Корабите от мравки не потъват
Огнените мравки имат умеенето да основават кораби и с тяхна помощ да пресичат реки и езера. Те ги строят в действителност от себе си. Множество от мравките-работници се захващат една за друга и образуват нещо като сал, който на потъва.
Дълго време аргументите за това са оставали незнайни, само че в действителност всичко е доста просто. Освен отлични строители, архитекти, ловци, земеделци и скотовъди се оказва, че мравките са и отлични мореплаватели.
Всяка година цели колонии огнени мравки, обитаващи Северна и Южна Америка, при наводненията, провокирани от сезонните дъждове, образуват с телата си уреди, сходни на салове и придвижват суха останалата част от колонията през наводнените територии.
Някои от тези живи салове плуват по теченията на реките на стотици и даже хиляди километри. Огромният сал се състои от милиони инсекти, прикрепени едно към друго с крачета и челюсти. При преместването на колонията се носят и всички личинки и яйца, като се поставят специфични грижи да не са в допир с водата.
Една част от мравките носят ресурси от храна и строителни материали, които могат да са нужни на новото им място за обитаване. В центъра на сала има леко покачване, където се намира царицата, под защита на бойци – най-едрите и нападателни мравки.
Дълго време е нямало пояснение, в действителност за какво сходно оборудване не потъва при спускането си във водата. Сама мравка, в случай че се окаже във вода, няма да потъне, защото тялото й е покрито с водоотблъскващо восъкоподобно вещество и в следствие мравката се оказва обкръжена от мехурчета с въздух, прикрепени към екзоскелета.
Влияние оказва и нищожната маса на насекомото, която не е в положение да премине през пласта на повърхностното налягане на водата. Тъй като масата на голям брой мравки, прикрепени една за друга, е доста по-голяма, тя би трябвало да премине през повърхностното налягане на водата и да потъне.
Мравките, за разлика от доста други животни и инсекти, се държат пасивно във водата. Те не загребват с крака и в действителност не потъват, само че и не плуват.
Попадайки във водата, мравките се захващат една за друга с челюстите и краката си, при което силата на захвата е просто колосална. С нейна помощ може да удържат маса превищаваща 400 пъти личното им тегло.
Захванати по този метод, мравките задържат голям брой дребни мехурчета с въздух, захванати от обособените мравки. В резултат се образува огромна въздушна възглавница, която отделя сала от водата, и защото мравките не могат да доближат до нея, няма по какъв начин да пробият с масата си нейното повърхностното налягане.
След образуването на първият пласт на сала, останалите членове на колонията се прикрепят към тези върху водата и образуват втори пласт.
Когато цялата конструкциязапочва да се потапя, мравките в синхрон напрягат мускули, с цел да уплътнят повече цялото дъно и да попречват всяка опция за пробойна.
Най-накрая в центъра се оформя „ престол ”, на който се разполага царицата, стражата й и множеството мравки – бавачки с личинки и яйца. Когато те се настанят, салът е към този момент подготвен и стартира своето странствуване.
