Кой ще владее газта в Източното Средиземноморие?
Огромните залежи на природен газ, ситуирани край брега на Кипър, трябваше да основат разполагащ с доста пари държавен капиталов фонд за смазване на обединяването на разделения остров. Вместо това газовият въпрос разединява двете страни още повече, написа Паола Тама в разбор за изданието Politico , представен от организация БГНЕС .
Перспективата за газово благосъстояние датира от 2011 година, когато полето " Афродита " е намерено на към 160 километра от южното крайбрежие на Кипър, в изключителната икономическа зона на страната. Смята се, че има към 129 милиарда кубически метра газ, към една четвърт от годишното ползване на газ в Европейски Съюз. Миналата година италианската Eni открива полето " Калипсо ", сходно по мярка с " Афродита ", а през февруари ExxonMobil откри друго газово находище със същия размер.
Тези открития „ съставляват мощен тласък за намиране на трайно решение на кипърския проблем “, написа генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш в своя априлски отчет за положението на напъните за сливане на острова. Че не е оказал помощ " да се постави завършек на кипърския въпрос ", беше едно от нещата, за които ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер най-вече съжалява, сподели той пред изданието по-рано. „ Бяхме доста близко “.
Но се оказва, че това е тласък за повече раздори. Турция не признава офшорните искания на Кипър, завещание от нашествието на Анкара от 1974 година, която остави острова да бъде разграничен сред етнически гръцки юг и етнически турски север. Република Кипър на юг е интернационално приета - като се изключи Турция - до момента в който Турската република Северен Кипър е приета единствено от Турция.
През май Турция разгласи, че ще стартира да сондира за газ на по-малко от 40 морски благи от крайбрежието на Кипър, което е необятно прието като изключителна икономическа зона на Кипър. Анкара не е съгласна.
„ Законните права на Турция и северните кипърски турци върху енергийните запаси в Източното Средиземноморие не подлежат на разногласия. Нашата страна е решена да пази правата си и тези на кипърските турци ”, съобщи турският президент Реджеп Тайип Ердоган на среща на НАТО в Анкара предишния месец.
Турските сондажни кораби потопиха още един опит да се съживи процесът на обединяване. Последният кръг от публични договаряния се срина през 2017 година, само че през април двете страни обсъждаха условия за обновяване на договарянията. Това завърши, когато новините извадиха нескрито турските кораби.
Кипърският президент Никос Анастасиадис търсеше и откри взаимност сред съдружниците - Англия, Съединени американски щати, Египет, Израел и Европейски Съюз осъдиха дейностите на Турция.
Кипър издаде интернационалните заповеди за арест на екипажите на турските кораби и прикани за по-строги дейности против Анкара в средата на май пред Съвета по външни работи на Европейски Съюз.
" Ние желаеме нашите сътрудници да застанат до Кипър, да одобряват ограничения на ниво Европейски Съюз, които ще доведат до обилни разноски за Турция, " сподели Йоргос Кристофидес, шеф на отдел " Енергетика и морска политика " в Министерството на външните работи на Кипър.
Съществуват и дълбоки разлики сред севера и юга във връзка с това какво да се прави с газовото благосъстояние.
През фeвруари държавното управление в Никозия одобри законопроект за основаване на върховен капиталов фонд по модела на извънредно сполучливия на Норвегия. Всички доходи от въглеводороди, които се чака да се бъдат милиарди евро годишно, ще се държат „ до момента в който не се построи мускул, до момента в който нямаме съглашение по кипърския проблем, до момента в който законодателите не решат, че ще бъдат употребявани по друг метод “, уточни тогава кипърският министър на енергетиката Георгиос Лакотрипис.
Законът признава правото на кипърските турци да се възползват от вложенията на фонда и диктува, че приходите от газ, минус разноските за употреба на запасите, би трябвало да бъдат реинвестирани в диверсифициран портфейл в чужбина, с цел да се избегне инфлацията в Кипър.
" Кипърските турци нямат от какво да се опасяват и те нямат какво да губят ", акцентира Андреас Мавроянис, договарящият за кипърските гърци в договарянията за обединяване под егидата на Организация на обединените нации.
Но севернокипърските водачи не се въздействат от далечни видения за кранчета. Президентът на кипърските турци Мустафа Акънчъ съобщи: " Ние казахме на гръцката кипърска администрация " да създадем взаимна комисия за съдействие “. Но за жалост те не се обърнаха към основаването на комисия или към планирането на този въпрос дружно и продължиха едностранното си деяние ", цитира думите му вестник Hürriyet.
" Това е смешка за кипърските турци ", сподели Кудрет Йозерзай, вицепремиерът и министър на външните работи на кипърските турци и някогашен договарящ за обединяване. Те по-скоро възприемат напъните на Република Кипър да преследва въглеводородното благосъстояние като нарушаване на правото им да се употребяват от общите естествени запаси, и поддържат проектите на Турция да сондира във водите на Кипър.
" Ако едната страна едностранно прави сондажна активност, несъмнено, другата ще направи същото и те би трябвало да го одобряват ", споделя Йозерзай. " Как можете да обсъждате решението на кипърския проблем, когато имате такива проблеми, които пречат на вероятностите за мир? ", попита риторично Мавроянис.
Това не пречи на Република Кипър да прави огромни и скъпи проекти за въвеждане на газовите си богатства на пазара. Кипър се съгласи с Египет да постави водопровод, който да докара газа до завода за полутечен природен газ на Shell в Идку на средиземноморското крайбрежие на Египет.
Друга скица е тръбопроводът EastMed на стойност 7 милиарда евро, който ще свързва полета отвън Кипър и Израел до Италия през Крит. Европейски Съюз поддържа концепцията, виждайки го като метод да диверсифицира източниците на газ надалеч от Русия. Но има песимизъм във връзка с разноските.
" Това не е водопровод, това е фантазия за тръби ", споделя Ахмет Сьозен, професор по интернационалните връзки в Източния Средиземноморски университет в Фамагуста в Северен Кипър.
Алтернативно, държавното управление се стреми да втечнява газ непосредствено в Кипър, което ще обезпечи еластичност, позволяваща на страната да изнася газ до там, където цените са по-високи. Но с цел да работи тази алтернатива, са нужни по-големи количества газ.
„ Имаме потребност от повече, само че сме сигурни, че има още. Районът към момента не е изцяло изследван ", твърди Йоргос Кристофидес, шеф на отдел " Енергетика и морска политика " в Министерството на външните работи на Кипър.
Оценявайки другите благоприятни условия, консултантската компания за естествени запаси Wood Mackenzie разказва връзката на Египет като " най-очевидното " решение в неотдавнашен отчет, само че предизвести, че египетските уреди няма да имат потенциал да обработват кипърския експорт най-рано до 2025 година.
Подобно на необятно публикуваното подозрение по отношение на комерсиалната жизненост на тръбопровода EastMed, консултантската компания съобщи, че основаването на плаващо или наземно оборудване за полутечен природен газ ще бъде " по-убедително ", само че добави, че за широкомащабно дружество в Кипър „ ще е належащо друго гигантско изобретение, с цел да стане това жизнеспособна алтернатива ".
Докладът също по този начин показва паника поради районната геополитика: " Въпреки че нито едно от главните открития на Кипър не е в оспорвана територия, реториката от Турция продължава да се изостря и въпросът може да усложни тактиките за комерсиализация ".
Нерешеното състояние с Турция основава правни опасности за интернационалните енергийни компании, които правят сондажи в морето. „ Всеки се радва на неразбираемите условия, основани от статуквото или неналичието на решение за Кипър. Но това е краткотрайно “, сподели Йозерсай, министър от Северен Кипър, добавяйки, че фирмите, опериращи в блоковете, лицензирани на юг, в това число компании като Total, Eni и ExxonMobil, биха могли да бъдат обект на искове от кипърските турци.
Това вгорчава вярата, че приходите от газ ще оказват помощ за обновяване на договарянията за сливане на единствената разграничена страна членка на Европейски Съюз.
Запитан дали се надява да види обединен Кипър в живота си, 62-годишният Мавроянис отговори: " Аз съм остарял ". Неговите усеща имат своя огледален облик от другата страна. „ За страдание, сега клоня повече към скептицизъм “, сподели Йоздил Нами, някогашен енергиен министър и последният договарящ за турската кипърска страна.
Перспективата за газово благосъстояние датира от 2011 година, когато полето " Афродита " е намерено на към 160 километра от южното крайбрежие на Кипър, в изключителната икономическа зона на страната. Смята се, че има към 129 милиарда кубически метра газ, към една четвърт от годишното ползване на газ в Европейски Съюз. Миналата година италианската Eni открива полето " Калипсо ", сходно по мярка с " Афродита ", а през февруари ExxonMobil откри друго газово находище със същия размер.
Тези открития „ съставляват мощен тласък за намиране на трайно решение на кипърския проблем “, написа генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш в своя априлски отчет за положението на напъните за сливане на острова. Че не е оказал помощ " да се постави завършек на кипърския въпрос ", беше едно от нещата, за които ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер най-вече съжалява, сподели той пред изданието по-рано. „ Бяхме доста близко “.
Но се оказва, че това е тласък за повече раздори. Турция не признава офшорните искания на Кипър, завещание от нашествието на Анкара от 1974 година, която остави острова да бъде разграничен сред етнически гръцки юг и етнически турски север. Република Кипър на юг е интернационално приета - като се изключи Турция - до момента в който Турската република Северен Кипър е приета единствено от Турция.
През май Турция разгласи, че ще стартира да сондира за газ на по-малко от 40 морски благи от крайбрежието на Кипър, което е необятно прието като изключителна икономическа зона на Кипър. Анкара не е съгласна.
„ Законните права на Турция и северните кипърски турци върху енергийните запаси в Източното Средиземноморие не подлежат на разногласия. Нашата страна е решена да пази правата си и тези на кипърските турци ”, съобщи турският президент Реджеп Тайип Ердоган на среща на НАТО в Анкара предишния месец.
Турските сондажни кораби потопиха още един опит да се съживи процесът на обединяване. Последният кръг от публични договаряния се срина през 2017 година, само че през април двете страни обсъждаха условия за обновяване на договарянията. Това завърши, когато новините извадиха нескрито турските кораби.
Кипърският президент Никос Анастасиадис търсеше и откри взаимност сред съдружниците - Англия, Съединени американски щати, Египет, Израел и Европейски Съюз осъдиха дейностите на Турция.
Кипър издаде интернационалните заповеди за арест на екипажите на турските кораби и прикани за по-строги дейности против Анкара в средата на май пред Съвета по външни работи на Европейски Съюз.
" Ние желаеме нашите сътрудници да застанат до Кипър, да одобряват ограничения на ниво Европейски Съюз, които ще доведат до обилни разноски за Турция, " сподели Йоргос Кристофидес, шеф на отдел " Енергетика и морска политика " в Министерството на външните работи на Кипър.
Съществуват и дълбоки разлики сред севера и юга във връзка с това какво да се прави с газовото благосъстояние.
През фeвруари държавното управление в Никозия одобри законопроект за основаване на върховен капиталов фонд по модела на извънредно сполучливия на Норвегия. Всички доходи от въглеводороди, които се чака да се бъдат милиарди евро годишно, ще се държат „ до момента в който не се построи мускул, до момента в който нямаме съглашение по кипърския проблем, до момента в който законодателите не решат, че ще бъдат употребявани по друг метод “, уточни тогава кипърският министър на енергетиката Георгиос Лакотрипис.
Законът признава правото на кипърските турци да се възползват от вложенията на фонда и диктува, че приходите от газ, минус разноските за употреба на запасите, би трябвало да бъдат реинвестирани в диверсифициран портфейл в чужбина, с цел да се избегне инфлацията в Кипър.
" Кипърските турци нямат от какво да се опасяват и те нямат какво да губят ", акцентира Андреас Мавроянис, договарящият за кипърските гърци в договарянията за обединяване под егидата на Организация на обединените нации.
Но севернокипърските водачи не се въздействат от далечни видения за кранчета. Президентът на кипърските турци Мустафа Акънчъ съобщи: " Ние казахме на гръцката кипърска администрация " да създадем взаимна комисия за съдействие “. Но за жалост те не се обърнаха към основаването на комисия или към планирането на този въпрос дружно и продължиха едностранното си деяние ", цитира думите му вестник Hürriyet.
" Това е смешка за кипърските турци ", сподели Кудрет Йозерзай, вицепремиерът и министър на външните работи на кипърските турци и някогашен договарящ за обединяване. Те по-скоро възприемат напъните на Република Кипър да преследва въглеводородното благосъстояние като нарушаване на правото им да се употребяват от общите естествени запаси, и поддържат проектите на Турция да сондира във водите на Кипър.
" Ако едната страна едностранно прави сондажна активност, несъмнено, другата ще направи същото и те би трябвало да го одобряват ", споделя Йозерзай. " Как можете да обсъждате решението на кипърския проблем, когато имате такива проблеми, които пречат на вероятностите за мир? ", попита риторично Мавроянис.
Това не пречи на Република Кипър да прави огромни и скъпи проекти за въвеждане на газовите си богатства на пазара. Кипър се съгласи с Египет да постави водопровод, който да докара газа до завода за полутечен природен газ на Shell в Идку на средиземноморското крайбрежие на Египет.
Друга скица е тръбопроводът EastMed на стойност 7 милиарда евро, който ще свързва полета отвън Кипър и Израел до Италия през Крит. Европейски Съюз поддържа концепцията, виждайки го като метод да диверсифицира източниците на газ надалеч от Русия. Но има песимизъм във връзка с разноските.
" Това не е водопровод, това е фантазия за тръби ", споделя Ахмет Сьозен, професор по интернационалните връзки в Източния Средиземноморски университет в Фамагуста в Северен Кипър.
Алтернативно, държавното управление се стреми да втечнява газ непосредствено в Кипър, което ще обезпечи еластичност, позволяваща на страната да изнася газ до там, където цените са по-високи. Но с цел да работи тази алтернатива, са нужни по-големи количества газ.
„ Имаме потребност от повече, само че сме сигурни, че има още. Районът към момента не е изцяло изследван ", твърди Йоргос Кристофидес, шеф на отдел " Енергетика и морска политика " в Министерството на външните работи на Кипър.
Оценявайки другите благоприятни условия, консултантската компания за естествени запаси Wood Mackenzie разказва връзката на Египет като " най-очевидното " решение в неотдавнашен отчет, само че предизвести, че египетските уреди няма да имат потенциал да обработват кипърския експорт най-рано до 2025 година.
Подобно на необятно публикуваното подозрение по отношение на комерсиалната жизненост на тръбопровода EastMed, консултантската компания съобщи, че основаването на плаващо или наземно оборудване за полутечен природен газ ще бъде " по-убедително ", само че добави, че за широкомащабно дружество в Кипър „ ще е належащо друго гигантско изобретение, с цел да стане това жизнеспособна алтернатива ".
Докладът също по този начин показва паника поради районната геополитика: " Въпреки че нито едно от главните открития на Кипър не е в оспорвана територия, реториката от Турция продължава да се изостря и въпросът може да усложни тактиките за комерсиализация ".
Нерешеното състояние с Турция основава правни опасности за интернационалните енергийни компании, които правят сондажи в морето. „ Всеки се радва на неразбираемите условия, основани от статуквото или неналичието на решение за Кипър. Но това е краткотрайно “, сподели Йозерсай, министър от Северен Кипър, добавяйки, че фирмите, опериращи в блоковете, лицензирани на юг, в това число компании като Total, Eni и ExxonMobil, биха могли да бъдат обект на искове от кипърските турци.
Това вгорчава вярата, че приходите от газ ще оказват помощ за обновяване на договарянията за сливане на единствената разграничена страна членка на Европейски Съюз.
Запитан дали се надява да види обединен Кипър в живота си, 62-годишният Мавроянис отговори: " Аз съм остарял ". Неговите усеща имат своя огледален облик от другата страна. „ За страдание, сега клоня повече към скептицизъм “, сподели Йоздил Нами, някогашен енергиен министър и последният договарящ за турската кипърска страна.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ