Трите велики кораба на Брунел
Обкръжена отвред с вода, Англия постоянно е била считана за една от най-силните морски страни. През ХІХ-ти век, по време на усиленото индустриално развиване, корабостроителният бизнес в страната достигнал връхната си точка с помощта на забележителният инженер Изамбард Брунел.
Веднага след изобретяването на парната машина Изамбард решил да пресече Атлантическия океан на транспортен съд, плаващ с пара – параход. В доковете на Бристол почнало строителството на „ Грейт Уестърн “ („ Великият запад “) – тогава това бил най-големият и най-стабилен транспортен съд в света.
За да укрепи корпуса, Брунел първо почнал да укрепва ребрата на кораба със стоманени ленти, държани от железни нитове. Огромни колела от всяка страна, задвижвани от парна машина, придвижвали парахода напред или обратно. Въпреки това, въртенето на колелата го принуждавало непрекъснато да се отклонява от курса, което водело до огромна загуба на гориво и време. За да стабилизира придвижването, Изамбард поставил и мачти с платна.
Благодарение на тези новости ветроходният параход на Брунел стигнал до Ню Йорк за рекордно малко време – 15 дни!
Триумфът подтикнал инженера да построи още по-голям транспортен съд. Но дървото лимитира размерите, по тази причина Брунел решил да предприеме небивала до тогава стъпка – „ Грейт Бритън “ („ Англия “) да бъде първият в света транспортен съд с железен корпус.
Задачата изглеждала непостижима! Дотогава никой в историята на човечеството не се бил захващал да строи железен транспортен съд. Липсвали подобаващи принадлежности. Например, размахът (амплитудата) на чука, задвижван от въртящо се колело на водна мелница, бил по-малка от метър. Брунел решил да употребява чука, движен от силата на парата, който бил изобретен от Джеймс Нейсмит. Това разкрило големи благоприятни условия пред металообработването и за по-нататъшното развиване на индустриализацията. С подобен чук можело посредством леко изпитание да се кове метал с всякаква дебелина.
Новите технологии се създавали по време на строителството на кораба. Корпусът бил обшит със стоманени плочи. Отворите за нитове пробивали с ювелирна за това време акуратност. При основаването на „ Грейт Бритън “ Брунел употребявал изцяло нов способ за напредване, като добавил към колелата винт, заимстван от изобретателя Френсис Смит. През 1845 година корабът най-сетне бил тържествено пуснат на вода.
За една година той пресякъл Атлантическия океан 7 пъти. Това било голям триумф!
Но се случило злощастие. На 27 септември 1846 година „ Грейт Бритън “ налетял на рифове. Пристигайки на мястото на злополуката, Брунел написа на другари: „ Бях шокиран да видя по какъв начин корабът ми е зарязан без никакъв контрол. Аз се взирах в него, както родител гледа детето си “. Шест месеца по-късно, под надзора на Брунел, корабът бил върнат в Бристол, където стои до ден-днешен.
Този втори транспортен съд на изобретателя потвърдил, че стоманеният корпус е доста по-здрав и по-дълготраен от дървения. Това предиздвикало Изамбард да сътвори различен кораб-гигант – 6 пъти по-голям от „ Грейт Бритън “. Това бил „ Грейт Истърн “ („ Великият изток “). Без да обръща внимание на своите недоброжелатели, които го упреквали, че избрал за име на парахода названието на фамозната масонска ложа, Брунел се заловил за работа.
Трудностите съпровождали строителството през цялото време. Липса на желязо, липса на средства, различия с сътрудниците. Но главният проблем бил по какъв начин да се пусне колосалният транспортен съд във водата. Обикновено корабът навлиза във водата с носа си, като последователно се плъзга по стапелите. Но „ Грейт Истърн “ бил голям и Брунел се страхувал, че когато влезе във водата, корабът просто ще се блъсне в отсрещния бряг. Тогава той решили да постъпи извънредно извънредно – да спусне кораба със страничния ръб напред. Подготовката за спускането лишила половин година.
Въпреки непрекъснатите болки в черния дроб, Брунел не оставял рожбата си нито за момент. Накрая, през 1858 година корабът бил пуснат на вода.
„ Грейт Истърн “ изпреварил своето време с към половин век. Той маневрирал с колелата, а се придвижвал най-вече с винт. По дължината на трюма се разполагали 10 напречни водонепроницаеми отсека.
В случай, че корабът се разцепел на две в средата си, двете му обособени елементи можели да плават независимо. Той превозвал 1100 пасажери в първа и втора класа. За парната машина натоварвал въглища, с които да плава 45 дни, без, да влиза в пристанище. „ Грейт Истърн “ бил най-големият транспортен съд в света.
„ Грейт Истърн “ („ Великият изток “)
Той взел участие през 1865 година в полагането на кабел по дъното на Атлантическия океан, с който била открита телеграфна връзка сред Европа и Северна Америка. Когато работата завършила, кралица Виктория поискала да тества новия метод за известия: и по този начин 5 минути след конни надпревари в Дарби името на спечелилия кон станало известно в Америка.
Брунел написал: „ Досега в никакъв случай не съм се посвещавал по този начин на работата си, както се посветих на този транспортен съд “!
Но той не съумял да се порадва на триумфа на творението си, тъй като умрял съвсем незабавно след стартирането на кораба на вода.
Идеите на великия инженер живеят и до през днешния ден. Негови технологии били употребявани при основаването на „ Куин Мери “ – един от най-големите пътнически кораби в света, както и в построяването на английския самолетоносач „ Роял Арк “.
