Пандемията ще промени мисленето на инвеститорите
Общество, страна, стопанска система и бизнес ще има и след коронакризата. Тези, които са бързи и смели, ще бъдат първи Европа ще стартира да създава редица артикули на своя територия - текстил, машини, фармация. Това ще е добра вест за доста български предприятия Правим най-мащабните инвестиции в образованието от десетилетия Вярвам, че българите вършат политическия си избор поради позитивни, а не поради негативни настройки Очаквам напредък на промишленостите, свързани със опазването на здравето, споделя вицепремиерът Томислав Дончев в особено изявление за вестник " СТАНДАРТ "
- Г-н Дончев, 2021 година ще е годината на възобновяване. Какъв ще е целта му - поддръжка на хората и техните приходи за оцеляването им или поддръжка на бизнеса - за произвеждане и откриване на работни места? И по какъв начин страната ще откри по този начин сложния баланс за подкрепяне и на двете групи?
- За страдание, към момента се намираме в тежка композиция от рецесии. Не бива да забравяме за здравната рецесия, защото няма никакви белези пандемията да е завършила. На първо място приоритет е опазване здравето на хората, а по-късно идва ред на оправянето с икономическите последствия. В този смисъл страната се пробва да обезпечи оптимално необятен обсег на ограниченията, по този начин, че те да доближат до всяка група жители, от една страна, и компании, от друга. Инвестиран е значителен антикризисен запас в стопанската система, а ограниченията ще продължат и през цялата последваща година.
За 2020 и 2021 страната активизира средства за битка с пандемията и последствията от нея в размер на 2,4 % от Брутният вътрешен продукт. Това разреши да се подкрепят най-нуждаещите се, засегнатите бизнеси, да се потиска растежът на безработицата, да се усили потенциалът на обществените системи.
- Какво сочат анализите на екипа Ви - от кои стопански браншове стартира възобновяване?
- Със сигурност секторът на услугите включително и туризмът са измежду най-засегнатите от рецесията. Авиотранспортът също е обиден тежко. В доста от случаите тези бизнеси не могат да работят по нормалния метод в резултат ограничаващите ограничения. Индустрията също страда от накъсаните вериги на доставки, само че не е по този начин директно наранена.
Въпреки че няма сигурни данни, въпреки всичко може да кажем, че в напредък са бизнесите, директно свързани с пандемията: производството на защитни средства, доставките и така нататък
Определено IT браншът ще ускори своето наличие в стопанската система, поради обстоятелството, че много хора, институции и компании доста бързо се цифровизираха в рецесията и започнаха да дават редица услуги online. Много от производствата и въобще промишлеността, също ще имат нови шансове. Очаквам след рецесията Европа да направи стъпки към поддържане на стратегически потенциал - да създава редица артикули на своя територия - текстил, машини, фармация. Това ще е добра вест за доста български предприятия, които може даже да усилят размерите си. Допълнително чакам напредък на промишленостите, свързани със опазването на здравето и здравословния метод на живот.
А от къде ще стартира възобновяване е въпросът не за един милион, не за милиард, а за доста повече. Когато цивилизацията ни се научи да ръководи пандемията, първо ще опитаме да се върнем към добре познатото ни остаряло, само че наред с това всичко, което сме претърпели, ще промени потребителските привички, ще промени мисленето на мениджърите и вложителите. Светът няма да е същият след пандемията, международната и европейската стопанска система няма да са напълно същите, доста е евентуално и потребителската ни просвета да не е същата. Тук изкуството е българските компании да бъдат умни и гъвкави и бързо да се ориентират в идната итерация на веригите на доставка и да заемат даже по-добро място от преди рецесията. Очаквам следкризисен напредък на производството. Поради ограниченията, които възнамерява страната, в строителството също би трябвало да има задоволителни вложения.
- Кои браншове се нуждаят от незабавна държавна поддръжка и кои могат да се оправят сами?
- Приоритет за поддръжка са " затворените ", тези които не могат да работят или работата им е лимитирана. Към тях са ориентирани всички ограничения - и за запазване на заетостта, както и ограниченията за ликвидна поддръжка на бизнеса с погашение на избран % от оборота. Разбира се, действат всички ограничения за тези, които изпитват компликации - 60/40, 80/0 и ще са налични, до момента в който има потребност от тях.
- Особено мощно бе ударено машиностроенето. Как виждате възобновяване му?
- Има индикации, че спадът в машиностроенето стартира още в средата на 2019 година, само че сигурно изключителното състояние, подбудено от пандемията от ковид в допълнение изостри обстановката в сектора. Още нямаме дефинитивни данни, само че се разяснява спад с над 7% и повече за 2020г. Прогнозите и упованията са за възобновяване през 2021г. с съвсем 5% растеж. Целта не би трябвало да е просто " възобновяване " на предкризисните нива, а търсене на по-добра позиция, изключително поради упованието за съкращаване на веригите на доставки.
- Коронакризата промени напълно туристическата промишленост и услугите. Какво е бъдещето на тези два бранша?
- Определено туристическият отрасъл беше директно обиден от коронакризата и страната поставя съществени старания, с цел да го подкрепи. Предвижда се държавна помощ за туроператорите и туристически сътрудници в размер на 4% от сумата на заявения от тях годишен оборот без Данък добавена стойност за 2019 година Безвъзмездно предоставените средства ще се употребяват за предпочитано компенсиране на загуби, произлизащи от отказали се от ваучери клиенти, както и от удържани от снабдители на услуги суми.
Целта е да съхраним предприятията и експертите в този отрасъл, с цел да могат да бъдат на пазара още за лятото, когато чакам да имаме летен сезон и след пандемията, когато хората ще стартират още веднъж да пътуват и да се забавляват.
- Бизнесът сигнализира, че най-големият боязън, роден от пандемията, е страхът да се прави бизнес. Много микро, дребни, а и даже междинни бизнесмени банкрутират и заявяват отвод да се занимават повече с бизнес. Кои са механизмите този развой да бъде спрян?
- Общество, страна, стопанска система и бизнес ще има и след пандемията. Тези, които са бързи и смели, които са научили всички уроци на рецесията ще бъдат първи. Тук приказвам освен за компании, само че и за страни.
- Представихте План за възобновяване и резистентност на България, по който страната ни ще има достъп до 12 милиарда лв. безплатно финансиране за справяне с следствията от коронакризата. Многократно подчертахте, че те ще зависят от плановете, с които България кандидатства за тези средства. В кои области са първите планове и кои бизнеси имат най-големи шансове да се възползват от средствата?
- Планът следва низ от амбициозни цели: да помогне на страните членки да минат с по-малко вреди през пандемията, да помогне за възобновяване на стопанските системи, да сътвори предпоставки за дългогодишен стопански напредък, да отстрани съществуващи стопански и обществени несъответствия, да подтиква промени.
Подкрепата за българския бизнес е залегнала във всички четири стълба на Плана за възобновяване, като от плануваните стратегии и вложения чакам забележителен положителен резултат върху подобряването на бизнес и капиталовия климат в страната. Подкрепата има разнообразни измерения - от стимулиране на предлагането на високотехнологични и новаторски артикули от българския бизнес до подкрепяне на индустриалния бранш в двойния преход и обезпечаването на удобна среда за осъществяване на нови вложения. Очакваните резултати от интервенциите плануват повишаване на продуктивността на българските предприятия.
- По първия от 4-те стълба на проекта се плануват над 2 милиарда за нововъведения - за рационализация на просветителната система и финансиране на науката. Какви са концепциите за промени в бранш обучение?
- На първо място би трябвало да отбележим, че това са най-мащабните вложения в обучение и просвета през последните десетилетия с доста мощен акцент върху математика, инженерни, приложни науки, физика. Причината е елементарна - България има потребност от инженери.
Предвижда се създаване на просветителна STEM среда (Ще бъдат оборудвани STEM кабинети в 1 680 училища), закупуване на устройства за учители и възпитаници, модернизиране на просветителните институции за по-привлекателна и качествена среда за учене и нововъведения.
Реформата в региона на научно-изследователската активност и нововъведенията е в ход със основаването на новата Държавна организация за научни проучвания и нововъведения, чиято цел е да концентрира напъните в региона, досега разпръснати сред няколко институции.
- МВФ в лицето на Кристалина Георгиева, както и редица международни специалисти, предизвестиха, че икономическата рецесия вследствие на пандемията ще прерасне и във финансова. Какви са Вашите разбори и къде са буферите на страната, с цел да премине по-леко и по-бързо през този интервал?
- Факт е, че доста страни задлъжняват бързо и то на съществени нива. България не е трансформирала позицията си на страната с едни от най-ниските задължения. Очаквам и дефицитът за 2020 и 2021 да е измежду най-ниските в Европа.
- За благополучие коронакризата не се отрази съществено на вложенията. Министерство на стопанската система регистрира 53% растеж на директните непознати вложения и разгласи, че е на финала на договарянията с нов огромен вложител. Какво да чакаме през 2021 година?
- От предварителните данни за третото тримесечие на Брутният вътрешен продукт се вижда, че вложенията стартират да дават положителни сигнали за възобновяване във връзка с изгубеното - структурата на Брутният вътрешен продукт и индикаторът бруто-капиталообразуване.
Държавата не стои със скръстени ръце да чака възобновяване, а се доставя с нови принадлежности да го подтиква. След приемането на Закона за индустриалните паркове ще бъдем в положение да реагираме и по-бързо и по-адекватно на потребностите на вложителите. Очаквам в годините след рецесията растеж на вложенията, изключително в промишлеността.
- 2021 е година на двойни избори - парламентарни и президентски. Могат ли политическите пристрастености да стопират процеса на възобновяване?
- Политиката не е място, където пристрастеностите би трябвало да бъдат водещи, още по-малко да пречат на развиването. В последните 30 години на така наречен " преход " има доста случаи, които способстваха и партиите, и политиците да носят отрицателен знак. Нека бъдем откровени - " политика " и " партия " се трансфораха в мръсни думи и това напълно не е без причина. Мисля, че би трябвало да обърнем повече внимание на този факт и да поставим нужните старания с цел да променим тези настройки. Винаги съм си представял политиката като почтено съревнование, където избираш този, който ти харесва повече, на който имаш повече доверие и считаш, че ще свърши по-добра работа. Не бива да намесваме скверните политически технологии. Оптимизмът в тематиката идва от моето усещане, че въпреки всичко българите вършат политическия си избор най-много поради позитивни, а не поради негативни настройки.
- Г-н Дончев, 2021 година ще е годината на възобновяване. Какъв ще е целта му - поддръжка на хората и техните приходи за оцеляването им или поддръжка на бизнеса - за произвеждане и откриване на работни места? И по какъв начин страната ще откри по този начин сложния баланс за подкрепяне и на двете групи?
- За страдание, към момента се намираме в тежка композиция от рецесии. Не бива да забравяме за здравната рецесия, защото няма никакви белези пандемията да е завършила. На първо място приоритет е опазване здравето на хората, а по-късно идва ред на оправянето с икономическите последствия. В този смисъл страната се пробва да обезпечи оптимално необятен обсег на ограниченията, по този начин, че те да доближат до всяка група жители, от една страна, и компании, от друга. Инвестиран е значителен антикризисен запас в стопанската система, а ограниченията ще продължат и през цялата последваща година.
За 2020 и 2021 страната активизира средства за битка с пандемията и последствията от нея в размер на 2,4 % от Брутният вътрешен продукт. Това разреши да се подкрепят най-нуждаещите се, засегнатите бизнеси, да се потиска растежът на безработицата, да се усили потенциалът на обществените системи.
- Какво сочат анализите на екипа Ви - от кои стопански браншове стартира възобновяване?
- Със сигурност секторът на услугите включително и туризмът са измежду най-засегнатите от рецесията. Авиотранспортът също е обиден тежко. В доста от случаите тези бизнеси не могат да работят по нормалния метод в резултат ограничаващите ограничения. Индустрията също страда от накъсаните вериги на доставки, само че не е по този начин директно наранена.
Въпреки че няма сигурни данни, въпреки всичко може да кажем, че в напредък са бизнесите, директно свързани с пандемията: производството на защитни средства, доставките и така нататък
Определено IT браншът ще ускори своето наличие в стопанската система, поради обстоятелството, че много хора, институции и компании доста бързо се цифровизираха в рецесията и започнаха да дават редица услуги online. Много от производствата и въобще промишлеността, също ще имат нови шансове. Очаквам след рецесията Европа да направи стъпки към поддържане на стратегически потенциал - да създава редица артикули на своя територия - текстил, машини, фармация. Това ще е добра вест за доста български предприятия, които може даже да усилят размерите си. Допълнително чакам напредък на промишленостите, свързани със опазването на здравето и здравословния метод на живот.
А от къде ще стартира възобновяване е въпросът не за един милион, не за милиард, а за доста повече. Когато цивилизацията ни се научи да ръководи пандемията, първо ще опитаме да се върнем към добре познатото ни остаряло, само че наред с това всичко, което сме претърпели, ще промени потребителските привички, ще промени мисленето на мениджърите и вложителите. Светът няма да е същият след пандемията, международната и европейската стопанска система няма да са напълно същите, доста е евентуално и потребителската ни просвета да не е същата. Тук изкуството е българските компании да бъдат умни и гъвкави и бързо да се ориентират в идната итерация на веригите на доставка и да заемат даже по-добро място от преди рецесията. Очаквам следкризисен напредък на производството. Поради ограниченията, които възнамерява страната, в строителството също би трябвало да има задоволителни вложения.
- Кои браншове се нуждаят от незабавна държавна поддръжка и кои могат да се оправят сами?
- Приоритет за поддръжка са " затворените ", тези които не могат да работят или работата им е лимитирана. Към тях са ориентирани всички ограничения - и за запазване на заетостта, както и ограниченията за ликвидна поддръжка на бизнеса с погашение на избран % от оборота. Разбира се, действат всички ограничения за тези, които изпитват компликации - 60/40, 80/0 и ще са налични, до момента в който има потребност от тях.
- Особено мощно бе ударено машиностроенето. Как виждате възобновяване му?
- Има индикации, че спадът в машиностроенето стартира още в средата на 2019 година, само че сигурно изключителното състояние, подбудено от пандемията от ковид в допълнение изостри обстановката в сектора. Още нямаме дефинитивни данни, само че се разяснява спад с над 7% и повече за 2020г. Прогнозите и упованията са за възобновяване през 2021г. с съвсем 5% растеж. Целта не би трябвало да е просто " възобновяване " на предкризисните нива, а търсене на по-добра позиция, изключително поради упованието за съкращаване на веригите на доставки.
- Коронакризата промени напълно туристическата промишленост и услугите. Какво е бъдещето на тези два бранша?
- Определено туристическият отрасъл беше директно обиден от коронакризата и страната поставя съществени старания, с цел да го подкрепи. Предвижда се държавна помощ за туроператорите и туристически сътрудници в размер на 4% от сумата на заявения от тях годишен оборот без Данък добавена стойност за 2019 година Безвъзмездно предоставените средства ще се употребяват за предпочитано компенсиране на загуби, произлизащи от отказали се от ваучери клиенти, както и от удържани от снабдители на услуги суми.
Целта е да съхраним предприятията и експертите в този отрасъл, с цел да могат да бъдат на пазара още за лятото, когато чакам да имаме летен сезон и след пандемията, когато хората ще стартират още веднъж да пътуват и да се забавляват.
- Бизнесът сигнализира, че най-големият боязън, роден от пандемията, е страхът да се прави бизнес. Много микро, дребни, а и даже междинни бизнесмени банкрутират и заявяват отвод да се занимават повече с бизнес. Кои са механизмите този развой да бъде спрян?
- Общество, страна, стопанска система и бизнес ще има и след пандемията. Тези, които са бързи и смели, които са научили всички уроци на рецесията ще бъдат първи. Тук приказвам освен за компании, само че и за страни.
- Представихте План за възобновяване и резистентност на България, по който страната ни ще има достъп до 12 милиарда лв. безплатно финансиране за справяне с следствията от коронакризата. Многократно подчертахте, че те ще зависят от плановете, с които България кандидатства за тези средства. В кои области са първите планове и кои бизнеси имат най-големи шансове да се възползват от средствата?
- Планът следва низ от амбициозни цели: да помогне на страните членки да минат с по-малко вреди през пандемията, да помогне за възобновяване на стопанските системи, да сътвори предпоставки за дългогодишен стопански напредък, да отстрани съществуващи стопански и обществени несъответствия, да подтиква промени.
Подкрепата за българския бизнес е залегнала във всички четири стълба на Плана за възобновяване, като от плануваните стратегии и вложения чакам забележителен положителен резултат върху подобряването на бизнес и капиталовия климат в страната. Подкрепата има разнообразни измерения - от стимулиране на предлагането на високотехнологични и новаторски артикули от българския бизнес до подкрепяне на индустриалния бранш в двойния преход и обезпечаването на удобна среда за осъществяване на нови вложения. Очакваните резултати от интервенциите плануват повишаване на продуктивността на българските предприятия.
- По първия от 4-те стълба на проекта се плануват над 2 милиарда за нововъведения - за рационализация на просветителната система и финансиране на науката. Какви са концепциите за промени в бранш обучение?
- На първо място би трябвало да отбележим, че това са най-мащабните вложения в обучение и просвета през последните десетилетия с доста мощен акцент върху математика, инженерни, приложни науки, физика. Причината е елементарна - България има потребност от инженери.
Предвижда се създаване на просветителна STEM среда (Ще бъдат оборудвани STEM кабинети в 1 680 училища), закупуване на устройства за учители и възпитаници, модернизиране на просветителните институции за по-привлекателна и качествена среда за учене и нововъведения.
Реформата в региона на научно-изследователската активност и нововъведенията е в ход със основаването на новата Държавна организация за научни проучвания и нововъведения, чиято цел е да концентрира напъните в региона, досега разпръснати сред няколко институции.
- МВФ в лицето на Кристалина Георгиева, както и редица международни специалисти, предизвестиха, че икономическата рецесия вследствие на пандемията ще прерасне и във финансова. Какви са Вашите разбори и къде са буферите на страната, с цел да премине по-леко и по-бързо през този интервал?
- Факт е, че доста страни задлъжняват бързо и то на съществени нива. България не е трансформирала позицията си на страната с едни от най-ниските задължения. Очаквам и дефицитът за 2020 и 2021 да е измежду най-ниските в Европа.
- За благополучие коронакризата не се отрази съществено на вложенията. Министерство на стопанската система регистрира 53% растеж на директните непознати вложения и разгласи, че е на финала на договарянията с нов огромен вложител. Какво да чакаме през 2021 година?
- От предварителните данни за третото тримесечие на Брутният вътрешен продукт се вижда, че вложенията стартират да дават положителни сигнали за възобновяване във връзка с изгубеното - структурата на Брутният вътрешен продукт и индикаторът бруто-капиталообразуване.
Държавата не стои със скръстени ръце да чака възобновяване, а се доставя с нови принадлежности да го подтиква. След приемането на Закона за индустриалните паркове ще бъдем в положение да реагираме и по-бързо и по-адекватно на потребностите на вложителите. Очаквам в годините след рецесията растеж на вложенията, изключително в промишлеността.
- 2021 е година на двойни избори - парламентарни и президентски. Могат ли политическите пристрастености да стопират процеса на възобновяване?
- Политиката не е място, където пристрастеностите би трябвало да бъдат водещи, още по-малко да пречат на развиването. В последните 30 години на така наречен " преход " има доста случаи, които способстваха и партиите, и политиците да носят отрицателен знак. Нека бъдем откровени - " политика " и " партия " се трансфораха в мръсни думи и това напълно не е без причина. Мисля, че би трябвало да обърнем повече внимание на този факт и да поставим нужните старания с цел да променим тези настройки. Винаги съм си представял политиката като почтено съревнование, където избираш този, който ти харесва повече, на който имаш повече доверие и считаш, че ще свърши по-добра работа. Не бива да намесваме скверните политически технологии. Оптимизмът в тематиката идва от моето усещане, че въпреки всичко българите вършат политическия си избор най-много поради позитивни, а не поради негативни настройки.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ