Кои са одрисите?
Одрисите са едно от тракийските племена, населяващо земите в долното течение на река Марица през V-VІ век преди Христа. Те основават свое държавно обединяване - Одриското царство, което заема обширни територии в Югоизточна Тракия и гръцките историци приказват за него като за фактор на Балканите. За одрисите се загатва в Омировия епос, както и в трудовете на историците Херодот и Тукидид.
Поява на царството на одрисите
В тази част от Балканския полуостров съществуват редица удобни фактори за основаване на мощно държавно обединяване. Мястото има своите стратегически прерогативи. То се намира до комфортни морски протоци - Хелеспот и Босфор и непосредственост с Мраморно море. Намиращата се на територията на царството река Марица е била плавателна чак до сегашен Пловдив. Земята в тези територии е извънредно плодородна, климатът е мек, а пътната мрежа добре развита.
За основаване на държавно обединяване позитивна роля играят и гръцките колонии, както и наличието на персите, чиито битки с гърците и траките предизвикат основаването на политическо обединяване, което е устойчиво във военно отношение. Тукидид написа, че царството, което одрисите основават, е най-голямо и най-богато.
Устройство на Одриското царство
За да управляват делата на страната си и да държат цялостно владичество над земите си, одриските царе се осланят и на административния си уред. Владетелят е в непрекъснато придвижване, с цел да може да управлява държавните каузи, да събира налозите и да пази границите си. Поради това одрисите нямат непрекъсната столица. Държавата се ръководи от краткотраен център, където е отседнал владетелят. За подобен краткотраен център се сочи откритият от археолози град Кабиле край Ямбол.
Наследяването на властта не се реализира на непоколебим правов ред, въпреки че всеки държател се стреми да остави ръководството на някои от своите синове, с цел да се продължи династичната линия във властта. Тази власт обаче е лесна за компрометиране, защото непрестанно се нападна от близкия кръг първенци, доверени хора, роднини с упоритости за властта.
Царят е сплотяваща фигура, той е и сановник, управлява политическите и държавните каузи, може да бъде даже обожествяван. Отделните области са ръководени от обособени шефове, директно подчинени на владетеля. Аристокрацията излъчва съвет, който управлява всички действия, свързани с ръководството на вътрешните и външни каузи на страната. Това са доверените хора на царя, които го съпровождат в мир и война.
Одриските владетели и техните държавнически достижения
Цар Терес І, който ръководи от края на VІ доникъде на V век преди новата епоха, поставя началото на династичната линия на одрисите. Той основава и стабилизира страната и утвърждава и уголемява границите на подвластните му земи. Одриската страна на Терес обгръща земите от устието на Дунава до водосборния басейн на Тунджа, Арда и Марица и до гръцките колонии на изток и югоизток.
Терес І живее дълго, умира на 92 години и е завещан от сина си Спарадок.
Спарадок е първият от одриските царе, който подписва контракт с полиса Атина и съюза, който тя управлява.
След Спародок мястото му се заема от другия наследник на Терес - Ситалк. В интервала на Пелопонеската война Ситалк подписва контракт с атиняните, за да разшири границите на страната си за сметка на античната страна на македонците. Ситалк подхваща поход против македонските територии и завзема земите към Тимок до Струма.
След гибелта на Ситалк държател става сина на Спарадок Севт І. При него налозите били увеличени доста, огромните приходи в хазната водели до повишаване на самочувствието на владетеля, който си слага задача да овладее крайбрежните пунктове. Започва военна интервенция против атиняните за да владеят естествените излази и по този начин да наложи страната си фактор на Балканите.
Налагането на одрисите като политическа мощ на полуострова става обаче по-късно, при Котис І, който заема престола на одриските царе през 383 година преди Христа. Той подписва контракт с атинския морски съюз, поради което получава почетно атинско поданство.
За да реализира проектите си, Котис подписва контракти с племената на трибалите и гетите. През 365 година Котис нахлува в Тракийски Херсонес и го покорява. Остават единствено три селища преди Атина да загуби всичко и целият Балкански полуостров да стане територия на траките. Атиняните реагират бързо и изпращат убийци, които съумяват да убият цар Котис І. След гибелта му страната на одрисите се разделя на три елементи и в никакъв случай повече не съумява да се сплоти.
Краят на одриското царство и ориста на тракийските земи
Малките тракийски държавици са слаби и не съумяват да се опълчват на набези. От това се възползват римляните. Те са съумели към този момент да завземат страната на античните македонци и разпокъсаните тракийски територии изпадат под тяхна взаимозависимост. Все отново тракийските царства не престават да оказват опозиция още 200 години и чак през І век след Христа, след гибелта на владетеля Реметалк ІІІ, след който не остава законен държател, от царството на одрисите е формирана римската провинция Тракия.
