Грозната истина. Защо законът нямаше да защити убитата Кристина Благоева
Ограничителните заповеди, които не разрешават на причинителите да приближават пострадалите, са най-бързата отбрана за всеки човек, подложен на домашно принуждение. Дори да беше подала молба за такава обаче, убитата Кристина Благоева надали щеше да я получи. Звучи неуместно, само че е реалност.
Това е тематика, по която видимо съществува единодушие: не, дами не би трябвало да не престават да бъдат убивани от техни някогашни и сегашни сътрудници, и да, те би трябвало да получават по-добра протекция. В същото време обаче убийствата не престават.
Случаят на 32-годишната Кристина Благоева е следващият в дълга статистика. Тялото ѝ, с два патрона в гърдите. За убийството ѝ беше упрекнат мъж, с който Благоева е имала връзка.
Медии, специалисти, адвокати незабавно заговориха за домашно принуждение. Според интернационалните регламенти казусът съставлява точно това. Но не и съгласно настоящото българско право.
Дори Кристина Благоева да беше подала сигнал до полицията, тя нямаше да получи ограничаваща заповед, показаха експерти, с които Свободна Европа беседва. Обвиняемият нямаше да получи възбрана да я приближава, каквато опция планува Законът за отбрана от домашното принуждение . Защото съгласно този български закон казусът на убитата Кристина Благоева не попада в обсега му.
От години десетки неправителствени организации в страната приканват той да бъде изменен, тъй че дами като нея да получават навременна и съответна протекция. Няколко следващи Народното събрание обаче не направиха това.
Поредната (не)преброена жертва
За броя на потърпевшите от домашно принуждение в България продължава да няма публична статистика. Въпреки че преди дни вътрешният министър Иван Демерджиев сподели, че се следи ескалация на случаите, нито една държавна институция не събира общи данни за тях.
Скорошно обаче сподели, че всяка трета българка на възраст сред 18 и 29 години е преживявала принуждение от страна на собствен сегашен или някогашен сътрудник. Още данни идват и от телефон 112, на който през последните три години са регистрирани над 110 000 сигнала , свързани с домашно принуждение.
Неофициални данни идват и от гражданските организации, които оферират безвъзмездна психическа поддръжка на жертви на принуждение. Убитата Кристина Благоева се е свързала с една от тях – „ Асоциация Анимус “ – на 9 март. Пред чиновниците на асоциацията тя е разказала, че ден по-рано мъж, с който е имала интимна връзка, я е заплашил с ликвидиране. Впоследствие я е дебнел и преследвал.
В петък тялото на младата жена беше намерено натъпкано в багажника на автомобил, а прокуратурата упрекна Калоян Каймакчийски за убийството. Според обвиняването евентуалният му претекст е, че Благоева е прекратила връзката си с него.
Защо законът нямаше да отбрани Кристина
След случая се чуха голям брой въпроси, измежду които и за какво Благоева или организацията „ Анимус “, към която тя се е обърнала за психическа поддръжка, не са подали сигнал в полицията. Както от „ Анимус “, по този начин и от фондация П.У.Л.С., която също оказва помощ на потърпевши от домашно принуждение, обаче споделиха, че даже и със сигнал в Министерство на вътрешните работи убитата жена евентуално нямаше да получи своевременната отбрана, от която се е нуждаела.
Причината за това е в настоящия Закон за отбрана от домашното принуждение (ЗЗДН), който по думите на Юлия Андонова от П.У.Л.С. „ не работи “. Той е законът, който урежда издаването на ограничаващи заповеди, с които се забраня на насилника да приближава жертвата. Той обаче не планува такава опция за хора в обстановката на Благоева.
Според на закона домашно принуждение е „ всеки акт на физическо, полово, психическо, прочувствено или икономическо принуждение, […] осъществени по отношение на лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в фамилна връзка или във фактическо съпружеско общуване “.
Благоева обаче не е била нито в фамилна връзка, нито в общуване със обвинения Каймакчийски, нито има деца от него. А това значи, че не попада в обсега на закона и не е имала право да изиска ограничаваща заповед, единомислещи са Юлия Андонова от „ П.У.Л.С. “ и Катя Кръстанова от „ Анимус “.
„ Ако Кристина беше подала такава молба [за ограничаваща заповед], малко евентуално е някой съд въобще да допусне разглеждането ѝ “, сподели за Свободна Европа Кръстанова.
Единствената друга опция за отбрана, която хора като Кристина Благоева имат, е да се извърнат не към съда, а към полицията. Тогава обаче сигналът е не за домашно принуждение, а за закана за ликвидиране и следене.
По думите на Кръстанова и Андонова обаче това не е ефикасен метод за отбрана. За разлика от ограничаващата заповед, която се издава в най-кратки периоди, преди органите на Министерство на вътрешните работи да могат да подхващат дейности, те би трябвало да съберат доказателства за вероятно закононарушение.
„ Това лишава месеци. В случая дамата е била жертва на душевен тормоз, на следене и дебнене, на индиректни закани за живота ѝ – това са извънредно сложни за доказване обстоятелства, които лишават доста време на полицията “, показва Кръстанова.
„ Остаряло “ схващане за човешките взаимоотношения
Това на процедура значи, че настоящият закон не обгръща една голяма рискова група – хората (независимо дали дами или мъже), които са жертви на принуждение от страна на сътрудник, с който обаче не разделят общ дом и не заплащат общи сметки. С други думи – хора, които са в интимна връзка, само че без „ фактическо съпружеско общуване “, каквото е условието в Закона за отбрана от домашното принуждение.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
„ Замислете се какъв брой хора са в такава обстановка – гаджета са, само че не живеят дружно, дали тъй като са прекомерно млади и още живеят с родителите си, дали тъй като са разведени и имат деца и независим метод на живот, дали просто живеят настрана, работят доста и прекарват единствено уикенда дружно “, отбелязва Андонова.
По думите ѝ актуалната дефиниция в закона отразява едно извънредно „ остаряло “ схващане за човешките взаимоотношения, което не дава отговор на днешната реалност.
Този метод се разграничава и от логиката, възприета в главния документ, който регламентира отбраната от домашното принуждение в Европа - Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, известна още като Истанбулската спогодба. Тя не беше призната в България.
В нея категорично е записано, че домашно принуждение съставляват всички актове на принуждение „ сред някогашни или сегашни съпрузи или сътрудници, без значение дали причинителят живее или е живял дружно с жертвата “.
Плашилото „ хомосексуални връзки “
Именно поради това, както и поради голям брой други пропуски в българския закон, предходната година в него бяха препоръчани промени. По време на кабинета на Кирил Петков Министерството на правораздаването започва работна група с представители на всички институции, няколко настоящи съдии и представители на неправителствените организации.
Сред множеството оферти беше и концепцията остарялото разбиране „ фактическо съпружеско общуване “ да бъде сменено с „ интимна връзка “, тъй че обсегът на закона да включва и сътрудници, които не са живели дружно.
Идеята обаче не откри място в окончателния вид на законопроекта.
Пред Свободна Европа от фондация „ П.У.Л.С. “ споделиха, че импровизирано им е било обявено, че предлагането е било отхвърлено на Експертен съдружен съвет от Българска социалистическа партия и „ ИТН “ . Техният главен мотив е бил, че с понятието „ интимна връзка “ от закона ще могат да се употребяват с право на протекция и хора, които са в хомосексуални връзки.
Свободна Европа изпрати въпроси до двете партии за позициите им, само че не получи отговори.
Тогавашната министърка на правораздаването Надежда Йорданова от „ Демократична България “ не пожела да разяснява кои от съдружните сътрудници са били срещу концепцията обсегът на закона да бъде уголемен, тъй че да не включва единствено връзки, при които е имало общуване.
Тя обаче удостовери, че съперниците на предлагането са изтъкнали като претекст възможното съгласно тях включване на хомосексуални двойки в обсега му. По думите ѝ намесването на тематиката за ЛГБТ хората е било единствено един подробност.
„ Беше обсъждано и това, само че главният проблем беше по какъв начин ние отсяваме фактически дълготрайните връзки от тези, които са мимолетни, инцидентни и нямат характера на такава трайна обязаност “, сподели Йорданова пред Свободна Европа.
Въпреки че в последна сметка условието за „ общуване “ остана в текста, законопроектът по този начин и не беше признат. През януари, още веднъж с причини, свързани с изречения като „ обичайни християнски полезности “ и „ джендър идеология “ депутатите от „ Възраждане “, Българска социалистическа партия, ГЕРБ и „ Български напредък “ .
„ Грозната истина “
По думите на Йорданова, която беше измежду вносителите на законопроекта в предишния парламент, групировката ѝ ще направи още един опит той да бъде признат и в новото Народно заседание. Тя сподели и че осъзнава нуждата обсегът на закона да бъде уголемен, тъй че да включва и случаи на домашно принуждение без общуване, по тази причина сега се работи по нови формулировки, които да задоволят „ консервативните “ елементи от обществото.
За Юлия Андонова от „ П.У.Л.С. “ отхвърлянето на законопроекта и съответната разширена отбрана поради неразбираеми опасения от „ джендър идеололгия “ е „ безспорна нелепост “. Междувременно, към този момент години наред, цената за тази нелепост се заплаща от десетки дами – със здравето и животите им.
„ Ние нямаме работещ закон. Явно няма политическа воля хората да живеят почтено в тази страна “, споделя Андонова.
„ Това е грозната истина “, прибавя тя.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Това е тематика, по която видимо съществува единодушие: не, дами не би трябвало да не престават да бъдат убивани от техни някогашни и сегашни сътрудници, и да, те би трябвало да получават по-добра протекция. В същото време обаче убийствата не престават.
Случаят на 32-годишната Кристина Благоева е следващият в дълга статистика. Тялото ѝ, с два патрона в гърдите. За убийството ѝ беше упрекнат мъж, с който Благоева е имала връзка.
Медии, специалисти, адвокати незабавно заговориха за домашно принуждение. Според интернационалните регламенти казусът съставлява точно това. Но не и съгласно настоящото българско право.
Дори Кристина Благоева да беше подала сигнал до полицията, тя нямаше да получи ограничаваща заповед, показаха експерти, с които Свободна Европа беседва. Обвиняемият нямаше да получи възбрана да я приближава, каквато опция планува Законът за отбрана от домашното принуждение . Защото съгласно този български закон казусът на убитата Кристина Благоева не попада в обсега му.
От години десетки неправителствени организации в страната приканват той да бъде изменен, тъй че дами като нея да получават навременна и съответна протекция. Няколко следващи Народното събрание обаче не направиха това.
Поредната (не)преброена жертва
За броя на потърпевшите от домашно принуждение в България продължава да няма публична статистика. Въпреки че преди дни вътрешният министър Иван Демерджиев сподели, че се следи ескалация на случаите, нито една държавна институция не събира общи данни за тях.
Скорошно обаче сподели, че всяка трета българка на възраст сред 18 и 29 години е преживявала принуждение от страна на собствен сегашен или някогашен сътрудник. Още данни идват и от телефон 112, на който през последните три години са регистрирани над 110 000 сигнала , свързани с домашно принуждение.
Неофициални данни идват и от гражданските организации, които оферират безвъзмездна психическа поддръжка на жертви на принуждение. Убитата Кристина Благоева се е свързала с една от тях – „ Асоциация Анимус “ – на 9 март. Пред чиновниците на асоциацията тя е разказала, че ден по-рано мъж, с който е имала интимна връзка, я е заплашил с ликвидиране. Впоследствие я е дебнел и преследвал.
В петък тялото на младата жена беше намерено натъпкано в багажника на автомобил, а прокуратурата упрекна Калоян Каймакчийски за убийството. Според обвиняването евентуалният му претекст е, че Благоева е прекратила връзката си с него.
Защо законът нямаше да отбрани Кристина
След случая се чуха голям брой въпроси, измежду които и за какво Благоева или организацията „ Анимус “, към която тя се е обърнала за психическа поддръжка, не са подали сигнал в полицията. Както от „ Анимус “, по този начин и от фондация П.У.Л.С., която също оказва помощ на потърпевши от домашно принуждение, обаче споделиха, че даже и със сигнал в Министерство на вътрешните работи убитата жена евентуално нямаше да получи своевременната отбрана, от която се е нуждаела.
Причината за това е в настоящия Закон за отбрана от домашното принуждение (ЗЗДН), който по думите на Юлия Андонова от П.У.Л.С. „ не работи “. Той е законът, който урежда издаването на ограничаващи заповеди, с които се забраня на насилника да приближава жертвата. Той обаче не планува такава опция за хора в обстановката на Благоева.
Според на закона домашно принуждение е „ всеки акт на физическо, полово, психическо, прочувствено или икономическо принуждение, […] осъществени по отношение на лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в фамилна връзка или във фактическо съпружеско общуване “.
Благоева обаче не е била нито в фамилна връзка, нито в общуване със обвинения Каймакчийски, нито има деца от него. А това значи, че не попада в обсега на закона и не е имала право да изиска ограничаваща заповед, единомислещи са Юлия Андонова от „ П.У.Л.С. “ и Катя Кръстанова от „ Анимус “.
„ Ако Кристина беше подала такава молба [за ограничаваща заповед], малко евентуално е някой съд въобще да допусне разглеждането ѝ “, сподели за Свободна Европа Кръстанова.
Единствената друга опция за отбрана, която хора като Кристина Благоева имат, е да се извърнат не към съда, а към полицията. Тогава обаче сигналът е не за домашно принуждение, а за закана за ликвидиране и следене.
По думите на Кръстанова и Андонова обаче това не е ефикасен метод за отбрана. За разлика от ограничаващата заповед, която се издава в най-кратки периоди, преди органите на Министерство на вътрешните работи да могат да подхващат дейности, те би трябвало да съберат доказателства за вероятно закононарушение.
„ Това лишава месеци. В случая дамата е била жертва на душевен тормоз, на следене и дебнене, на индиректни закани за живота ѝ – това са извънредно сложни за доказване обстоятелства, които лишават доста време на полицията “, показва Кръстанова.
„ Остаряло “ схващане за човешките взаимоотношения
Това на процедура значи, че настоящият закон не обгръща една голяма рискова група – хората (независимо дали дами или мъже), които са жертви на принуждение от страна на сътрудник, с който обаче не разделят общ дом и не заплащат общи сметки. С други думи – хора, които са в интимна връзка, само че без „ фактическо съпружеско общуване “, каквото е условието в Закона за отбрана от домашното принуждение.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
„ Замислете се какъв брой хора са в такава обстановка – гаджета са, само че не живеят дружно, дали тъй като са прекомерно млади и още живеят с родителите си, дали тъй като са разведени и имат деца и независим метод на живот, дали просто живеят настрана, работят доста и прекарват единствено уикенда дружно “, отбелязва Андонова.
По думите ѝ актуалната дефиниция в закона отразява едно извънредно „ остаряло “ схващане за човешките взаимоотношения, което не дава отговор на днешната реалност.
Този метод се разграничава и от логиката, възприета в главния документ, който регламентира отбраната от домашното принуждение в Европа - Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, известна още като Истанбулската спогодба. Тя не беше призната в България.
В нея категорично е записано, че домашно принуждение съставляват всички актове на принуждение „ сред някогашни или сегашни съпрузи или сътрудници, без значение дали причинителят живее или е живял дружно с жертвата “.
Плашилото „ хомосексуални връзки “
Именно поради това, както и поради голям брой други пропуски в българския закон, предходната година в него бяха препоръчани промени. По време на кабинета на Кирил Петков Министерството на правораздаването започва работна група с представители на всички институции, няколко настоящи съдии и представители на неправителствените организации.
Сред множеството оферти беше и концепцията остарялото разбиране „ фактическо съпружеско общуване “ да бъде сменено с „ интимна връзка “, тъй че обсегът на закона да включва и сътрудници, които не са живели дружно.
Идеята обаче не откри място в окончателния вид на законопроекта.
Пред Свободна Европа от фондация „ П.У.Л.С. “ споделиха, че импровизирано им е било обявено, че предлагането е било отхвърлено на Експертен съдружен съвет от Българска социалистическа партия и „ ИТН “ . Техният главен мотив е бил, че с понятието „ интимна връзка “ от закона ще могат да се употребяват с право на протекция и хора, които са в хомосексуални връзки.
Свободна Европа изпрати въпроси до двете партии за позициите им, само че не получи отговори.
Тогавашната министърка на правораздаването Надежда Йорданова от „ Демократична България “ не пожела да разяснява кои от съдружните сътрудници са били срещу концепцията обсегът на закона да бъде уголемен, тъй че да не включва единствено връзки, при които е имало общуване.
Тя обаче удостовери, че съперниците на предлагането са изтъкнали като претекст възможното съгласно тях включване на хомосексуални двойки в обсега му. По думите ѝ намесването на тематиката за ЛГБТ хората е било единствено един подробност.
„ Беше обсъждано и това, само че главният проблем беше по какъв начин ние отсяваме фактически дълготрайните връзки от тези, които са мимолетни, инцидентни и нямат характера на такава трайна обязаност “, сподели Йорданова пред Свободна Европа.
Въпреки че в последна сметка условието за „ общуване “ остана в текста, законопроектът по този начин и не беше признат. През януари, още веднъж с причини, свързани с изречения като „ обичайни християнски полезности “ и „ джендър идеология “ депутатите от „ Възраждане “, Българска социалистическа партия, ГЕРБ и „ Български напредък “ .
„ Грозната истина “
По думите на Йорданова, която беше измежду вносителите на законопроекта в предишния парламент, групировката ѝ ще направи още един опит той да бъде признат и в новото Народно заседание. Тя сподели и че осъзнава нуждата обсегът на закона да бъде уголемен, тъй че да включва и случаи на домашно принуждение без общуване, по тази причина сега се работи по нови формулировки, които да задоволят „ консервативните “ елементи от обществото.
За Юлия Андонова от „ П.У.Л.С. “ отхвърлянето на законопроекта и съответната разширена отбрана поради неразбираеми опасения от „ джендър идеололгия “ е „ безспорна нелепост “. Междувременно, към този момент години наред, цената за тази нелепост се заплаща от десетки дами – със здравето и животите им.
„ Ние нямаме работещ закон. Явно няма политическа воля хората да живеят почтено в тази страна “, споделя Андонова.
„ Това е грозната истина “, прибавя тя.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ