Очаквам с безпокойство края на февруари, когато е възможна нова

Очаквам с безпокойствие края на февруари, когато е допустима нова вълна на епидемията - със или без английския вариант, споделя проф. Коста Костов. Пред Дъждовни води той приказва за заболяването, остатъчните признаци и ролята на имунизациите.

Проф. Костов (в средата) бе ръководител на краткотрайно образувания Медицински експертен съвет

Проф. Коста Костов е прочут български пулмолог с значима социална роля в битката против Ковид-19, зает персонално с лекуването на стотици пациенти. С него беседва Георги Лозанов.

Защо към този момент има ваксини, само че не и лекарство? Конспиративна доктрина ли са изказванията, че имунизацията се сътвори преди лекарството, тъй като облагите от него биха били доста по-малки?

Проф. Коста Костов: Не мисля, че стремежът към облага през имунизациите е водещ. Това, несъмнено, не значи, че фармацевтичните компании не търсят оптималната облага, естествена тактика на всяка частна самодейност. Постигането на дейно лекуване при един нов вирус е дълъг и сложен път, който може да бъде вървян безрезултатно в течение на години. При грипния вирус да вземем за пример трябваха десетилетия, а при вируса на СПИН, лекуването се реализира с композиция от лекарства. За тази композиция, както си спомняте, беше належащо повече от десетилетие.

Въобще, най-ефективният метод за епидемиологичен надзор са имунизациите. Те не ни освобождават изцяло от наличието на причинителите, само че попречват тяхното всеобщо разпространяване и освен защищават индивида, само че и понижават разпространяването на инфекцията в популацията.
Редакцията предлага
Как оценявате организацията на имунизационната акция в България? Има ли задоволително безапелационни обществени и етични причини за възприетия ред - медицинските служащи преди възрастните и болните?

Проф. Коста Костов: Организацията в лечебните заведения върви добре, само че в извънболничната помощ не е на нужното равнище и като цяло е неубедителна, по тази причина сме последни в Европа. Трябваше да се дефинират имунизационни центрове, които да реализират връзката с хората съгласно посочените от Министерство на здравеопазването имунизационни групи. Не е толкоз сложна задача. Достатъчен е единствено амбулаторен лист от персоналния доктор, който е определил имунизационната група на съответното лице. Все още отвън лечебните заведения няма информация, изясненост и организация, която да успокои хората, че ще получат своята доза от имунизацията в точния момент.

Що се отнася до преимуществото на медиците пред всички останали, то е нужда. Същото както при самолетен полет, където предизвестяват, че преди да поставите кислородна маска на детето си, би трябвало да я поставите на себе си.

Не е ли безрезултатен труд агитирането на нежелаещите да се имунизират, в случай че за искащите няма задоволително ваксини и надали скоро ще има?

Проф. Коста Костов: Да, имунизациите са незадоволителни , по тази причина ме смущава имунизирането на преболедувалите, което още повече усилва дефицита от ваксини за тези, които не са боледували. Това е недопустимо. Боледувалите могат да изчакат няколко месеца.

Само политически ли са упреците, че сме на опашката в Европейски Съюз по имунизиране, тъй като не сме създали своевременни поръчки за ваксини? Защо Гърция, да кажем, получи доста повече ваксини от нас?

Проф. Коста Костов: Не мога да дам безапелационен отговор на този въпрос, само че фактът, че сме на опашката по броя имунизирани е налице. С гърците не можем да се мерим, когато става дума за договорка и национални цели, а както се вижда - с никой не можем. На нас все някой различен или нещо друго ни е погрешно. Логиката от протичащото се в нашето опазване на здравето по-скоро ме кара да мисля, че изоставането ни не е инцидентно и макар вероятното съществуване на справедливи спънки при договарянето, мъчно ще допускам, че няма пропуски от индивидуален темперамент - недовиждане, неприятна организация и експертиза за развиването на епидемиологичния развой и неговата бъдеща предварителна защита.

Има ли авторитетно научно опровергаване на лаическите паники, че имунизациите носят риск от канцерогенни и автоимунни болести?

Проф. Коста Костов: Научните данни от към 35 000 имунизирани в научните изследвания за получилите регистрация ваксини, не удостоверяват опасенията за поява на автоимунни процеси, а безапелационни данни за сходна опция липсват и от имунизациите, употребявани до този миг. Не би трябвало да има риск от отключване на злокачествени заболявания, тъй като съставените елементи на РНК-ваксините, които се употребяват в България в този момент, имат къс престой в клетките, не доближават клетъчното ядро и " размяната на акредитивните писма " се случва в пространството към ядрото, наречено цитоплазма.

Ваксините надеждна отбрана ли са от " английската " трансформация на вируса и очаквате ли тя да вдигне нова епидемиологична вълна в България? Готвим ли се за нея и в какво би трябвало да се състои сходна подготовка?

Проф. Коста Костов: Данните до този миг са в интерес на имунизациите, само че се прокрадват и подозрения, че имунизацията може да се окаже по-малко ефикасна против новите разновидности, заради което в Съединени американски щати стартират ново изследване с слагане на спомагателна, трета доза от РНК-ваксината, с модифициран спайк-протеин, приспособен по отношение на новия мутантен вариант В.1.351, регистриран в Южна Африка.

Очаквам с безпокойствие края на февруари, когато е допустима нова вълна на епидемията, без значение от наличието или отсъствието на " английския " мутирал вариант. Това ще бъде резултат на отваряне на учебните заведения и либерализацията на ограниченията. Ако такава се случи, тя ще ни ангажира до края на март и въпреки и по-лека, може да натовари още веднъж здравната система.

Време е държавното управление да намерения за създаване на нова, задоволително огромна болница, готова да посрещне една последваща епидемиологична вълна. Тя би могла да действа като многопрофилна болница в нормален режим отвън зараза, само че бързо да се трансформира в профилирана по време на епидемиологичен гърмеж. Затова се желае управническа воля, фрагменти, инсталация и подготовка. Кое от това е налице?

Защо експертите първо споделяха, че тази трансформация е по-заразна, само че по-лека, а в този момент към този момент настояват, че е и по-смъртоносна?

Проф. Коста Костов: Проучванията са още нищожни, само че към този момент знаем, че новият английски вариант (с към 10 разновидности на спайк-протеина) е по-инфекциозен, а евентуално и по-агресивен, съгласно последни данни, въпреки нарасналата смъртност да е и резултат на количеството - повече инфектирани, повече тежко боледуващи, повече смъртни случаи.

Оказа се, че Ковид-19 може да продължи дълго - и след излекуването. Какви са признаците на тази " втора фаза " на заболяването и кои пациенти са най-заплашени от нея?

Проф. Коста Костов: Да, признаците след острата фаза на заболяването идват на приливи и отливи и това може да продължи дълго време. Не инцидентно тази болест е наречена " rоller coaster " (бел. ред. влакче в увеселителен парк) и това влакче минава около множеството заболели без значение от формата на заболяването - лека или тежка. Все отново недоволствата са по-изявени при болните, които са боледували по-тежко в острата фаза.

Най-честите остатъчни признаци, които могат да продължат няколко месеца, са: физическа уязвимост и отмалялост, възприятие за дефицит на въздух, главоболие, нарушен сън, болки в мускули и стави, суха кашлица, меланхолия и боязън.

Как лекувате тази " втора фаза "? Тя може ли да бъде планувана още при започване на заболяването ? Как да се погрижат за себе си пациенти, прекарали Ковид-19?

Проф. Коста Костов: Самата втора фаза включва три етапи, изчислени от първия ден на поява на признаци на заболяването - следостра (до 4 седмици), продължаваща (от 4-та до 12-та седмица) и продължителна - след 12-та седмица. Контролът на пациентите през тези етапи изисква мултидисциплинарен екип с водещ пулмолог, координиращ лечебния и оздравителен развой. Този развой при част от болните изисква лекарства, постоянно и рехабилитация, която би трябвало да стартира относително рано. Оценката на всеки пациент в " продължителната фаза " изисква модерна инсталация, с цел да бъде осъществена нужната функционална оценка на белия дроб (бодиплетизмография, дифузионен капацитет) и останалите органи и системи. За страдание, сходна инсталация липсва на множеството места в извънболничната помощ, а рехабилитация на болните изобщо не се прави.
България е на опашката по имунизации
Продължава ли тази болест да е " тъмна Индия " или лекарите получиха самочувствие, че могат да се оправят и с тежките случаи? Защо по този начин се подвигна смъртността от вируса в България, че по едно време даже бяхме първи по този най-мрачен индикатор?

Проф. Коста Костов: Вече знаем повече, само че не всичко. Най-доброто и значимото следва - да отстраним заплахата от втора пандемия посредством постигане на задоволително равнище на популационна отбрана и/или да се доберем до вълшебното лекарство, тъй като вирусът, макар имунизациите, евентуално ще продължи играта с нас посредством своите нови варианти, ще инфектира обособени хора, част от които ще боледуват тежко. Придобитият опит докара и до повишеното самочувствие. Подобрението на лечебните болнични лечебни и реанимационни протоколи е най-важната причина за появилата се убеденост. Смъртността набъбна, тъй като набъбна броят на болните, дефицитът на кревати, огромна част от болните не стигаха до лечебните заведения или стигаха до тях по-късно в доста тежко положение, без късмет за лековит триумф.

Дели ли се българското общество към момента на " мутафчиевисти " и " мангъровисти "?

Проф. Коста Костов: Да, за жалост, само че нито едната, нито другата прекаленост е лечебна. Заплахата от гибел не е съвместима с лекарското изкуство и съм уверен, че повлия отрицателно на доста българи, които вместо психическа поддръжка, получиха директна опасност за неминуем съдбовен излаз. Тезите на " мангъровистите " в една част са оспорими от научните данни, в друга - като че ли преднамерено търсят несъгласие със устрема на научната общественост да нанесе по-светъл цвят върху тъмния декор. Парадоксално, те са най-приемливи в спестовните си лечебни рекомендации - да не се злоупотребява с антибиотици, кортикостероиди, антикоагуланти и прочие, да се резервира успокоение, да се даде повече независимост на младите... За зла орис първата опасност подейства катализиращо на страха и суматохата, което пък под тяхно влияние докара до някои безумни рекомендации в лечебните протоколи.