А сега накъде?
Образователните статистики за достиженията на българските възпитаници започнаха да омръзват с еднообразието си. Единствената конспирация към всяко ново проучване към този момент е какъв брой по-надолу пропадаме. Засега единствено четвъртокласниците удържат фронта, при по-горните класове ситуацията от дълго време може да се опише с една дума - злополука. Това се вижда както на националните външни оценения след 7-и клас и на матурите, по този начин и от интернационалните проучвания, които ни закотвят по функционална просветеност на дъното на Европейски Съюз. До болежка познати са и политическите реакции на тази покруса - за всеки образован министър е по-важно неуспехът да не се запише в неговото досие, вместо да се търси избавление. Затова всякога стигаме до неуместни разногласия кой е управлявал, до момента в който децата са решавали дилемите, като че ли тези деца са ничие потомство, което няма да пораства в България.
Причините за просветителния срив могат да се търсят в доста направления, евентуално за тях би трябвало цялостен " антропологичен труд ", както ловко се измъкна от журналистическите питания просветният министър в оставка Меглена Кунева при представянето на PISA 2015. Положението не може да се изясни единствено със скучните и тромави учебници, с претрупаните откъм доктрина образователни стратегии, с демотивацията на учителите, с ниския им статус и така нататък Не оказва помощ и фактът, че за последните 26 година през МОН се извървяха двайсетина министри, някои от които се държаха напълно като гастрольори. За просветителния разгром могат да се упрекват и преходът със промяната на полезностите, и социално-икономическият статус на фамилиите, и новите " цифрови " действителности, и какво ли още не. Но огромна изгода от това няма.
" Признаване, диагностициране и лекуване " - по този начин механически разказа стъпките за справяне с даден проблем Кунева. Ние едвам сме стигнали до такава степен да си признаем, че сме в злополука. И до момента в който още чакаме диагноза за добре известните ни проблеми - че децата четат, само че не схващат прочетеното и не могат да го употребяват в житейски обстановки, се демонстрират нови, още по-сложни признаци. Огласеното преди ден проучване PISA 2015 обрисува две нови тревожни трендове - 17% от децата в образовани фамилии с положителни приходи са необразовани, а девойките - обичайно справящи се по-добре от момчетата, са влошили очевидно триумфа си. Тези трендове занапред ще се проучват. Времето за разбори обаче от дълго време изтече - България взе участие в интернационалните проучвания от 16 години и трябваше към този момент да привършва с лекуването.
На този декор у нас хронично липсва национална визия по какъв начин да излезем от просветителната злополука. Да вземем за образец последното външно оценяване, на което всеки трети седмокласник получи двойка по математика, а всеки пети - по български. Тогава министър Кунева поръча на началниците на районните инспекторати да проучват слабите резултати по математика (за други области изобщо не стана дума) на учебно и на районно равнище и да възнамеряват съответни ограничения за подобряването им. Повече за това нищо не се чу. По същия метод потъна в забвение и обещанието на един предходен образован министър да обезпечи специфични образователни пособия със задания с практическа устременост, които да са в помощ на учителите при преподаването на материала.
Между старите неизпълнени обещания и новите има една фундаментална разлика - учебният закон, който най-накрая разреши да се трансформират образователните стратегии. Законът е богат на красиво звучащи постановки - спомагателни занимания за децата, чийто език не е майчин, самостоятелна поддръжка, независимост на учебните заведения, годишни квалификации на учителите, присъединяване на родителите в учебния живот и така нататък Да се гледа на тях като на панацея обаче е нездравословно, изключително като се има поради, че огромна част от новостите не са обезпечени финансово. Приет небрежно и дописван с подзаконови нормативни актове, подложени на критика скрито в гилдията поради бумащината и неяснотите, законът също страда от липса на обща визия в каква посока би трябвало да се развива образованието.
Предстои да разберем и какво ще произлезе от новите образователни стратегии - дали те ще доведат до качествена смяна, или ще останат официално разбъркване на произведения и създатели напред-назад в класовете. Самото пускане на промяната с първолаците и петокласниците бе опорочено - децата сякаш започнаха с нови стратегии, само че... по старите учебници. Бързането да се отчетат едни европейски пари (получени за изработването на нови образователни програми) сътвори поредна каша при седмокласниците, които ще изтърван цели исторически интервали и тематики по история, биология и география. Поражението тук ще се види тъкмо през 2018 година - на идната PISA, когато сегашните седмокласници ще са в девети клас.
Наред с световните решения PISA дава рецепта и за напълно съответни ограничения, от време на време дребни привидно. Например включване на децата в извънкласни действия, клубове или кръжоци, които да задържат интереса им към ученето. Данните от проучването са красноречиви - резултатът по естествени науки на българските възпитаници, в чието учебно заведение има клуб по естествени науки, е по-висок с 30 точки, а децата, посещаващи школа, в които постоянно се организират надпревари или олимпиади по естествени науки, реализират 82 точки повече. В мерните единици на проучването те са с две години по-напред в знанията си от останалите възпитаници. За един кръжок от време на време е нужно малко - инициативността на едно учебно заведение, високият дух на един-единствен преподавател. Висок дух обаче не се стимулира единствено с предизборна приложимост, както нормално се прави у нас. За това трябват сложен метод и дълготрайна тактика, които към този момент убягват на нашите политици.
Целта на PISA е да дефинира до каква степен учениците могат да употребяват знанията и уменията си в действителни обстановки, свързани с техния живот. Поради това тестовите задания са дефинирани върху наличие от разнообразни области на естествените науки, като подборът е изработен по следните критерии - връзка с действителния живот, включване на съществени природонаучни понятия и концепции, огромна социална значителност, сходство с възрастовите особености на 15-16-годишните. Всяка задача в теста е дефинирана в съответен подтекст и служи за оценяване на несъмнено познание и умеене. Въпросите са с друга компликация, а съгласно резултата има шест нива на достижение.
Най-ниското първо Б равнище, където са 12.4% от децата у нас, значи, че учениците употребяват обикновено и всекидневно знание по естествени науки, нормално се затрудняват да дефинират главните характерности на едно научно проучване, употребяват единствено съществени понятия, бъркат персонални показа с научни обстоятелства.
Първо А равнище, където са 22.8% от децата у нас, допуска лимитирани познания и умения, които се употребяват в еднотипни и познати обстановки. С помощ могат да проведат авансово структуриран опит с не повече от две променливи. Идентифицират елементарна причинно-следствена връзка.
Второ равнище, където са 25.2% от учениците у нас, значи, че децата употребяват всекидневно знание и обикновени процедурни познания, с цел да създадат заключения въз основата на несложни опити и изследвания. Тълкуват безусловно резултатите от научно проучване или софтуерно решение.
Най-високо, шесто равнище е реализирано от 0.2% от българчетата и 1.1% от връстниците им в Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Децата на това равнище употребяват научни хрумвания и концепции, с цел да обяснят или предложат хипотези за обясняването на непознати естествени процеси и феномени. Използват знанията си за мотивиране на решения в чужд теоретичен подтекст. Правят разлика сред причини, основаващи се на научни обстоятелства, и теории, и причини, основаващи се на други догатки. Преценяват вярно ли е умислен и плануван комплициран опит, проучване или симулация на опит и аргументират оценката си.
Инфо: www.segabg.com
