Стотици ценни имоти изчезват всяка година
Около 400 недвижими културни полезности изчезват необратимо всяка година и процесът се форсира. Държавата отхвърля да опазва недвижимото културно завещание, заяви шефът на НИНКН арх. Петър Петров.
Екипът на института даде конференция, на която настоя за незабавни промени в закона за културното завещание и в структурата на НИНКН, с цел да спре унищожаването на скъпи мостри, създавани в продължение на 6,5 хилядолетия на територията на България. „ Няма национална тактика за опазването на недвижимото културно завещание. Затова законът е комплициран и неупотребим и по тази причина културното благосъстояние на страната е в спешно положение. На този декор НИНКН е редовно обезкървяван от дълги години, редуциран до администрация с отнети функционалности на научно-изследователски институт, без опция да учи и да основава правила за запазване “, сподели арх. Петров.
Предложенията за тези промени са изпратени на Министерството на културата още през декември 2021 година Няма поддръжка, няма дейности.
Без незабавни дейности незабавно, в този момент, тази седмица, без съответни решения и стъпки, тази година още веднъж ще бъде пропусната, а евентуално и идната. Защото измененията в закона и подготовката за актуализацията на листата изискват няколко месеца работа.
„ Недвижимото културно завещание притегля вниманието на медиите, когато една къща се срути или бъде съборена. Но губим освен постройката, а средата, в която живеем. Средата на съсипия унищожава обществото ", разяснява архитектът.
По думите му неналичието на правила основава корупционна среда, още повече, че археологическото и архитектурното завещание е концентрирано в градските центрове, където ползата на вложителите е максимален. В НИНКН има към 1100 преписки за установяване на режими на запазване. Всеки от тези обекти би трябвало да бъде изследван и едвам тогава специалистите могат да кажат каква интервенция е позволена. Върху института се оказва напън в това число посредством полицията – сега има подобен случай по тъжба за закъснение на процедурите. А те се забавят, тъй като НИНКН няма задоволително човешки потенциал - специалистите са едвам 14, трима от тях в развой на образование.
Непосредствено преди конференцията на НИНКН Министерството на културата заяви, че е нараснало заплатите на чиновниците на института със приблизително 30% и че „ се бори да реализира оптимални резултати с наличния потенциал “. За НИНКН това е чакана от 7 година вест, защото до момента специалистите бяха с най-ниските заплати в системата. Експертите с научни степени не получават в допълнение заплащане за това. С 14 специалисти актуализацията на листата със 39 120 недвижими културни полезности, които още нямат режими и граници на запазване, ще продължи 180 година
Екипът на института даде конференция, на която настоя за незабавни промени в закона за културното завещание и в структурата на НИНКН, с цел да спре унищожаването на скъпи мостри, създавани в продължение на 6,5 хилядолетия на територията на България. „ Няма национална тактика за опазването на недвижимото културно завещание. Затова законът е комплициран и неупотребим и по тази причина културното благосъстояние на страната е в спешно положение. На този декор НИНКН е редовно обезкървяван от дълги години, редуциран до администрация с отнети функционалности на научно-изследователски институт, без опция да учи и да основава правила за запазване “, сподели арх. Петров.
Предложенията за тези промени са изпратени на Министерството на културата още през декември 2021 година Няма поддръжка, няма дейности.
Без незабавни дейности незабавно, в този момент, тази седмица, без съответни решения и стъпки, тази година още веднъж ще бъде пропусната, а евентуално и идната. Защото измененията в закона и подготовката за актуализацията на листата изискват няколко месеца работа.
„ Недвижимото културно завещание притегля вниманието на медиите, когато една къща се срути или бъде съборена. Но губим освен постройката, а средата, в която живеем. Средата на съсипия унищожава обществото ", разяснява архитектът.
По думите му неналичието на правила основава корупционна среда, още повече, че археологическото и архитектурното завещание е концентрирано в градските центрове, където ползата на вложителите е максимален. В НИНКН има към 1100 преписки за установяване на режими на запазване. Всеки от тези обекти би трябвало да бъде изследван и едвам тогава специалистите могат да кажат каква интервенция е позволена. Върху института се оказва напън в това число посредством полицията – сега има подобен случай по тъжба за закъснение на процедурите. А те се забавят, тъй като НИНКН няма задоволително човешки потенциал - специалистите са едвам 14, трима от тях в развой на образование.
Непосредствено преди конференцията на НИНКН Министерството на културата заяви, че е нараснало заплатите на чиновниците на института със приблизително 30% и че „ се бори да реализира оптимални резултати с наличния потенциал “. За НИНКН това е чакана от 7 година вест, защото до момента специалистите бяха с най-ниските заплати в системата. Експертите с научни степени не получават в допълнение заплащане за това. С 14 специалисти актуализацията на листата със 39 120 недвижими културни полезности, които още нямат режими и граници на запазване, ще продължи 180 година
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ