даде специално интервю за сайта на Българския футболен съюз. В

даде особено изявление за уеб страницата на Българския футболен съюз. В него експертът приказва за идния си дебют против Хърватия на 3-и март, за наученото от мачовете с Лион и Барселона в UEFA Women’s Champions League и за това кои положителни практики на интернационално равнище би приложил у нас.

Г-н Петков, остава тъкмо месец до формалния Ви дебют отпред на женския народен тим на България. Изключително алегорично той ще бъде навръх 3-и март, Деня на националния празник, против Хърватия на стадион “Александър Шаламанов” на старта на международните квалификации в Лига C на Зона Европа. Какво следва оттук насетне за Вас и екипа Ви в този месец?

- Предстои ни много работа. В щаба ми като помощник-треньор влиза Валентина Господинова, анализатор ще бъде Велизар Христов, Илиян Митрев ще се грижи за кондиционната подготовка, Петко Петков ще бъде треньор на вратарите, а лекар на отбора е Стамен Илиев. Както казахте, първият ни мач е против Хърватия – и то тъкмо в Деня на националния ни празник. Изключително сериозен дуел и противник. Аз самият добре познавам хърватската селекция и съм много изумен, че сега е в Лига C – най-вероятно вследствие на непостоянно показване в предходни квалификации. Държа да подчертая обаче, че тимът на Хърватия е доста мощен, съвсем всички негови състезателки играят в Германия и Австрия – все елитни шампионати. След това ни следва и среща с Гибралтар, само че сега главният ни фокус е мачът с Хърватия. Играем на Националния празник на България и желаеме да се представим оптимално добре. Това, върху което сме се концентрирали в този момент, е един лист, включващ 50-55 футболистки, чието показване следим. През уикенда наблюдавахме онлайн в Балчик контролата сред женския тим на Лудогорец и румънския Фарул Констанца, където има и две български футболистки - Николета Бойчева и Димитра Иванова. Видяхме доста качествени осъществявания на терена. През тази седмица Лудогорец ще се изправи и против Рапид Букурещ; съставът на НСА също ще има мач. В непрекъснат контакт сме и с девойките, които играят в чужбина - те изпращат видеа от своите дуели, тези фрагменти се проучват обширно, с цел да може до 9-и февруари да определим листата с 23 състезателки, които на 26-и да стартират подготовка за старта на квалификациите.

Споменахте към този момент тимовете на Хърватия и Гибралтар – с изключение на тях, в групата на България е и Косово. С какви упования влизате в тази квалификационна акция?

- Що се отнася до равнището на нашия тим, аз считам, че България разполага с доста добър капацитет. Може би на отбора липсва неизменност в представянето. Виждаме, че през последните години съставът е изиграл някои доста положителни мачове и някои не чак толкоз сполучливи. Затова и в този момент се опитваме да получим допустимо най-вече информация за моментното положение на състезателките, чието показване следим. Когато се съберем на лагера, към този момент ще имаме опция и да работим дружно. Но това не значи, че 23-те девойки, които получат повиквателни за дебютния лагер, ще бъдат викани само те в хода на квалификациите. Постоянно ще следим представянето и моментното положение на футболистките, с цел да разчитаме на тези в най-хубава форма. Има доста надарени млади девойки. В състава на НСА, да вземем за пример, има момиче, което е родено през 2010 година и разполага с огромен капацитет. Този народен тим има бъдеще, само че би трябвало да се работи, несъмнено, доста сложно – по тази причина и желаеме да изградим тясно съдействие с клубовете, с техните треньори. За да може да се усъвършенства и цялостното качество на шампионата.

Нека поговорим повече и за Вашата кариера - имате над 20 години опит в женския футбол, огромна част от професионалния Ви път минава в Казахстан, където печелите 11 трофеи. Бихте ли ни разказали малко повече за престоя си там? И какъв брой решаваща е ролята на страната в развиването на женския футбол?

- По подигравка на ориста съм натрупал опита си напълно в чужбина - в този момент за първи път ще работя в България. Както споменахте, доста сериозен интервал от кариерата ми съм прекарал в Казахстан - от 2012 до 2021 година, по-късно две години бях в Литва, а през 2024 година се завърнах в Казахстан. Там главно работих в един клубен тим - БИИК-Казигурт, за който самоуверено мога да кажа, че започнахме да го градим напряко от нулата. В интервала 2012-2016 година бях отпред на женския народен тим на Казахстан, по-късно имам още един престой там - през 2021-2022 година Даже по време на първия ми престой имам мачове против България – тогава част от девойките, които в този момент към този момент са треньорки, още бяха състезателки - и Валя Господинова, и Силвия Радойска.

Що се отнася до Казахстан, там приказваме за малко по-различна футболна конструкция. Почти всички тимове са държавни, едвам през последната година някои от тях започнаха да се приватизират и да навлизат частни вложители, само че като цяло постоянно има и държавно присъединяване. Това е и повода да е малко по-структурирано шампионата, има средства, заделени от страната, които се влагат единствено за женски футбол. Аз самият взех присъединяване в създаването на тактиката за развиването на локалния женски шампионат, в който играят 14 тима, а надлежно всички елитни мъжки клубове са задължени да имат и собствен женски състав. Това е и един от критериите при лицензирането на клубовете. Но тук приказваме за един 8-годишен развой – като се стартира от наложително наличие в школите на девойки до 17 година, след това на такива до 19 година След това към този момент влезе в действие и правилото да имат наложително внушителен женски тим. Подобни планове не стават от през днешния ден за на следващия ден, би трябвало да се развиват редовно и поетапно.

Като стана дума за професионалния Ви път, имате богат опит и в най-престижния клубен шампионат в женския футбол – UEFA Women’s Champions League, където записвате победа не над кого да е, а над Барселона. Това ли е най-ценният триумф в кариерата Ви?

- Да, може и по този начин да го определим. Но пък да не забравяме, че с тима на Звезда от Русия стигнахме през март 2011 година до четвъртфинал в Шампионската лига, където се изправихме против бъдещия притежател на трофея Лион. Тогава в първия мач вкъщи завършихме наедно 0:0, а на реванша отстъпихме с минималното 0:1. Целия този опит, добит от Шампионската лига тогава, съумях да го приложа след това в Казахстан. Там започнах през 2012 година и през 2016 година за първи път достигнахме до осминафиналите на Шампионската лига, след това 2017-а отново, а през 2018-а победихме Барселона с 3:1 у дома. На реванша при резултат 1:0 в интерес на домакините успяхме да отбележим изравнителен гол, само че той бе анулиран поради несъществуваща засада. Но какво да се прави – в последна сметка Барселона завоюва с 3:0 и продължи напред. Следващата година също беше доста сполучлива, тъй като успяхме да отстраним Андерлехт.

Съвсем неотдавна БФС организира първия по рода си селекционен камп в Съединени американски щати. Вие самият имате опит с футбола оттатък Океана, а всички ние знаем, че женският футбол там е извънредно развъртян. Какво Ви направи най-силно усещане в американската футболна екосистема?

- Да ви кажа, не е единствено женският футбол - всеки спорт там е извънредно развъртян, тъй като се стартира още от междинните учебни заведения. Всяко едно от тях има страхотна инфраструктура и спортна база. Почти всяко приблизително учебно заведение разполага със собствен личен стадион и лекоатлетическа писта – там се организират футболните срещи, мачове по американски футбол, лекоатлетически надпревари... Преди няколко дни имах опцията да беседвам с Яна Йорданова, която сега учи в Съединени американски щати. И тя ми описа тъкмо това – университетът разполага със страхотна база. Отделно, там има изключителна повсеместност – сред 6 и 8 млн. девойки в Америка играят футбол. Сами разбирате, че това дава опция за голям избор. И по този начин от количеството се стига до качеството, като се селектират най-хубавите гении. Аз самият съм живял в Чикаго, където сами знаете, че има доста огромна българска общественост. И съм уверен, че има девойки, които упражняват футбол, тъй че е значимо да следим и тяхното развиване. Но не става дума даже единствено за Съединени американски щати – из цяла Европа има към този момент доста български фамилии, чиито деца са родени и израснали в чужбина, които се занимават с футбол. Ето, да вземем за пример, в девическия тим до 17 година се викат 5-6 девойки, които са родени в чужбина или пък доста дребни са отпътували със фамилиите си. Такива девойки би трябвало да се разпознават доста бързо, с цел да може да ги убедим да играят за България. Защото го има и противоположния образец – с едно момиче на име Марина Георгиева, която сега е съществена състезателка на австрийския народен тим. С доста положителните си изяви за състава на Санкт Пьолтен тя притегли бързо вниманието на локалната федерация и се състезава за тях.

И за край – поради извънредно солидния Ви интернационален опит, който Ви е разрешил да се запознаете от близко с разнообразни футболни култури и системи, кое бихте желали да приложите в България във връзка с развиването на женския футбол?

- Аз персонално бих приложил част от опита ми, насъбран в Казахстан. С дейното присъединяване на локалното Министерство на образованието там се сътвори една девическа футболна лига в един район на страната, в който има към 400 учебни заведения. Всяка година се организираха серия от училищен футболни шампионати за девойки, а най-хубавите от тях получаваха късмет да продължат развиването си в школата на клубния тим, за който работех. Днес в първия състав има 7-8 девойки, артикул на тази академия, които сега са и национални състезателки. Това е нещо, което може да се опитаме да използван и в България в партньорство с Министерството на образованието. Друг значим аспект, да вземем за пример, беше фактът, че в Казахстан вкараха футбола като наложителен предмет в часовете по физкултура в учебните заведения. И по този метод децата получаваха по 17 футболни урока. Така че има разнообразни планове, върху които си коства да се намерения, само че това може да стане най-рано от лятото натам. Засега безспорен приоритет, несъмнено, е националният тим и първият мач с Хърватия, в който се надявам да се представим оптимално добре.