Жена ми ме изостави в най-трудния момент
Ожених се много рано. Знам, че мъжете, за разлика от дамите, не бързат. Бях единствено на 22 години.
Не ни доближиха пари. И двамата не сме от богати фамилии, тъй че трябваше да работим доста. Налагаше ми се да работя на две места. Помагах с каквото можех на жена ми. Понякога се разхождах по 2-3 часа с щерка си. Жена ми също правеше всичко по силите. Готвеше, чистеше, грижеше се за дома за което съм й признателен.
Но след няколко години и двамата се изморихме от рутината. А проблемите единствено се усилиха. Изтеглихме заем и купихме апартамент. Жена ми стартира да мисли, че укривам пари от нея, отиде при гадателка и тя й сподели, че имам държанка и разходвам пари по нея. Тя подвигна скандал и ме помоли да си потегли, пробвах се да я успокоя. Но не се получи.
Разделихме се за много време. Жена ми предложи да се съберем. Съгласих се, тъй като ми липсваше щерка ми.
Изведнъж шансът ми се усмихна. Получих високо платена работа.
Направихме ремонт на жилището, заминахме на отмора. Но тези моменти ни сближиха.
И тогава всичко още веднъж се разпадна.
В продължение на 10 години давах всичко от себе си, с цел да осигуря всичко належащо за девойките. Винаги съм бил гальовен и деликатен с жена ми, само че тя в никакъв случай не прояви деликатност към мен.
Последният ми план беше доста рентабилен. Жена ми изиска да бъда повече време у дома, само че аз й обясних, че ще печеля доста пари и по-късно можем да бъдем дружно.
Бях доста раздразнителен и уплашен и получих инсулт на 30 години. Свалих 25 кг. Майка ми беше с мен в болничното заведение, а жена ми идваше по един час всеки ден.
Лекарите не дадоха обещание нищо положително. Исках да отида на санаториум, а жена ми искаше на море.
Тя отпътува с щерка ни и майка си на морето, а аз отидох при родителите си, тъй като не желаех да оставам самичък.
Минаха три месеца и жена ми сподели, че не ме обича към този момент. Помолих я да намерения добре.
Минаха още шест месеца, като през това време претърпях няколко интервенции. Тогава попаднах на кореспонденцията на жена ми с мъж, в която тя му признава възприятията си, само че той я отхвърля. Скарахме се и аз си потеглих. Оставих всичко на щерка ми.
Бившата ми жена си откри различен мъж. Аз пребивавам самичък. Опитвам се да се възстановя. Много е мъчно, само че няма да се откажа.
Вижте още: Спрях да поддържам връзка с вуйна ми и сина й
Въпреки че не поддържаме връзка, към момента слушам упреци от фамилията на жена ми, че в никакъв случай не съм я обичал, не съм я подкрепял, употребявал съм я и така нататък
На сватбата тя се закле да бъде с мен и в тъга, и в наслада. Но не извърши обещанията си към мен. Рано или късно всичко се връща.
Какво мислите за тази история?
