловджия. Сега тук почиват скиори и рискови спортисти.

След Гражданската война от 1949 година гръцките села обедняват и хората стартират всеобщо да се местят в огромните градове. Планинските селища наоколо до планината Олимп бързо се изпразват и от този момент именитият било притегля единствено туристи и запалянковци на рискови спортове.

През 1913 година швейцарският фотограф Фредерик Боасон и неговият съотечественик публицист Даниел Боу-Бови са първите, които доближават най-високата точка на планината Олимп. Цялата популярност обаче отива при техния лидер Христос Какалос – точно той прави последната крачка към върха.

Какалос е бил ловджия на планински кози и след доста нанагорнище неведнъж покорява Олимп. Последният път, когато Христос се е издигнал до най-високата точка, е през 1972 година, когато е на 92 години.

Първоначално олимпийският връх носи името Венизелос – в чест на тогавашния министър-председател на Гърция Елефтериос Венизелос. По-късно обаче е преименуван на Митика, което на гръцки значи " нос ". В момента съвсем всеки може да го изкачи без особено съоръжение - алпинистите приписват изкачването на Олимп към най-лесната категория.

Сега 95% от популацията на Гърция е православно, само че Олимп към момента притегля хора, които изповядват античната религия. През втората половина на 20-ти век придвижването „ Религията на 12-те богове “ стартира да се популяризира в Гърция, стотици почитатели на което постоянно се събират покрай планинската верига за разнообразни езически празници.

През 1938 година връх Олимп е разгласен за народен резерват, а през 1981 година ЮНЕСКО го взема под протекция. Природата на планинската верига е извънредно богата - има повече от 1700 типа растения, от които 138 са редки, а повече от 20 са ендемични (те могат да бъдат открити единствено тук).

Преди доста епохи покрайнините на Олимп са били единственото местообитание на европейския лъв, само че с течение на времето типът е бил изцяло погубен от бракониери и гладиатори - хищниците са били всеобщо уловени. Незаконният лов към момента е огромен проблем - в този момент орлите и лешоядите са застрашени.



В подножието на планината Олимп има единствено един град - Литохорон с население от 7 хиляди души.

Градът има най-малко туристическа инфраструктура и е цялостен с военни, защото наоколо има база на гръцката войска. Най-често пътешествениците отиват в планините от Солун, който се намира на 100 км от именитото място.

От януари на Олимп работи ски база с 4 лифта, всеки от които носи името на античен господ – Зевс, Хера, Афродита и Хермес. Любителите на мощни чувства посещават билото за рафтинг и каньонинг (тук се организира международното първенство).

Дори астронавтите се възхищават на Олимп – липсващ вулкан на Марс е кръстен на гръцкия масив. Височината му е 27 км - това е най-високата точка в Слънчевата система.

На върха на Олимп има баскетболен панер. Миналата година маратонец качи тук парализирано момиче.

Олимп единствено индиректно повлиява върху историята на Олимпийските игри. Всъщност грандиозният състезателен фестивал е фиктивен в Олимпия, регион на полуостров Пелопонес, ситуиран на повече от 500 км от билото.

Състезанията били отдадени на Зевс, а спечелилите благодарили на боговете, които съгласно митовете живеели на Олимп. Олимпийците обаче не са правили някакви специфични ритуали, свързани с планините. С течение на времето сходни обичаи също не се появиха - да вземем за пример щафетата на олимпийския факел стартира в Олимпия и не минава през жилището на боговете.



Въпреки това, Олимп към момента притегля вниманието на представители на огромния спорт. През 2019 година Nike конфигурира баскетболен панер, отдаден на гръцкия нападател на Милуоки Янис Адетокунмпо, откакто беше разгласен за MVP на НБА за сезон 2018/19.

Кошът беше качен с хеликоптер, като в монтажа му и снимането на възпоменателния клип участваха минимум 10 души. Талото е украсено с надпис, който загатва за сложния път на Янис от бедните квартали на Атина до короната на баскетболния свят: „ Може би ориста ви е да започнете от дъното. Мечтите могат да ви отведат до върха. "



Олимп е прочут на мнозина от детството с помощта на карикатурата за Херкулес.

А през октомври 2020 година Олимп за първи път беше превзет от човек, който не може да върви. Студентката Елефтерия Тосиу е била прикована към инвалидна количка от детството си, само че постоянно е желала да бъде на върха на именития масив.

Маратонецът Мариос Янаку оказа помощ за сбъдването на фантазията. Момичето беше сложено в специфична раница на гърба на спортиста, а три часа по-късно Тосиу беше на Митика.



„ Преди това направих 50 изкачвания на връх Олимп, само че 51-ият път беше най-важният за мен. Всичките ми медали и награди бледнеят спрямо това достижение “, сподели Янаку след спускането.
Свързани вести Светът е Олимпиада! Олимпийско: Без черен пипер и дафинов лист в менюто от 700 ястия Пекин 2022: Трамплин на покрива на леярна, писта в дефилето, замък от "Форест Гъмп "
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР