Добрин Петков - един жрец на пулта
Огнян Стамболиев, ПЕН-Бг
„ Изкуството съществува в живота на индивида, с цел да разсънва и разгаря искрата на най-благородното у него. Колкото по-голям кръг от хора бъдат наранени от въздействието му, толкоз по-пълноценно бива изпълнена неговата велика задача. И по тази причина всеки, чиято орис е да бъде медиатор сред изкуство и хора, е толкоз по-щастлив, колкото повече са тези, измежду които сее зърната.
Недейте не помни в никакъв случай вашите скъпо извоювани върхове, скъпи музиканти! Недейте не помни своята дълбока обич и отдаденост на тези, на които по този начин възторжено служите – изкуството и хората. Само тогава няма да бъдете забравени в никакъв случай и вие – нито от хората, нито от изкуството. ”
ДОБРИН ПЕТКОВ
Обезсилена от „ промените ” на ГЕРБ, през днешния ден българската музикална просвета е в сериозна рецесия. А и прекомерно малко са към този момент огромните диригенти, т.е., „ водачите ” през днешния ден. А България постоянно е имала такива, освен това от висока класа като се стартира от проф. Саша Попов, „ бащата на българския симфонизъм ” и се стигне до младите през днешния ден / Павел Балев, Григор Паликаров, Жорж Димитров, Константин Илиевски /. За страдание през днешния ден у нас, колкото и необичайно да звучи на някои, има и „ диригенти- ментета ”, както ги дефинира великият Руслан Райчев – един от тях без гений и с две купени дипломи от частния Нов български университет в този момент прави стремглава кариера! Наистина, времената се менят, идват нови генерации, само че неколцина от огромните майстори на палката ще останат вечно в историята на българската музикална просвета. Сред тях може би първите две места след Саша Попов заемат незабравимите Добрин Петков / 1923- 1987/ и Константин Илиев / 1924 – 1988 /. Връстници, състуденти, сътрудници и другари, те живяха едновременно, работиха дълги години дружно, дружно градиха модерна музикална България след войната. Заедно победиха на концертните сцени у нас и в чужбина, дружно понасяха удари от властта, от неприятни сътрудници -завистници.
През т. година честваме 100- годишнината от рождението на Добрин Петков. Роден е на 24 август под знака на Девата в Дрезден. Неговият татко Христо Петков / наследник на политика от царско време Добри Петков/ е бил незабравим цигулар- възпитател, учил във Франция, подготвил няколко генерации млади инструменталисти, измежду които, несъмнено, и него. Майка му, от фамозния възрожденски жанр Зографови Цветана Зографова е била примадона в Оперетния спектакъл в София, а също вокален възпитател и камерна певица.
През 1933 г, десетгодишният Добрин Петков изнася първия си концерт като цигулар и пианист. На дванайсет към този момент дебютира като диригент в София и Белград. В сръбската столица е провъзгласен за почетен член на Белградската опера за 10 години. Същата година дава 20 независими концерта в България, както и един взаимен с Панчо Владигеров през 1937 година в Белград. От 1937 до 1939 учи цигулка, пиано и комбинация и дирижиране в Лондонския кралски лицей за музика.
През 1944 година изкарва постоянната си военна работа на фронта при Страцин, Сърбия, където бива ранен от патрон крайници. След войната учи в столичната Музикална академия – комбинация и дирижиране. От началото на 1950 година е назначен за диригент на Русенската филхармония, като в това време работи и в Русенската опера. По това време основен диригент на операта е младият Константин Илиев и това е началото на тяхната дружба и общ креативен път. С още двама музиканти вършат първият струнен квартет в дунавската ни столица, изнасят доста рецитали и концерти. Работят непосилен, настойчиво. Тук Добрин Петков работи всекидневно и като възпитател с всеки оркестрант и артист самостоятелно – нещо непознато в този момент у нас. И това, несъмнено, дава своите плодове. Разговарял съм с оркестранти от това време, които си спомнят за него с поклонение и екстаз. Бил е ужасно трудолюбив, пределно придирчив, само че и безрезервен, давал им е доста от себе си. За броени години русенският оркестър, както и Операта, водени от двамата напълно млади музикални ръководители се утвърждават измежду водещите сформира у нас. Според архива в Русе за петте години, които работи в Русе Добрин Петков дирижира 143 оперни представления и над 100 концерта! Неговите постановки на „ Отвличането от Сарая ” на Моцарт, „ Бохеми ” на Пучини, съхранени на лента, са в „ Златния фонд ” на БНР и поразяват и през днешния ден със съвършенството си!
През есента на 1956 Добрин Петков става основен диригент на Пловдивската филхармония, а от юни 1962 е основен на Софийската. Назначават по съвместителство и в Софийската опера, само че той се отхвърля от заплатата си на второто място (Операта) и работи безплатно, считайки че няма право на подобен доход, Това „ златен интервал ” за нашия първи оркестър, чието равнище той подвига прекомерно високо, до равнището на водещите симфонични сформира в Европа. Прави доста сполучливи турнета по света.
През 1972 година напуща оркестъра в символ на взаимност с приятеля си Константин Илиев, който е освободен от работата си там. Бих споделил, случай без казус в историята на нашия музикален живот. А това е една огромна неточност на тогавашната власт, не съумяла да отбрани двамата именити създатели от интригите на недостойни хора. Добрин, като се изключи че беше музикант от най- огромна класа, просто бе и една високоморална, светла персона.
Следват четири преподавателски години в Консерваторията до 1969 година, след което Добрин Петков се връща в Пловдив. В този град той доближава апогея на огромната си кариера, издига равнището на Пловдивския оркестър, с който прави редица записи и сполучливи турнета по света. И въпреки да не се смята за оперен диригент, слага с огромен триумф „ Вълшебната флейта ” на Моцарт и „ Отело ” на Верди, считани за връх в историята на българския оперен спектакъл.
На Добрин Петков изискуем доста първи осъществявания на значими произведения от света на огромната музика – ще загатна единствено две, които се посрещнаха като изключителни събития у нас: ораторията на Артюр Онегер „ Жана на кладата ” и „ Месия ” на Хендел. Тук неговата огромна заложба стигна до своя връх.
Днес, „ промяната ” на Рашидов закри този прелестен оркестър, Пловдивската филхармония, едно закононарушение, което, имам вяра, някой ден ще бъде осъдено. За благополучие, Добрин Петков не го доживя...
Маестро Руслан Райчев / 1919- 2006/, който беше ослепителен, както в операта, по този начин и на концертния подиум, показа един път, че е участвал на генерална подготовка на Добрин Петков с Ленинградската филхармония, когато след първите петнайсет минути музикантите от този международен оркестър спрели да свирят, станали на крайници и дълго приветствали Добрин Петков!
Всъщност, Добрин Петков освен дирижираше подготвени симфонични сформира, той създаваше, градеше положителни оркестри. Под неговата палка всеки състав, даже и най- посредственият се представяше с триумф като огромен оркестър. А това е в действителност рядко качество. Неговото диригентство бе едно необикновено комбиниране на жанр, честност към създателя, една немска точност, съвършенство, както и дарба да изпада в положение на възторг, да претърпява висши мигове и в това време да не губи надзор, да бъде пределно прецизен. Нещо, което мъчно може да се изясни. Беше диригент в действителност, от огромна класа. И в случай че не се беше родил и творил в една дребна страна, несъмнено името му щеше да бъде до това на най- фамозните международни майстори. Прав е нашият прославен композитор Васил Казанджиев: „ Добрин Петков остави след себе си такава диря, която го води напряко в Безсмъртието! ”
*Един случай от ранните му, русенски години:
През 1954 година локалното партийно управление в Русе прави една от своите „ чистки ” и взема решение да уволни артистичния секретар Владимир Пенев, тъй като бил наследник на царски офицер, макар че се справял чудесно с работата си. Тогава Добрин нахълтал в кабинета на първия секретар Пенчо Кубадински и декларирал, че подава оставката си в символ на митинг:
-Другарю Първи секретар, упорствам да уволните и мен, тъй като и моят дядо е бил царски министър, а пък аз съм роден в Германия, също така и съм учил на Запад, в Лондон! Така че аз би трябвало също да бъда изпъден от Русе! Ето я и моята оставка...
Другарят Първи се стъписал от смелите му думи и просто споделил нищо...
„ Изкуството съществува в живота на индивида, с цел да разсънва и разгаря искрата на най-благородното у него. Колкото по-голям кръг от хора бъдат наранени от въздействието му, толкоз по-пълноценно бива изпълнена неговата велика задача. И по тази причина всеки, чиято орис е да бъде медиатор сред изкуство и хора, е толкоз по-щастлив, колкото повече са тези, измежду които сее зърната.
Недейте не помни в никакъв случай вашите скъпо извоювани върхове, скъпи музиканти! Недейте не помни своята дълбока обич и отдаденост на тези, на които по този начин възторжено служите – изкуството и хората. Само тогава няма да бъдете забравени в никакъв случай и вие – нито от хората, нито от изкуството. ”
ДОБРИН ПЕТКОВ
Обезсилена от „ промените ” на ГЕРБ, през днешния ден българската музикална просвета е в сериозна рецесия. А и прекомерно малко са към този момент огромните диригенти, т.е., „ водачите ” през днешния ден. А България постоянно е имала такива, освен това от висока класа като се стартира от проф. Саша Попов, „ бащата на българския симфонизъм ” и се стигне до младите през днешния ден / Павел Балев, Григор Паликаров, Жорж Димитров, Константин Илиевски /. За страдание през днешния ден у нас, колкото и необичайно да звучи на някои, има и „ диригенти- ментета ”, както ги дефинира великият Руслан Райчев – един от тях без гений и с две купени дипломи от частния Нов български университет в този момент прави стремглава кариера! Наистина, времената се менят, идват нови генерации, само че неколцина от огромните майстори на палката ще останат вечно в историята на българската музикална просвета. Сред тях може би първите две места след Саша Попов заемат незабравимите Добрин Петков / 1923- 1987/ и Константин Илиев / 1924 – 1988 /. Връстници, състуденти, сътрудници и другари, те живяха едновременно, работиха дълги години дружно, дружно градиха модерна музикална България след войната. Заедно победиха на концертните сцени у нас и в чужбина, дружно понасяха удари от властта, от неприятни сътрудници -завистници.
През т. година честваме 100- годишнината от рождението на Добрин Петков. Роден е на 24 август под знака на Девата в Дрезден. Неговият татко Христо Петков / наследник на политика от царско време Добри Петков/ е бил незабравим цигулар- възпитател, учил във Франция, подготвил няколко генерации млади инструменталисти, измежду които, несъмнено, и него. Майка му, от фамозния възрожденски жанр Зографови Цветана Зографова е била примадона в Оперетния спектакъл в София, а също вокален възпитател и камерна певица.
През 1933 г, десетгодишният Добрин Петков изнася първия си концерт като цигулар и пианист. На дванайсет към този момент дебютира като диригент в София и Белград. В сръбската столица е провъзгласен за почетен член на Белградската опера за 10 години. Същата година дава 20 независими концерта в България, както и един взаимен с Панчо Владигеров през 1937 година в Белград. От 1937 до 1939 учи цигулка, пиано и комбинация и дирижиране в Лондонския кралски лицей за музика.
През 1944 година изкарва постоянната си военна работа на фронта при Страцин, Сърбия, където бива ранен от патрон крайници. След войната учи в столичната Музикална академия – комбинация и дирижиране. От началото на 1950 година е назначен за диригент на Русенската филхармония, като в това време работи и в Русенската опера. По това време основен диригент на операта е младият Константин Илиев и това е началото на тяхната дружба и общ креативен път. С още двама музиканти вършат първият струнен квартет в дунавската ни столица, изнасят доста рецитали и концерти. Работят непосилен, настойчиво. Тук Добрин Петков работи всекидневно и като възпитател с всеки оркестрант и артист самостоятелно – нещо непознато в този момент у нас. И това, несъмнено, дава своите плодове. Разговарял съм с оркестранти от това време, които си спомнят за него с поклонение и екстаз. Бил е ужасно трудолюбив, пределно придирчив, само че и безрезервен, давал им е доста от себе си. За броени години русенският оркестър, както и Операта, водени от двамата напълно млади музикални ръководители се утвърждават измежду водещите сформира у нас. Според архива в Русе за петте години, които работи в Русе Добрин Петков дирижира 143 оперни представления и над 100 концерта! Неговите постановки на „ Отвличането от Сарая ” на Моцарт, „ Бохеми ” на Пучини, съхранени на лента, са в „ Златния фонд ” на БНР и поразяват и през днешния ден със съвършенството си!
През есента на 1956 Добрин Петков става основен диригент на Пловдивската филхармония, а от юни 1962 е основен на Софийската. Назначават по съвместителство и в Софийската опера, само че той се отхвърля от заплатата си на второто място (Операта) и работи безплатно, считайки че няма право на подобен доход, Това „ златен интервал ” за нашия първи оркестър, чието равнище той подвига прекомерно високо, до равнището на водещите симфонични сформира в Европа. Прави доста сполучливи турнета по света.
През 1972 година напуща оркестъра в символ на взаимност с приятеля си Константин Илиев, който е освободен от работата си там. Бих споделил, случай без казус в историята на нашия музикален живот. А това е една огромна неточност на тогавашната власт, не съумяла да отбрани двамата именити създатели от интригите на недостойни хора. Добрин, като се изключи че беше музикант от най- огромна класа, просто бе и една високоморална, светла персона.
Следват четири преподавателски години в Консерваторията до 1969 година, след което Добрин Петков се връща в Пловдив. В този град той доближава апогея на огромната си кариера, издига равнището на Пловдивския оркестър, с който прави редица записи и сполучливи турнета по света. И въпреки да не се смята за оперен диригент, слага с огромен триумф „ Вълшебната флейта ” на Моцарт и „ Отело ” на Верди, считани за връх в историята на българския оперен спектакъл.
На Добрин Петков изискуем доста първи осъществявания на значими произведения от света на огромната музика – ще загатна единствено две, които се посрещнаха като изключителни събития у нас: ораторията на Артюр Онегер „ Жана на кладата ” и „ Месия ” на Хендел. Тук неговата огромна заложба стигна до своя връх.
Днес, „ промяната ” на Рашидов закри този прелестен оркестър, Пловдивската филхармония, едно закононарушение, което, имам вяра, някой ден ще бъде осъдено. За благополучие, Добрин Петков не го доживя...
Маестро Руслан Райчев / 1919- 2006/, който беше ослепителен, както в операта, по този начин и на концертния подиум, показа един път, че е участвал на генерална подготовка на Добрин Петков с Ленинградската филхармония, когато след първите петнайсет минути музикантите от този международен оркестър спрели да свирят, станали на крайници и дълго приветствали Добрин Петков!
Всъщност, Добрин Петков освен дирижираше подготвени симфонични сформира, той създаваше, градеше положителни оркестри. Под неговата палка всеки състав, даже и най- посредственият се представяше с триумф като огромен оркестър. А това е в действителност рядко качество. Неговото диригентство бе едно необикновено комбиниране на жанр, честност към създателя, една немска точност, съвършенство, както и дарба да изпада в положение на възторг, да претърпява висши мигове и в това време да не губи надзор, да бъде пределно прецизен. Нещо, което мъчно може да се изясни. Беше диригент в действителност, от огромна класа. И в случай че не се беше родил и творил в една дребна страна, несъмнено името му щеше да бъде до това на най- фамозните международни майстори. Прав е нашият прославен композитор Васил Казанджиев: „ Добрин Петков остави след себе си такава диря, която го води напряко в Безсмъртието! ”
*Един случай от ранните му, русенски години:
През 1954 година локалното партийно управление в Русе прави една от своите „ чистки ” и взема решение да уволни артистичния секретар Владимир Пенев, тъй като бил наследник на царски офицер, макар че се справял чудесно с работата си. Тогава Добрин нахълтал в кабинета на първия секретар Пенчо Кубадински и декларирал, че подава оставката си в символ на митинг:
-Другарю Първи секретар, упорствам да уволните и мен, тъй като и моят дядо е бил царски министър, а пък аз съм роден в Германия, също така и съм учил на Запад, в Лондон! Така че аз би трябвало също да бъда изпъден от Русе! Ето я и моята оставка...
Другарят Първи се стъписал от смелите му думи и просто споделил нищо...
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ