„Политико“: Зеленият обяд в ЕС ще струва пари
Около 50 района в 18 страни от Европейски Съюз, измежду които и два в България, биха могли да получат финансова поддръжка по фонда, чиято цел е да помогне за превъзмогване на отрицателния резултат от декарбонизацията.
Европейската комисия желае всички страни от Европейски Съюз да бъдат на борда на новия ѝ Фонд за обективен преход посредством необятно разпространение на паричните средства, само че по този метод рискува да отчужди най-големите съперници на политиката в региона на климата, написа в разбор " Политико ", преведен от БГНЕС. Ето какво гласи още той:
Това поражда опасения измежду някои от по-бедните и по-зависими от въглища страни на блока, че парите ще постъпят и в по-богатите членки на Европейски Съюз. Плановете изброяват Германия като страната с втория по величина брой отговарящи на изискванията райони след Полша.
Проектопредложението, което сега се разисква в границите на Комисията, би трябвало да бъде оповестено на 11 декември, дружно с политическо известие по отношение на Европейската Зелена договорка, преди срещата на върха на водачите на Европейски Съюз, в чийто дневен ред е бъдещата цел на блока - климатът.
Полша, Унгария и Чешката република се съпротивляват на апела за приемане на цел за понижаване на излъчванията на парникови газове до чистата нула доникъде на века - от боязън, че това ще навреди на техните стопански системи. Времето на предлагането за временен фонд има за цел да подкрепи тяхната поддръжка.
Първоначално фондът беше препоръчан от Европейския парламент като метод да се предложи поддръжка за най-зависимите от въглища райони на блока за последователното унищожаване на горивата, нещо, което страните са под напън да реализират, защото Европейски Съюз стяга своите климатични цели.
Средства за всички
Започващата работа комисия се зае с концепцията, само че разшири предлагания обсег оттатък въглищата. Председателят Урсула фон дер Лайен съобщи, че „ би трябвало да се предложи самостоятелна поддръжка за най-засегнатите, да вземем за пример за тези в индустриални, въглищни и енергоемки райони “.
Проектът от октомври изброява три критерия за районите, които могат да се класират за фонда: данните за заетостта във въгледобива и лигнитните въглища; интензитет на въглерод " над [X] пъти над междинното за Европейски Съюз " (предложението не прецизира какъв брой пъти); и производството на торф „ над [X] пъти над междинното за Европейски Съюз
Според предлагането до 50 района ще дават отговор на изискванията в 18 страни от Европейски Съюз по първите два критерия: 10 в Полша, осем в Германия, шест в Испания, пет в Гърция, четири в Италия, по два в България, Чехия, Румъния и Словакия и по един в Белгия, Хърватия, Кипър, Естония, Унгария, Холандия, Португалия, Словения и даже островът в Индийски океан Ла Реюнион в задграничните територии на Франция.
Ако се употребява и третият аршин, ирландските и финландските райони евентуално също ще бъдат допустими за финансиране.
Комисията признава в проектопредложението, че огромният брой участващи райони би могъл да обезпечи необятна поддръжка за предлагането в Съвета, като в същото време покачва риска от разводняване на ресурсите и задачата на фонда.
Всъщност предлагането е малко евентуално да удовлетвори Полша, която се аргументира фондът да даде приоритет на районите с въглища. Полша е място на половината от въгледобива в Европейски Съюз и на електрическата енергия от въглища и ще понесе най-големите загуби на работни места, защото горивото последователно излиза от приложимост, сочи изследването на Комисията.
Други страни, изложени на риск от загуба на работни места, като Чехия, Румъния, България и Гърция, евентуално ще споделят терзанията на Варшава.
Фондът ще бъде финансиран от бъдещия бюджет на блока, както по-рано заяви " Политико “, като 5 милиарда евро ще дойдат от към този момент разпределени кохезионни фондове и още 5 милиарда евро ще бъдат изтеглени от други бюджетни потоци или ще са ново финансиране.
Комисията се надява спомагателни 5 милиарда евро съфинансиране да бъдат обезпечени от страните от ЕС; до момента в който 500 милиона евро от средствата на Европейски Съюз ще бъдат употребявани за набиране на 1,5 милиарда евро гаранция от Европейската капиталова банка и привличане на до 20 милиарда евро частен капитал.
Въз основа на тези спекулативни множители, общото налично количество тогава би било 35 милиарда евро, съгласно предлагането.
Пари, пари…
Комисията ще би трябвало да отпусне пари от Фонда за обективен преход на допустимите страни от Европейски Съюз. Според предлагането националните държавни управления биха могли да избират кой от районите, които дават отговор на изискванията, те желаят да поддържат.
Независимо от това, препоръчаната скица за финансиране може да провокира опасения измежду районите, които към този момент са изправени пред обилни съкращения на кохезионното финансиране. Предложението би обвързало част от финансирането, даже заради отдръпването на Англия и тласъкът да се изразходват повече пари за области като проучвания, нововъведения и миграция. Те основават риска финансирането за районно развиване да стане по-ограничено през идващите години.
В своя проект за бюджета на Европейски Съюз за 2021-2027 година комисията предложи политиката на доближаване, която има за цел да понижи разликите в границите на блока, да бъде понижена от 34 % в настоящия бюджет (когато се пресмята за ЕС-27) на 29,1 %. Политиката на доближаване включва Европейския фонд за районно развиване, Кохезиоения фонд и Европейски обществен фонд - с отпуснати средства, основани значително на икономическото развиване.
Поради бързия стопански напредък в Централна Европа през последните години, според актуалното предложение на Комисията Полша, Чехия, Унгария и Естония ще изгубят съвсем една четвърт от кохезионните си средства. Германия е изправена пред понижение с към 20 %, до момента в който други, в това число Румъния, България, Гърция, Италия и Испания, ще отбележат по-скромно нарастване на средствата за тях.
„ Ако [бюджетът на ЕС] стане по-зелен, ще е един [бюджет на ЕС], който се насочва на запад, а това е недопустимо “, сподели пред „ Политико “ Паскал Канфин, френски евродепутат и ръководител на комисията по околна среда.
„ Трябва да намерим механизъм, който да подсигурява, че когато ставаме по-зелени, за ОСП [Общата селскостопанска политика], за политиката на доближаване и по този начин нататък, ще имаме резултат на блокиране, който подсигурява, че няма неправдив разпределителен или районен резултат. Това би било двойна болежка за Унгария, за Полша, за Чехия и по този начин нататък “, сподели той.
Европейската комисия желае всички страни от Европейски Съюз да бъдат на борда на новия ѝ Фонд за обективен преход посредством необятно разпространение на паричните средства, само че по този метод рискува да отчужди най-големите съперници на политиката в региона на климата, написа в разбор " Политико ", преведен от БГНЕС. Ето какво гласи още той:
Това поражда опасения измежду някои от по-бедните и по-зависими от въглища страни на блока, че парите ще постъпят и в по-богатите членки на Европейски Съюз. Плановете изброяват Германия като страната с втория по величина брой отговарящи на изискванията райони след Полша.
Проектопредложението, което сега се разисква в границите на Комисията, би трябвало да бъде оповестено на 11 декември, дружно с политическо известие по отношение на Европейската Зелена договорка, преди срещата на върха на водачите на Европейски Съюз, в чийто дневен ред е бъдещата цел на блока - климатът.
Полша, Унгария и Чешката република се съпротивляват на апела за приемане на цел за понижаване на излъчванията на парникови газове до чистата нула доникъде на века - от боязън, че това ще навреди на техните стопански системи. Времето на предлагането за временен фонд има за цел да подкрепи тяхната поддръжка.
Първоначално фондът беше препоръчан от Европейския парламент като метод да се предложи поддръжка за най-зависимите от въглища райони на блока за последователното унищожаване на горивата, нещо, което страните са под напън да реализират, защото Европейски Съюз стяга своите климатични цели.
Средства за всички
Започващата работа комисия се зае с концепцията, само че разшири предлагания обсег оттатък въглищата. Председателят Урсула фон дер Лайен съобщи, че „ би трябвало да се предложи самостоятелна поддръжка за най-засегнатите, да вземем за пример за тези в индустриални, въглищни и енергоемки райони “.
Проектът от октомври изброява три критерия за районите, които могат да се класират за фонда: данните за заетостта във въгледобива и лигнитните въглища; интензитет на въглерод " над [X] пъти над междинното за Европейски Съюз " (предложението не прецизира какъв брой пъти); и производството на торф „ над [X] пъти над междинното за Европейски Съюз
Според предлагането до 50 района ще дават отговор на изискванията в 18 страни от Европейски Съюз по първите два критерия: 10 в Полша, осем в Германия, шест в Испания, пет в Гърция, четири в Италия, по два в България, Чехия, Румъния и Словакия и по един в Белгия, Хърватия, Кипър, Естония, Унгария, Холандия, Португалия, Словения и даже островът в Индийски океан Ла Реюнион в задграничните територии на Франция.
Ако се употребява и третият аршин, ирландските и финландските райони евентуално също ще бъдат допустими за финансиране.
Комисията признава в проектопредложението, че огромният брой участващи райони би могъл да обезпечи необятна поддръжка за предлагането в Съвета, като в същото време покачва риска от разводняване на ресурсите и задачата на фонда.
Всъщност предлагането е малко евентуално да удовлетвори Полша, която се аргументира фондът да даде приоритет на районите с въглища. Полша е място на половината от въгледобива в Европейски Съюз и на електрическата енергия от въглища и ще понесе най-големите загуби на работни места, защото горивото последователно излиза от приложимост, сочи изследването на Комисията.
Други страни, изложени на риск от загуба на работни места, като Чехия, Румъния, България и Гърция, евентуално ще споделят терзанията на Варшава.
Фондът ще бъде финансиран от бъдещия бюджет на блока, както по-рано заяви " Политико “, като 5 милиарда евро ще дойдат от към този момент разпределени кохезионни фондове и още 5 милиарда евро ще бъдат изтеглени от други бюджетни потоци или ще са ново финансиране.
Комисията се надява спомагателни 5 милиарда евро съфинансиране да бъдат обезпечени от страните от ЕС; до момента в който 500 милиона евро от средствата на Европейски Съюз ще бъдат употребявани за набиране на 1,5 милиарда евро гаранция от Европейската капиталова банка и привличане на до 20 милиарда евро частен капитал.
Въз основа на тези спекулативни множители, общото налично количество тогава би било 35 милиарда евро, съгласно предлагането.
Пари, пари…
Комисията ще би трябвало да отпусне пари от Фонда за обективен преход на допустимите страни от Европейски Съюз. Според предлагането националните държавни управления биха могли да избират кой от районите, които дават отговор на изискванията, те желаят да поддържат.
Независимо от това, препоръчаната скица за финансиране може да провокира опасения измежду районите, които към този момент са изправени пред обилни съкращения на кохезионното финансиране. Предложението би обвързало част от финансирането, даже заради отдръпването на Англия и тласъкът да се изразходват повече пари за области като проучвания, нововъведения и миграция. Те основават риска финансирането за районно развиване да стане по-ограничено през идващите години.
В своя проект за бюджета на Европейски Съюз за 2021-2027 година комисията предложи политиката на доближаване, която има за цел да понижи разликите в границите на блока, да бъде понижена от 34 % в настоящия бюджет (когато се пресмята за ЕС-27) на 29,1 %. Политиката на доближаване включва Европейския фонд за районно развиване, Кохезиоения фонд и Европейски обществен фонд - с отпуснати средства, основани значително на икономическото развиване.
Поради бързия стопански напредък в Централна Европа през последните години, според актуалното предложение на Комисията Полша, Чехия, Унгария и Естония ще изгубят съвсем една четвърт от кохезионните си средства. Германия е изправена пред понижение с към 20 %, до момента в който други, в това число Румъния, България, Гърция, Италия и Испания, ще отбележат по-скромно нарастване на средствата за тях.
„ Ако [бюджетът на ЕС] стане по-зелен, ще е един [бюджет на ЕС], който се насочва на запад, а това е недопустимо “, сподели пред „ Политико “ Паскал Канфин, френски евродепутат и ръководител на комисията по околна среда.
„ Трябва да намерим механизъм, който да подсигурява, че когато ставаме по-зелени, за ОСП [Общата селскостопанска политика], за политиката на доближаване и по този начин нататък, ще имаме резултат на блокиране, който подсигурява, че няма неправдив разпределителен или районен резултат. Това би било двойна болежка за Унгария, за Полша, за Чехия и по този начин нататък “, сподели той.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ