Д-р Виолета Радева: „Обсебеност. Лора и Поетът“ слага край на десетилетия лъжи, наложени от идеологическата цензура
„ Обсебеност. Лора и Поетът “ е заглавието на наскоро излязлото проучване за взривоопасното секване на орисите на поета Пейо К. Яворов и Лора Каравелова. Авторката доктор Виолета К. Радева посвещава книгата на 110-годишнината от трагичната развръзка на тази обич, приключила със гибелта на всепризнатата столична хубавица и ослепяването на обичания и известен стихотворец. Перипетиите на техните комплицирани взаимоотношения, чиято кулминационна точка е на 29 против 30 ноември 1913 година, през отминалите десетилетия неведнъж са привличали внимание на литературните критици и историци, издадени са десетки книги, доста повече студии и публикации.
Пред Faktor.bg създателят разкрива за първи път акценти от новото си проучване.
Интервю на Мая Георгиева
– Възможно ли е, г-жо Радева, освен това обилие от проучвания, да бъде казано нещо ново? Не повтаряте ли от дълго време известни обстоятелства, одобрени истини, още повече, че през 80-те години на ХХ век юристът Никола Гайдаров разгласява напълно Дело № 205 и един тип постави точка на всевъзможни по-нататъшни изследвания?
– Безспорно, хиляди страници са изписани по тематиката. Но и през днешния ден не престават да се появяват незнайни за необятната публика документи от това време, както и непознати мемоари на техни съвременници. Най-показателният образец са спомените на Дора Конова, оповестени от литературния историк доктор Петър Величков. Те демонстрират гледната точка и присъединяване в драмата, разиграла се на софийската ул. „ Раковски “ № 126, на третата страна в любовния триъгълник Лора – Яворов – Дора Конова. Макар през 70-те години на предишния век елементи от тях да бяха оповестени във в. „ Труд “, те, общо взето, стояха настрана от интереса на читателите, съсредоточен на първо място върху „ съдбовната жена “ Лора.
– Какво по-различно от общоизвестното разкривате на читателите?
–Преди всичко един по-различен взор към събитията и към героите на нещастието. За миналите десетилетия са се натрупали толкоз доста изкривявания, съобразявания, свободни съчинения, писани по поръчка мемоари, откровени измислици, да не кажа неистини, което е обидно освен за младежите, които занапред навлизат в живота и гълтам с отворени очи и души родната литература, само че е обидно и за самия стихотворец. Така че е належащо да преразгледаме доста от сякаш неоспоримите обстоятелства, което съм се помъчила да направя. Митовете са хубави, обвеяни са с лирика и поука, само че не и когато става дума за персони, съвременници на нашите баби. След десетилетия на неистини, наложени от идеологическата цензура, след налагането на избрани догматични рамки, коства ми се, че е пристигнало времето да погледнем по-отстранено, обективно освен върху историческото минало на страната ни, само че и върху българската литература.
–Посочете, какво по-конкретно оспорвате? В какво опонирате на досегашните откриватели, които са одобрени експерти в проучване на живота и поезията на Яворов, каквато е на първо място неговата племенница Ганка Найденова?
–Трудно е да изброя всички тези елементи, които са прегледани в книгата. Ще се задоволя да дам като образци най-разпространените заблуди. Това е на първо място прословутата история по какъв начин Лора Каравелова, премръзнала, мокра отишла една нощ в квартирата на Яворов и той, налегнат от жал, я приласкал, макар че не желал никога да се обвързва с капризната представителка на столичния елит. Или по какъв начин дебнела през 1910 година поета в Париж, на гроба на Минка Тодорова и там му се обяснила в обич. По-важното е, че изтъквам документи, които умишлено са премълчавани от някои откриватели, а други са се доверили на избрани престижи и повтарят всичко казано от критиците преди тях, без да се оправят с първоизточниците.
–Отделили сте място и на креативния кръг, към който принадлежи поетът. Какво общо има той с неговите интимни прекарвания?
–Ничий живот не минава откъснат от средата, в която ориста го е сложила. Писателите от кръга, самостоятелен към професора по хармония и книжовен критик доктор Кръстю Кръстев и поета Пенчо Славейков, вземат освен ефективно присъединяване в израстването и одобряването на Яворов като стихотворец. Знаем по какъв начин неговият живот се прекатурва и поема по необятния път на творчеството, откакто доктор Кръстев му отваря страниците на своето сп. „ Мисъл “, а след това вкарва в деяние престижа и връзките си, с цел да бъде изместен телеграфопощенецът от провинцията в столицата. П. П. Славейков е кръстникът на поета, дал му мелодичния, лиричен псевдоним Яворов. Също той го въвлича и в публични дела, отвън присъединяване му в македонското революционно придвижване. Една от най-известните е съпротивата, която оказват през 1910 година на проведения от русофилската Народняшка партия и съответно от Стефан Савов Бобчев втори славянски събор. На него не са поканени свободомислещите писатели от Русия, поляците отхвърлят да участват, тъй като не могат да се братимят с поробителите си, не са поканени и изтъкнати учени и писатели от другите славянски страни. Поканени са единствено тези, които е показал Азиатският департамент. Славейков, Яворов, доктор Кръстю Раковски, Петко Тодоров пишат смели публикации във в. „ Камбана “. Петко Тодоров го вкарва в фамилията си. Но участниците във „ великата четворка “ не са безстрастни очевидци и на неговите интимни прекарвания, имат своите отзиви, пробват се да го поучават, стараят се да го предпазят от неразумни увлечения. Направила съм опит да проучвам психическите родства и разлики сред поета и околните му другари и противници.
–Споменахте, че публикувате документи, които са останали настрана от вниманието на откривателите. Кои са те?
–В съхраняваното в ЦДА Дело № 205 се намират още няколко забавни документа, свързани с материалните доказателства, конфискувани от правосъдния следовател Иван Божилов от вкъщи на Яворов след гибелта на Лора, които не са оповестени в книгата на Н. Гайдаров. Цитирала съм ги, тъй като те дават друг отговор на въпроси, които всички считат за абсолютно открити. Разпитвала съм наследниците на някои от хората, въвлечени в нещастието. Това са Фани Дренкова, брачна половинка на Лориния наследник Петко Дренков, Росен Чорбаджиев, наследник на литературния критик Петко Росен, Румен Шивачев, правнук на доктор Кръстю Кръстев, Румена Паскалева, внучка на Васил Беленски – притежател на къщата, където наематели са Лора и Яворов, Андрей Татарчев, наследник на доктор Божирад Татарчев. Много обстоятелства за времето, за личностите от тази ера, за Яворов научих от забележителната наша германистка Жана Николова-Гълъбова. За страдание, никой от тях не може да дочака написването на книгата.
–Доколкото запознат съм тези Ви думи, Вие от дълго време сте замислили това проучване? Защо чак в този момент се появява?
–Да, това е тематика, която ме е занимавала дълги години и на която съм посветила доста време и сили. Различни аргументи и от персонален, и справедлив темперамент ми попречиха да дам приключен тип на изследванията си. През това време някои глави откриха място в уеб страницата LiterNet, елементи от други отпечатахте и Вие, в уеб страницата Faktor,.bg за огромното другарство на Яворов с именития началник на ВМОРО Тодор Александров писах в скопския уебсайт Tribuna. Радвам се, че доживях да видя труда си отпечатан. Как ще бъде посрещнат от читателите не знам и не е моя работа. Книгата е като новородено – или оживява и се развива, или свършва във фабриката за преработване на хартия.
Пред Faktor.bg създателят разкрива за първи път акценти от новото си проучване.
Интервю на Мая Георгиева
– Възможно ли е, г-жо Радева, освен това обилие от проучвания, да бъде казано нещо ново? Не повтаряте ли от дълго време известни обстоятелства, одобрени истини, още повече, че през 80-те години на ХХ век юристът Никола Гайдаров разгласява напълно Дело № 205 и един тип постави точка на всевъзможни по-нататъшни изследвания?
– Безспорно, хиляди страници са изписани по тематиката. Но и през днешния ден не престават да се появяват незнайни за необятната публика документи от това време, както и непознати мемоари на техни съвременници. Най-показателният образец са спомените на Дора Конова, оповестени от литературния историк доктор Петър Величков. Те демонстрират гледната точка и присъединяване в драмата, разиграла се на софийската ул. „ Раковски “ № 126, на третата страна в любовния триъгълник Лора – Яворов – Дора Конова. Макар през 70-те години на предишния век елементи от тях да бяха оповестени във в. „ Труд “, те, общо взето, стояха настрана от интереса на читателите, съсредоточен на първо място върху „ съдбовната жена “ Лора.
– Какво по-различно от общоизвестното разкривате на читателите?
–Преди всичко един по-различен взор към събитията и към героите на нещастието. За миналите десетилетия са се натрупали толкоз доста изкривявания, съобразявания, свободни съчинения, писани по поръчка мемоари, откровени измислици, да не кажа неистини, което е обидно освен за младежите, които занапред навлизат в живота и гълтам с отворени очи и души родната литература, само че е обидно и за самия стихотворец. Така че е належащо да преразгледаме доста от сякаш неоспоримите обстоятелства, което съм се помъчила да направя. Митовете са хубави, обвеяни са с лирика и поука, само че не и когато става дума за персони, съвременници на нашите баби. След десетилетия на неистини, наложени от идеологическата цензура, след налагането на избрани догматични рамки, коства ми се, че е пристигнало времето да погледнем по-отстранено, обективно освен върху историческото минало на страната ни, само че и върху българската литература.
–Посочете, какво по-конкретно оспорвате? В какво опонирате на досегашните откриватели, които са одобрени експерти в проучване на живота и поезията на Яворов, каквато е на първо място неговата племенница Ганка Найденова?
–Трудно е да изброя всички тези елементи, които са прегледани в книгата. Ще се задоволя да дам като образци най-разпространените заблуди. Това е на първо място прословутата история по какъв начин Лора Каравелова, премръзнала, мокра отишла една нощ в квартирата на Яворов и той, налегнат от жал, я приласкал, макар че не желал никога да се обвързва с капризната представителка на столичния елит. Или по какъв начин дебнела през 1910 година поета в Париж, на гроба на Минка Тодорова и там му се обяснила в обич. По-важното е, че изтъквам документи, които умишлено са премълчавани от някои откриватели, а други са се доверили на избрани престижи и повтарят всичко казано от критиците преди тях, без да се оправят с първоизточниците.
–Отделили сте място и на креативния кръг, към който принадлежи поетът. Какво общо има той с неговите интимни прекарвания?
–Ничий живот не минава откъснат от средата, в която ориста го е сложила. Писателите от кръга, самостоятелен към професора по хармония и книжовен критик доктор Кръстю Кръстев и поета Пенчо Славейков, вземат освен ефективно присъединяване в израстването и одобряването на Яворов като стихотворец. Знаем по какъв начин неговият живот се прекатурва и поема по необятния път на творчеството, откакто доктор Кръстев му отваря страниците на своето сп. „ Мисъл “, а след това вкарва в деяние престижа и връзките си, с цел да бъде изместен телеграфопощенецът от провинцията в столицата. П. П. Славейков е кръстникът на поета, дал му мелодичния, лиричен псевдоним Яворов. Също той го въвлича и в публични дела, отвън присъединяване му в македонското революционно придвижване. Една от най-известните е съпротивата, която оказват през 1910 година на проведения от русофилската Народняшка партия и съответно от Стефан Савов Бобчев втори славянски събор. На него не са поканени свободомислещите писатели от Русия, поляците отхвърлят да участват, тъй като не могат да се братимят с поробителите си, не са поканени и изтъкнати учени и писатели от другите славянски страни. Поканени са единствено тези, които е показал Азиатският департамент. Славейков, Яворов, доктор Кръстю Раковски, Петко Тодоров пишат смели публикации във в. „ Камбана “. Петко Тодоров го вкарва в фамилията си. Но участниците във „ великата четворка “ не са безстрастни очевидци и на неговите интимни прекарвания, имат своите отзиви, пробват се да го поучават, стараят се да го предпазят от неразумни увлечения. Направила съм опит да проучвам психическите родства и разлики сред поета и околните му другари и противници.
–Споменахте, че публикувате документи, които са останали настрана от вниманието на откривателите. Кои са те?
–В съхраняваното в ЦДА Дело № 205 се намират още няколко забавни документа, свързани с материалните доказателства, конфискувани от правосъдния следовател Иван Божилов от вкъщи на Яворов след гибелта на Лора, които не са оповестени в книгата на Н. Гайдаров. Цитирала съм ги, тъй като те дават друг отговор на въпроси, които всички считат за абсолютно открити. Разпитвала съм наследниците на някои от хората, въвлечени в нещастието. Това са Фани Дренкова, брачна половинка на Лориния наследник Петко Дренков, Росен Чорбаджиев, наследник на литературния критик Петко Росен, Румен Шивачев, правнук на доктор Кръстю Кръстев, Румена Паскалева, внучка на Васил Беленски – притежател на къщата, където наематели са Лора и Яворов, Андрей Татарчев, наследник на доктор Божирад Татарчев. Много обстоятелства за времето, за личностите от тази ера, за Яворов научих от забележителната наша германистка Жана Николова-Гълъбова. За страдание, никой от тях не може да дочака написването на книгата.
–Доколкото запознат съм тези Ви думи, Вие от дълго време сте замислили това проучване? Защо чак в този момент се появява?
–Да, това е тематика, която ме е занимавала дълги години и на която съм посветила доста време и сили. Различни аргументи и от персонален, и справедлив темперамент ми попречиха да дам приключен тип на изследванията си. През това време някои глави откриха място в уеб страницата LiterNet, елементи от други отпечатахте и Вие, в уеб страницата Faktor,.bg за огромното другарство на Яворов с именития началник на ВМОРО Тодор Александров писах в скопския уебсайт Tribuna. Радвам се, че доживях да видя труда си отпечатан. Как ще бъде посрещнат от читателите не знам и не е моя работа. Книгата е като новородено – или оживява и се развива, или свършва във фабриката за преработване на хартия.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ