Очакванията за покачване на цените кара повечето работодатели (67%) да

...
Очакванията за покачване на цените кара повечето работодатели (67%) да
Коментари Харесай

Проучване на БСК: Близо 70% от работодателите планират ръст на заплатите през 2024 г.

Очакванията за повишаване на цените кара множеството работодатели (67%) да включват в проектите си за 2024 година растеж на възнагражденията. Всеки пети шеф възнамерява да резервира равнищата на възнаграждение, а 9% от шефовете към момента не са решили. Това демонстрира обичайното онлайн-допитване на Българската стопанска камара (БСК) до нейните членове, което тя прави за 19-а поредна година. Проучването е извършено в интервала 10 ноември - 10 декември 2023 година измежду мениджърите на 784 микро-, дребни, междинни и огромни предприятия от цялата страна и от всички браншове на стопанската система.

Същевременно преместването на инфлацията в приходите не е едноспосочно - проектите на държавното управление за нарастване на минималната работна заплата може да създаде повишаване на продукцията на компаниите. Почти половината интервюирани декларират, че ще калкулират този спомагателен разход върху цените на стоките и услугите. 16% са показали, че ще усилят единствено възнаграждението на наетите на минимална работна заплата и ще запазят заплащането на останалите. Само 15 на 100 настояват, че смяната на минималната заплата няма да сътвори проблем за бизнеса, до момента в който малко над една четвърт считат, че насилственото нарастване на всички работни заплати е непостижимо и може да докара до съкращения на личен състав или други разноски.

В проектите на съвсем половината от интервюираните (44%) влиза нарастване на размера на произвеждане, както и на гамата от предлагани продукти/услуги. Търсенето на нови пазари и растеж на вложения в нови мощности също са част от желанията за 2024 година Сред целите на 44% от шефовете е развиването на личния състав, а 30% имат намерение да открият нови работни места.
Отговорите на въпроса: Какви са желанията ви за развиване през идната година? Източник: БСК
Плановете на мениджърите за идната година включват също вложения в енергийна успеваемост и в цифрови технологии. Една трета от запитаните обаче декларират, че нямат потребност от цифровизация на индустриалните процеси. Най-големите спънки пред дигитализацията са неналичието на човешки запаси с нужните умения и пълномощия, незадоволително финансов запас и незадоволителната информация за най-хубави налични технологии, регистрира изследването на БСК.
Реклама Най-големите спънки пред бизнеса
Липсата на работна ръка е най-големият проблем пред бизнеса съгласно 75% от участниците в допитването на БСК. Следват бюрокрацията, регулаторната тежест и постоянно изменящата се нормативна уредба. Следващите по степен на значимост проблеми са корупцията, неефективната правосъдна система, ниското качество на административното обслужване и незадоволителният брой административни електронни услуги. Всеки трети интервюиран откроява като проблем насаждането на негативизъм по отношение на бизнеса, за всеки четвърти проблем е сивата стопанска система, а за 15% - положението на инфраструктурата.

Нарастват недоволствата на бизнеса от корупционен напън. През 2022 година този дял е бил 30%, до момента в който за 2023 година анкетата регистрира, че 59% от интервюираните са споделили за подобен напън.
Отговорите на въпроса: Кои са базовите спънки пред развиването на бизнеса в България? Източник: БСК
Най-честият проблем, с който участниците в състезания по Закона за публичните поръчки се срещат, е тенденциозното слагане на условия, които устройват съответен реализатор, както и необективното оценяване на офертите. В анкетата през 2022 година разко спада делът на интервюираните, които са се сблъсквали с условие за даване на данни, известни на възложителите, само че през 2023 година този проблем излиза на дневен ред. Положителна наклонност е намаляването на забавени разплащания към изпълнителите и подизпълнителите, регистрира изследването на БСК.
BIA Index
БСК показа за първи път своя показател " Ефективност на икономическата политика " (BIA Index), който обгръща така наречен " Образцов триъгълник на икономическата политика ", включващ три стълба: стимулиране на вложенията, осъществяване на структурни промени и обезпечаване на виновни фискални политики.
Реклама
Проучването обгръща 27 стопански системи на страните-членки на Европейския съюз и е основано на публични и потвърдени източници на информация. BIA Index мери развиването на България в тези три посоки, като всяко от тях е оценено по подбрани индикатори. Страната ни изостава от Европейски Съюз доста по съвсем всички от употребяваните индикатори за разбор. Това значи, че нейната икономическа политика не създава ефикасен резултат, е един от главните заключения на показателя.

България е член на Европейски Съюз към този момент 15 години и все пак не съумява да доближи междинното европейско икономическо равнище. Конвергенцията на страните, които се причислиха дружно с България към Европейски Съюз, е доста по-силна, включително тази на Румъния, Естония, Латвия, Чехия, Словения. Хърватия, която се причисли към Европейски Съюз след България, през 2013 година, към този момент е член на еврозоната и съумя единствено за 10 години да извърши нейните критерии. Необходима е нова идея за икономическа политика, нови обществени политики за стимулиране на вложенията и нововъведенията, в случай че България желае да доближи междинните европейски равнища в обозримо бъдеще (следващите 15 години), обобщава BIA Index.
Свързани публикации Нова платформа ще свързва работодатели от Европейски Съюз и служащи от трети страни 1 декември 2023, 08:06 Трудната разлъка с хартиената трудова брошура 17 ноември 2023, 12:36
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР