Мистериозен феномен вероятно кара Атлантическия океан да нараства постоянно
Океаните не са толкоз идентични, колкото евентуално допускате. Учените да вземем за пример пресметнаха, че Атлантическият се уголемява с няколко сантиметра годишно, до момента в който в същото време Тихият се смалява.
Въпросните промени се дължат на придвижванията на земните теконски плочи – тези под двете Америки се отделят от тези под Европа и Африка.
Тези дълбоки геофизични сили, лежащи в основата на епичния феномен, към момента са забулени в огромна доза тайнственост. Учените обаче разпознаха една от водещите аргументи, които способстват за протичащото се.
Сега ново изследване демонстрира, че средноокеанските хребети – планински обединения, които се появяват по морското дъно сред теконските плочи – евентуално вземат участие доста по-активно в преместването на материал сред горната и долната тога под земната кора, в сравнение с предполагахме до момента.
Разположението на 39-те сеизмометъра. Източник: Саутхемптънския университет.
„ Като цяло за места на трансфер се считат потъващите плочи и издигащите се мантийни струи (плюмове), до момента в който средноокеанските хребети – не чак толкоз “, споделя ръководителят на екипа сеизмологът Матю Агиус от Саутхемптънския университет във Англия. Измерванията на тези тесни места обаче се оказват същинско предизвикателство.
За да запълнят тези празнини в познанията ни по въпроса, учените прибягват до услугите на цяла флота от 39 сеизмометъра по дъното на Атлантическия океан. Тяхната цел е да запишат сеизмичните придвижвания под Средноатлантическия било – границата, отделяща двете Америки от Европа и Африка.
Сеизмичните данни, записани по време на опита, наблюдават потока от материал в преходната зона на мантията, която се намира сред горната и долната. По този метод екипът съумява да добие по-ясна визия за прехвърлянето на материал на дълбочини до 660 км под повърхността.
Резултатите демонстрират, че апвелинга на химически материал не се лимитира до плитчините на Средноатлантическия било. Той се следи до най-дълбоките лимити на преходната зона на мантията. Това значи, че материал от долната тога се повишава нагоре.
„ Наблюденията демонстрират, че прехвърлянето на материал от долната към горната тога – нещо, което се случва или непрекъснато, или на интервали – има връзка със Средноатлантическия било “, пишат откривателите.
„ Като се има поради дължината и дълголетието на средноокеанската хребетна система това значи, че тази конвекция в мантията евентуално е доминира доста повече, в сравнение с предполагахме до момента.
Въпреки че към този момент знаем, че средноокеанските хребети способстват за така наречен спрединг на океанското дъно - развой на формиране на нов океански вид земна кора – новите открития демонстрират, че като цяло процесите, които имат роля в това, се следят доста по-дълбоко в Земята, в сравнение с посочваха досегашните измервания. Те биха могли да се случат даже и тук-там по морското дъно, които не се характеризират с райони с отявлена субдукция - развой, при който една тектонска плоча се подпъхва (субдуцира) под друга.
Изследването е оповестено в Nature.
